За да достигна светлината, аз трябва много силно да го поискам. А тъй като съм егоист, то това искане трябва да е строго – на границата с ненавистта.

Аз буквално няма да понеса тази светлина, не я желая, обвинявам я за всичко ставащо! Но нали и действително всичко идва от нея.

И тогава, като чувствам своята пълна противоположност на светлината, разбирам, че именно тя ме е направила обратен на себе си, че тя извиква в мен лоши усещания и започвам от това да достигам тъмнината.

Само след усещането на пълната тъмнина като преимущество (ивр. итарон) на светлината, аз започвам да възприемам нещо по-голямо (ивр. етер) от тъмнината – постигам светлината.

С други думи, трябва да съм твърд, жесток, ”голям грешник”, за да достигна състояние противоположно на светлината и тогава мога да постигна цялата нейна мощ.

А ако тъмнината се усеща само малко, е невъзможно да се постигне всичко това, което носи в себе си светлината. Това трябва да бъде истинската ”египетска тъмнина” – моето истинско егоистично желание.

Но за да се почувства тъмнината, също е необходима светлина! Този, който не се занимава с учение, не влиза в тъмнината. Всичко е наобратно! Благодарение на това, че по време на учебните занятия човек привлича върху себе си висшата светлина, той разкрива доколко се намира в тъмнина.

Наистина цялото ни развитие става под въздействието на светлината и тя ни превежда през всичките тези етапи: непременно човек усеща ту светлината, ту тъмнината – и така се издига.

Усещането на тъмнината е добро усещане: тъмнината е междинен етап между състоянията в процеса на моето развитие – както деня и нощта.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 08.12.2010

[29223]

Filed under: Духовна работа | Add Comment →