Творецът преднамерено заплита своето управление над нас така, че не можем разберем, къде е началото и къде – краят. Като че ли Той изобщо не съществува!

Но ако сега, Той ми се разкрие, то моето „Аз” няма да съществува. Нали всичко извършва и на 100% управлява Той?

Трудно ни е да разберем факта, че в духовното измерение ние, такива егоистични, каквито сме сега – не съществуваме! Моята личност започва да се проявява само тогава, когато започна да Му се противопоставям. Моята духовна реалност започва от Фараона, от когото трябва да взема цялата негова мощ. Това означава да се противопоставя на Твореца. А иначе, как ще порасна?

Впоследствие, въз основа на противопоставянето, аз ще придобия формата на Твореца, но това става в съответствии с онова, което аз самият съм планирал – след като съм проверил, изяснил и решил, че именно това ми е необходимо и си струва да направя.

За тази цел, трябва да включа в себе си двете противоположности: тъмнината и светлината заедно. Иначе, няма да стана самостоятелен. Ето защо, Творецът малко по малко ни пробужда, като ни изпраща всякакви проблеми, за да съумеем  правилно да се насочим.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[29018]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →