Със своето отношение ние разрушаваме света. Всеки ден ние само записваме колко още вида растения и животни са изчезнали от света.

С всеки изминал ден светът става все по-беден и губи разнообразието на формите си. Тъй като, дори и да не ги унищожаваме пряко, то създаваме такива условия в света, при които те просто не могат да съществуват. Казват, че ситуацията вече става необратима.

И само по тези тъжни последствия можем да видим, че сме направили нещо неправилно. Защото си мислехме, че имаме право да правим с природата каквото си поискаме. Вместо отначало да изучим нея и себе си, и да видим, накъде трябва да насочим дадената ни сила – към изменение на околната среда или на самите себе си чрез  правилното обкръжение?

В това се състои  разликата между верните и неверните подходи. Или аз се опитвам да поправя всички, целия свят, и да заставя всички да танцуват под моята свирка – или да разбера, че всичко, което не ми харесва в света, трябва да поправя в самия себе си.

Егоизмът се намира вътре в мен, и затова ми е нужна светлина, връщаща към източника, за да го поправи. Това е основата на правилния подход.

Човечеството започва да достига до това едва днес и да разбира, че светът е затворена система, в която всичко е интегрално свързано. И от момента, в който започваме да виждаме това – дотогава, докогато това ще ни застави действително да се променим, ще мине много време…

Приличаме на малко упорито дете, което вече само вижда, че прави нещо нередно, но пак продължава да го прави, всеки път получавайки шамари. Докато не се хване за главата…

От урока по статията “Мир в света”, 21.12.2010

[30421]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →