Ние искаме да направим нашия живот по-добър и удобен. Правилна тенденция. Въпросът е само в това, присъединяваме ли  към него правилното намерение? Поправяме ли „човека” в себе си с помощта на светлината, връщаща към източника?

На неживо, растително и животинско ниво можем да правим каквото ни се иска – при условие, че държим курса на поправяне на света, на поправяне на себе си. Но ако не, тогава – каквото и да правим, това ще предизвика беди, войни и нещастия.

Човечеството винаги се е развивало от безизходност, в бягство от страданията. Всяко поколение се стреми напред защото „валякът на развитието” го настига и ще го „размаже по пътя”. Човек е принуден да бяга напред. Той горе-долу успява, не знае защо, но през цялото време участва в гонитба.

Така се случва на трите първи нива на развитие и виждаме, че ние повече няма защо и за какво да вървим напред. Технически, възможностите са още повече, но за какво са ми? Нанотехнологиите са в моя услуга, но за какво?

За какво ми е даден целия този интернет? Какво  реално ми дава? Той само ми показва, че аз съм опустошен и се занимавам с глупости. 99% „приличен” трафик- това са бедите, от които светът иска да се избави, сплетни и евтинийки. А какво хубаво добавя към това и науката?

Ако погледна на всичко това от гледна точка на развитието, аз ще видя отлично средство, което стремително ми разкрива моята вътрешна пустота.

Трябва само да разберем, че нашият проблем не носи технически характер. Технологичното развитие не се е изчерпало, но ние почти опряхме в бариерата – във въпроса: „Защо?” На човек не му е нужно това, това е всичко.

Ние не сме разглеждали тези неща във времето на хипитата, макар че още тогава човек си е задавал въпросите: за какво ми е този прогрес? Каква е ползата от него? Той ме смазва, зачерква, прави от мен машина. Този механичен живот нищо не ми дава. Да се родя, да порасна, да работя, да умра – това е формулата.

Гледайки на живота в такъв ракурс, човекът губи всяко желание за каквото и да е и живее по неволя. И ако в него не се развие човешката степен, технологичното развитие също ще отиде към края си.

Даже ако с културата и възпитанието всичко е наред, на нас все още ни трябват по-дълбоки резултати, на нас ни трябва същност, човешко зърно. В нас се пробуждат решимот и отварят неутолени желания, пустота, която не се напълва от всички притурки на интернета и от цялата техника в света.

Защо решението на този проблем ни се отдава толкова трудно? Защото техническите успехи създават илюзия, че ние ще съумеем да модернизираме с такава лекота и „човека” в себе си – за да стане той по-добър, по-щастлив. Но това не е вярно, тук няма да минем без висшето, без духовните сили. А всички „земни” средства за поправяне на човека, разбира се, претърпяват провал.

И така, докато човечеството не види това и не измени ситуацията.

От урока по статията “Мир в света”, 22.12.2010

[30525]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →