Въпрос: За какво трябва да се грижи всеки на урока: за чистотата на своята духовна работа или просто за единството?

Отговор: Не е достатъчна схематичната грижа за единството въобще. Както пише Баал а-Сулам, ние трябва да строим единството на Исраел, Тора и Твореца.

Ние се намираме в такова състояние, когато решава всеки и всички заедно. Всеки внася своята лепта в общото желание на групата и получава от нея правилния стремеж към молитва. А след това неговата лична молитва отново се влива в единството на общата молитва.

Личната работа винаги се съчетава с общата: човек напълва общността, а също така напълва себе си от нея. В крайна сметка ние формираме единна молитва, за която е казано: „застенаха синовете на Исраел от работа”.

Затова целта трябва да бъде безкрайно важна в очите ни. Ние не я заменяме за никакви „постижения”, за никакви теоретични познания. Нас не ни устройва приспивният режим на ежедневието, защото с такива темпове можем да напредваме още хиляда години.

Ние не се задоволяваме с успеха от разпространението – защото това, естествено, е само средство. Каквито и да са нашите постижения, не трябва да ги считаме за цел в живота – даже временна, промеждутъчна.

Не трябва да успокояваме себе си с резултатите от работата и усилията, надявайки се, че с времето те ще свършат своята работа. Не, човек трябва незабавно да обръща поглед върху главното и да поставя пред себе си истинската цел – разкриване свойствата на Твореца, свойството отдаване в самия себе си. И без умора непреклонно да изисква това.

Всяка пауза вреди на него самия и на неговата връзка с Твореца. Затова тук се изисква обща молитва, която може да бъде постоянна.

Трябва да разбираме, че встъпването в духовния свят изисква много големи усилия, но в групата те не са толкова тежки и зависят от съгласието.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 14.12.2010

[29727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →