Къде в картината на мирозданието се намира този свят?

каббалист Михаэль ЛайтманНашият свят се намира по-долу от централната точка на цялото мироздание – Малхут, точно под края на линията на разпространяване на светлината, простираща се от Безкрайността (Кав Ейн Соф), която го „докосва и не докосва”.

Тоест тя ни предава малка искрица светлина, за да можем някак да си го представяме и да съществуваме. Тази искра се нарича „тънка свещ” (нер дакик).

Но всъщност, относно духовния свят, целият този свят, усещан от нас сега – не съществува! В картината на мирозданието тази точка също е духовна, а не материална, както си я представяме сега.

Всички последващи 125 духовни степени, по които аз се издигам до Света на Безкрайността, след моето изкачване изчезват.

Но те не са моя илюзия, а само се обединяват заедно, завивайки се подобно на килим, и остават вътре в мен – както целия минал опит на детето, което е пораснало и е станало възрастен. То може да си спомня своето детство и затова да разбира другите деца.

Как иначе бих могъл да разбера двугодишния си внук? Това е възможно само защото и аз някога съм бил малък. И въпреки че не помня себе си на две години, вътре в мен съществува това детско състояние, целият този „парцуф на 2-годишен”.

Ако го нямаше него, аз нямаше да знам как да се приближа към малкото дете от висотата на своите 60 години. Аз бих го канил да изучава Зоар и не бих разбирал какво още му трябва.

Но така сме устроени свише, като компютър, включващ всички тези програми, и работим въз основа на заложените данни, образите, които пробуждаме, избираме от своя архив/запаси.

Но реалността, която сега се разстила пред очите ни – това е съвършена илюзия. Защото тя се проецира в нашето егоистично желание, а самото това егоистично желание е илюзия, то не съществува!

Не съществува желание да се насладя заради себе си, то е изчезнало при Първото съкращаване (Цимцум Алеф)! И дори преди това егоистичното намерение не е било истинско, защото в момента, в който се е пробудило, е било съкратено.

А за да извърша престъпление, трябва да го повторя. Първия път ти само усещаш вкуса на удоволствието, който не си познавал преди това. Ако втория път вече съзнателно решаваш, че ще го усетиш – тогава това се нарича грях.

Затова получаването до Цимцум Алеф не се счита за престъпление – в момента, в който творението го е почувствало, то незабавно му се е възпротивило.

В кабала „нашата земя” означава желание да се насладиш заради себе си („арец”/ земя от думата „рацон”/желание). Така, съществува ли земното кълбо или не съществува? Моето желание ми рисува така това земно кълбо.

Не че то самото съществува – а неговата картина съществува в моето желание. А доколкото това желание е егоистично, то в духовния свят то не съществува! И затова целият този свят е въображаем. Той ми е даден като илюзия, за да мога от него сам да започна да се раждам в духовното.

Творецът иска да се построим точно такива като Него – но откъде да започнем? Ние започваме от кръглата нула, по същия начин, по който Творецът е започнал от „нищо” („еш ми аин”). Тоест аз започвам от нулевата точка, без още да се намирам в духовния свят.

И всяка моя нова духовна степен трябва да започва оттук, в този въображаем свят, извън духовния: 1-а, 2-ра, 3-а и така до 125-тата (Помните ли как раби Шимон преди да се издигне на последната степен, се е почувствал като Шимон, продавач от пазара).

Тоест ние всеки път се издигаме от „тази земя”, от това желание.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 05.12.2010

[28789]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: