В „Предисловие към ТЕС”, (т.4) Баал аСулам пише: „Творецът полага ръката на човека върху хубава съдба. А изборът на човека се състои само в укрепването.”

Творецът довежда човека при другарите, при ученето, а останалото зависи от него. Не чакай някой да свърши работата вместо теб. Ти сам трябва да разкриеш всички средства и правилно да ги изградиш.

„Но аз все още нищо не разбирам! Не мога да уча, не знам как да се отнасям с другарите, обърквам се във вътрешното и външното…” Да се оплакваш можеш на мама, а към закона на творението претенции не можеш да предявяваш. Това е точно толкова безмислено, колкото да се противиш на закона за гравитацията.

Творецът е закон на природата, абсолютно отдаване. Ако му съответстваш – ти е добре, а ако не – чувстваш се зле в съответната степен. Освен това и едното, и другото се намират в корелация с нивото на твоето развитие. По същия начин, и в нашия свят се отнасяш различно към малките и подрастващите, към възрастните и старците.

Представяйки си Твореца превратно, ние му приписваме някаква човечност, надаряваме го с чувства, присъщи на самите нас. Опитваме се да Го „пречупим”, надявайки се, че Той ще размисли. Това е много сериозен недостатък, произтичащ от нашата егоистична природа.

От векове, хората правят една и съща грешка – пренасят своите качества върху заобикалящия ги свят. Дори от домашните животни изискваме обичайна реакция. И изобщо, от всички нива на природата, включително от човешкото, ние очакваме подобие на себе си, съответствие на нашите представи.

По това, науката кабала се отличава принципиално от всички религии и вярвания. Казано е: „Законът е даден и не го пристъпвай”, „Аз себе си не съм променял”. Висшата светлина се намира в абсолютен покой, а всички промени стават в съсъдите. Или моля Твореца да се промени, или знам, че трябва аз да се променя.

Моята молитва е „завързана” за мен. Да се молиш означава да съдиш себе си и да се променяш. Само така ще предизвикам реакция от страна на неизменния закон. В това се състои цялата работа.

Религиите не говорят за преобразяването на човека, а ми предлагат да „подкупя” Твореца с механични действия или със страстна молба. Хората се надяват, че това ще им помогне въпреки, че историята свидетелства за обратното.

А кабала казва, че  трябва да се промениш ти – и никой друг. Продължавай да се обръщаш към Твореца както по-рано, само че по абсолютно различна причина: такава е волята Му и ти правиш това въпреки желанието си.

Ти стоиш сред светлината. Променяйки себе си и уподобявайки се по свойства на нея, започваш да възприемаш нейното влияние, което по-рано е оставало извън твоите усещания. Ставаш съсъд за светлината и растеш, докато тя не те напълни изцяло.

Да жадуваш висшата светлина, не означава да чакаш милост от някъде. Направи вътрешно движение към нея, пожелай да се промениш и тя ще окаже върху теб своето въздействие. Всички промени в светлината, които виждаме, са всъщност промени в самите нас.

От урока по статията на Рабаш, 17.12.2010

[30067]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →