Защо човек изведнъж се предава и престава да се бори срещу страданията? Това е резултат от заложените в него информационни гени („спомени”, решимот).

Това никога няма да се случи с животните, защото те действат като машина и ще се борят за своя живот докрай, без никога да се отчайват като човека на път.

Животното, отчаяно се бори или се спасява с бягство – то никога няма да се покори на болката. Само човекът е този, който отпуска ръце и казва: „Каквото ще да става”, защото в него има „човешки” информационни гени и той не действа инстинктивно като машина, в която наслаждението е здраво прикрепено срещу страданието.

Тази пределна точка на отчаянието определя цялата човешка психология, когато той престава да се бори за живота си и се съгласява с това, което ще стане.

Защото всички наши вътрешни данни, „решимо” са резултат от разбиването на душата, и дори най-малкото и ниско решимо има някаква връзка с висшия, с Твореца, който се е разбил заедно с нас – от това духовно стъпало на отдаването.

Затова, в нас неосъзнато се пробуждат такива свойства, че ние изведнъж преставаме да мислим, че ще можем да постигнем нещо хубаво от получаването и сме готови да започнем да мислим за отдаване.

От урока по статията „Мир в света”, 22.12.2010

[30528]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →