Въпрос: Много искам целият този свят да се събуди. Как да се постигне това?

Отговор: Ти не можеш да излезеш от рамките на онова, което разкрива днес общата система за поправяне на душите. А тя разкрива много. Въпросът е, в каква степен можем да повлияем на това?

Светът, все още не чувства потребност от кабала, не свързва случващото се със своето поправяне. Човек не иска това. Когато с мен се случи нещо лошо, аз търся виновни и никога не виня себе си. Това е естествено за егоизма и по тази причина, винаги обръщаме гръб на поправянето.

В тези условия, ние трябва да правим всичко възможно, а към невъзможното да прокараме пътечка, по която да минат следващите поколения. Творецът ти разкрива място за работа и в този спор не можеш да надделееш.

Светът не се пробужда с темпото, с което ни се иска. Творецът има други планове. Защото впечатленията, които се отпечатват в душите по пътя на развитието, трябва да проникнат много дълбоко. А това изисква време.

На нас ни се иска да се хвърлим напред, но запознавайки се с устройството на душата разбираме, че между двете й състояния има милиони действия в желанието.

Понякога, компютърът се забавя за половин минута и ти вече си готов да избухнеш. Но той изпълнява програмирани команди и тук няма какво да се направи – налага се да чакаш.

И все пак, с времето, процесът се ускорява. Някога, по половин час зареждахме от интернет една проста програма, а сега сваляме цели филми за минути.

При всички случаи, нужно е търпение – вече страшно много действия трябва да се осъществят в общото желание на Шхина. Нашата припряност произтича от неразбирането на важността и необходимостта на всеки от нас.

Затова, ние просто даваме „газ до дупка”, даваме на света колкото може повече, независимо от реакцията му. Тя не зависи от нас. Светът има свое темпо на напредване. Какви усилия само е положил Баал аСулам и едва 60 – 70 години след неговите отчаяни призиви, нещо започва да се пробужда.

Ние не виждаме цялата дълбочина на егоизма, който се приближава към поправянето. Трябва добре да оценим своите скромни сили, за да ги използваме в разпространението с максимална ефективност. Иначе, думите ни ще минат покрай ушите на хората и няма да предизвикат нищо в тях.

Говорил съм за това с Рабаш и с други кабалисти, които посещавахме. Виждал съм, че те вътрешно горят, и в същото време са изпълнени с търпение. Те биха били много радостни „да тръгнат в атака”, но какво да направиш с дете, което си играе със своите играчки? Необходимо му е време, за да се развие.

Затова, трябва още повече да работим вътре, помежду си. Тогава ще можем да предадем на света пробуждането чрез вътрешната мрежа на душите, и на хората няма да им се налага да включват телевизора или да ходят на въвеждащи лекции.

Задействай цялото си желание за изграждане на правилна връзка в групата, както са го правили кабалистите в миналото.

А за аудиторията, освобождавай необходимите знания на малки порции – в зависимост от готовността. Храни я с лъжичка, като малко дете.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.12.2010

[28918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма, Разпространение на методиката | Add Comment →