Въпрос: От момента, в който започнах да се занимавам с кабала се чувствам толкова малък – като миниатюрен зародиш и освен това, усещам все по-малко увереност.

Откъде изведнъж ще дойде при мен истинската увереност в тази единствена сила, която управлява цялото мироздание, създава ми всички проблеми, и която е моята единствена опора?

Отговор: Обикновено, религията е тази, която вдъхва увереност на човека, когато вярва, че има Творец, който е добър и се грижи за него и, че може да разчита на Него. Това светоусещане се внедрява дълбоко в човека и го поддържа – именно затова кабалистите не се изказват против религията.

Но идва момент, когато в човека се пробужда ново желание и вече не може да се успокои с предишната сляпа вяра. Той се развива и я надраства, става му недостатъчно традиционното й действие – иска да познае Твореца!

В идеалния случай, ние би трябвало да се издигнем от религията (дат) към познанието (даат) и както е казано: „да познаем Твореца”. Но на практика не се получава така.

На практика, това може да се постигне единствено чрез връзка с кабалистична група – друго средство няма. Групата трябва да ти предостави място, където да можеш да постигнеш Твореца, свойството отдаване.

Усещането за неувереност се поражда единствено от недостига на свойството отдаване. Щом бъдеш готов да отдаваш, ще почувстваш пълна увереност и ще получиш свобода от самия себе си! Отдаването е Бина.

И когато успееш да живееш без всякакъв страх, безпокоейки се само за едно: „Кога чрез своите действия ще постигна деянията на „праотците”?” – кога ще мога да отдавам на Твореца?! Тоест, ще се издигна по-високо от Бина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарката”, 13.12.2010

[29641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →