Въпрос: Кой е този нисш, който издига МА”Н?

Отговор: Нисшият, това са разбитите души. „Разбити” означава, че разкриват как не могат да се съединят помежду си, да постигнат единението, което е съществувало преди разбиването.

Откъде знаят как е било преди разбиването? С помощта на всевъзможни средства, те възбуждат в себе си това желание, потребността от единение.

Вътре в нас се намират всички решимот (информационните гени) от разбиването, наречени „седем решимот” или „седем светлини”.

Ако искаме да се съединим помежду си и да работим над това в група, осъществявайки различни действия по обединението, тогава пробуждаме в себе си тези решимот и усещаме липсата на единение. А как да се съединим?

По време на учене, свише идва светлината и ни въздейства. Ние също извършваме всевъзможни действия и светлината, заедно с нашите действия, пробужда в нас решимот от разбиването. Тогава разбираме в разума и малко в усещанията, че трябва да се съединим.

Когато в нас възникне макар и слабо желание за съединяване, това е разултат от въздействието на светлината, защото то не може да възникне от само себе си. Тогава започваме да търсим начини да се съединим.

Ние мислим, че сме способни да се обединим направо, правим всевъзможни действия – организираме конгреси, вечери на единството, другарски събрания, и накрая стигаме до разбиване, разочарование и криза.

Но това не е криза, а разкриване на разбиването, само че отдолу нагоре. Разкриването на недостигащото единение е добро състояние, защото по-рано, ти също си бил разбит, само че не си го разкрил.

Сега, когато си установил в себе си желание, потребност от единение, ти имаш възможност да започнеш да формираш от него МА”Н, защото само усещането за желание не е достатъчно.

Трябва да работиш с това желание заедно с групата, да се стараеш да се съединиш с другарите – да обработиш разкрилото се в теб желание. Защото се е разкрило само усещането, че не сме способни да се съединим.

Но това не е достатъчно. Твоето желание трябва да е отправено към висшия, към отдаването, към съединяването между нас – за да се разкрие духовното, Твореца, общото свойство отдаване.

Работейки все повече и повече върху това, в резултат на въздействието на светлината, ние внезапно започваме да разкриваме във вътрешността на нашите действия, опитите за съединяване – че не сме способни на това и трябва да помолим Висшия.

И също така, желаейки да помолим Висшия и обръщайки се към Него, ние установяваме, че Той ни трябва не само, за да ни съедини, а започваме на усещаме, че правим това именно за Него.

Обединяваме се помежду си не за себе си, а за да се съединим с Него – и с това да Му доставим удоволствие.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 05.12.2010

[28775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →