„Съдията няма повече, отколкото виждат очите му!” – това е много строг закон, който трябва да се изпълнява с голяма точност.

Не бива да приемаш дори най–добрия съвет, ако той не произлиза от твоите собствени поправяния и подобия със светлината.

И вътре в себе си, ти също трябва винаги да си задаваш въпроса: „Кого слушам аз сега? – човека, който се намира в своите фантазии, или този, който гледа реално и точно знае своето място, без да скача по–високо от него?”

Тогава това, което чувам от кабалистите, аз възприемам не като закон и дори не като съвет, а като „сгула”, като чудодейно средство. Аз искам то да ми въздейства и да ме промени! Когато се променя, тогава ще видя истината.

„Съдията няма повече, отколкото виждат очите му!” – аз ще държа напълването реално „в ръцете” си – в своите получаващи келим, и „ще го видя с очите”, тоест в светлината Хохма. Ето тогава мога да действам!

А дотогава, можеш да научиш наизуст цялата Тора – това ще работи само като „чудодейно средство”, като „подправка”. Колкото можеш да добавиш от тази „подправка” към своя егоизъм – толкова ще успееш да поправиш и използваш.

Тогава, ти ще видиш точно, какви желания в теб могат да се използват, и в каква степен, на каква дълбочина (авиют). Това е подход, който преди всичко изисква поправяне.

Оттук следва съвсем друг подход на преподаване: ние нямаме какво да кажем на ученика. Можем само да го пробудим, за да поеме колкото се може повече светлина, връщаща към източника.

Невозможно е да му се дадат готови модели на поведение, а само „чудодейни средства”: необходимост от обединяване в група, между другари. И след това да чака, докато той самият се промени.

А ако това не действа на ученика и той не се променя, не приема съвета на учителя – няма какво да се направи.

Не бива да му се дават насилствено никакви упражнения, които са по-високи от неговото стъпало, а само в такава степен, в която той сам се е поправил и е разбрал. Той ще си направи сметка, ще се промени и ще започне да действа.

Това много ограничава възможностите на учителя при обучението на ученика в сравнение с нашия свят – няма значение, възрастен ли е ученикът или дете.

От урока по статията „Тяло и душа”, 29.11.2010

[28096]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик | Add Comment →