Всички ние оценяваме само степента на своето напълване и има два вида напълване: заради себе си и заради отдаване. Заради себе си аз не мога да получа повече, отколкото нашия материален свят.

В мен има огромен съсъд-желание, но всичко, което съм способен да получа в него – е много малка област, наречена „този свят”. И дори това, което мога да получа в него, са временни напълвания, които влизат и веднага изчезват. Ето това е целият ми живот.

Така в течение на историята съм се напълвал на все по-високо ниво: неживо, растително и животинско, но в резултат съм чувствал още по-голяма пустота. Отначало моето желание е било малко, след това е ставало все по-голямо и по-голямо – докато не е достигнало своята граница: ХХI век.

По-голямо егоистично напълване вече няма как да има – аз съм стигнал максимума на степента на поглъщане.

И затова питам: „А какво получих за цялата си история, за хилядите кръговрати на живота? За какво съм съществувал хиляди години в този свят?” В мен са останали тези информационни данни за преминатия път и затова аз искам отговор.

И тук в мен се събужда някакъв особен информационен ген (решимо), благодарение на който аз изведнъж започвам да усещам външната за мен част от желанието, и тя ме дърпа да се развивам нататък, напред.

Но отначало аз подхождам по старому към това ново външно желание и гледам как мога да получа в него, да впия. Аз не разбирам, че там действа съвършено друг подход – и трябва да се наслаждавам не от получаването, а от отдаването.

Засега аз свиквам с тази мисъл, започвам да я разбирам и практически преминавам отвътре навън – изисква се време. Това се и нарича време за подготовка – докато аз постепенно усвоявам, че наслаждението е в отдаването, а не в получаването.

Баал а-Сулам нарича това „психологическа бариера” (махсом). Аз трябва да се съглася, че действието на съединение един с друг и отдаването, мисълта за някой друг – може да донесе наслаждение. Такива упражнения ние започваме да правим в групата, постепенно прониквайки се от величието на отдаването.

И ако бяхме останали само в това, то щяхме да повторим опита на комунистите в Русия. Но цялата работа е там, че имаме още един компонент – „светлината, връщаща към източника”, и тя постоянно ни въздейства, според степента на нашето старание. Именно тя променя нашата природа! Аз изведнъж започвам действително да ценя отдаването, да усещам удоволствие от това!

Това се нарича чудо. Аз изведнъж откривам, че в отдаването се крият безкрайни наслаждения и самата способност да отдавам е безгранична! Но най-важният и непонятен компонент за нас – това е „светлината, връщаща към източника”. Тя за нас засега е неуловима.

От урока по статията “Свобода на волята”, 17.12.2010

[30055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →