Книга «Зоар». Предисловие, Статия „Ключалка и ключ”, п.44: „На тези порти има ключалка  и едно тясно място, за да се постави ключ в него …”

Преди всичко, ние трябва да открием  ключа и ключалката. Какво представляват? Къде се намират? Какво да направим, за да си „паснат”? Защото „да сложиш ключа в ключалката”, значи да създадеш връзка между противоположности, постигайки подобие на свойствата.

И накрая, как да отворим ключалката? Как да завъртим ключа в нея? „Завъртаме” ли себе си във висшето, за да се уподобим на него? Или всичко това изобщо не са наши действия, а негови? Дали трябва само да ги предизвикаме, да ги инициираме?

Човек постепенно си изяснява тези въпроси. Ключалката и ключът са защитен механизъм, който ни приспособява към системата на света Ацилут, към Арих Анпин.

Той се дели на две части: горна и долна. Горната е скрита, а долната се открива на нисшия. Ние нямаме пряка връзка с него и се обръщаме към Бина, която е излязла навън, ставайки проводник на висшето управление.

«Зоар» много разказва за това, защото ние трябва да пробуждаме върху себе си светлините, които да проявят в нас механизъм, съответстващ на долната част на Арих Анпин.

Нашата задача е отново и отново да предоставяме возможност на висшето, за да работи над нас и да ни придава все по-съвършени форми.

В крайна сметка, трябва да приемем  законите на системата, която е свързана с нас, да се снишим и постигнем съответствие с нея.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 21.12.2010

[30371]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →