Въпрос: Кои са тези приятели, за които през цялото време пише в Зоар? Как мога да ги разпозная в себе си?

Отговор: Ако разпознаваш приятелите си като действително принадлежащи на теб и намиращи се вътре в теб, тогава ще видиш, че те са част от твоята душа. С тяхна помощ ти сега изграждаш своя духовен свят, а в него разкриваш Месията.

Всичко е много просто: настоящата картина изчезва и ти усещаш само вътрешната структура на душата. „Приятел” (хавер) идва от думата „съединение” (хибур). Ако съумееш да присъединиш към себе си някой, който ти изглежда непознат, така че да го почувстваш вътре в себе си, то той се нарича твой приятел.

Приятелите са същите свойства, които си усещал извън себе си като чужди. Ти си работил върху тях да се присъединят към теб и, разбира се, не си успял да го направиш сам. Тогава си помолил светлината да го направи за теб. Тя ти е въздействала и ги е присъединила към теб.

Тя създава в теб такова отношение към приятелите, които се намират на същия път, сякаш те са били част от теб. Тогава ти ги усещаш като „събрание”. Събрание означава общо желание, обединение на отделните желания, всяко от които преди това е съществувало само по себе си или така ми е изглеждало в моята гордост, в моя егоизъм.

Аз съм принизил себе си от състоянието „стоящ”, достигайки до състоянието „седящ” (йешива). Тогава, седейки заедно, всеки един може да се свърже с останалите, както се пее в песента: „колко хубаво и приятно е да седят братята заедно” („ине матов ума наим шевет ахим гам яхад”). Затова се нарича „събрание” (йешива), малко състояние (катнут).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 26.12.2010

[30793]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →