Изкачвайки се по духовните стъпала, ние преминаваме през всевъзможни противоречия, много объркващи ни състояния, когато нищо не разбираме.

Случва се изцяло да си губиш разума. Тъй като, ако преминаваш от едно състояние в друго, желанието ти се променя.

А разумът се получава заедно с желанието, той само го обслужва. Колкото по-силно е желанието, толкова повече расте разумът, за да му служи, да му помогне да се напълни.Така сме устроени.

Ако желанието ти се смени с друго, ти получаваш ново желание и предишният ти разум изчезва.

А между стъпалата чувстваш все едно са изтрили цялата информация в „компютъра” ти – и край, вече не знаеш как да работиш. Разказват, че Баал Шем-Тов дори е забравял буквите и „наново” се е учил да чете.

Това е особено състояние. Така се показва на човека, че той е просто машина. Изчезва желанието, изчезва паметта и чувстваш, че вече не знаеш как да извършиш елементарни действия с ръка или крак, камо ли да помниш имената на хората или случващото се наоколо.

Това може да ни се стори като психическо отклонение. Но заедно с това човек разбира и усеща, че всичко това се случва с него, той се самоанализира, като че ли отстрани.

Съществува точка, в която чувстваш :”Това се случва с мен. Виж кой съм аз! Сега аз съм празен съсъд, без чувства и разум. Ще получа ново усещане и нов разум!”

Това е пълна промяна. Ти получаваш нов „компютър” и трябва да го запълниш с нови програми, всичко наново.Така напредваме.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30691]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →