В самото свойство получаване, поначало няма нищо добро или лошо. Но Творецът нарочно е създал такова условие, че да усещаме срам от него.

За срама няма никакви причини – това е самостоятелно творение. Съществува желание за получаване на наслаждение, желание за отдаване – Той отдава, а аз получавам – нима това е лошо?

Точно обратното, нима бебето се срамува от това, че майка му го храни? – това му носи наслаждение! И по същия начин Творецът се наслаждава, наслаждавайки нас.

Защо аз не мога просто да се наслаждавам, получавайки от Него – какво още е нужно? Нека само ми даде повече желания и повече напълване – аз ще бъда послушно бебе, което приема всичко, което иска да му даде неговата майка, и ще Му доставя наслада!

Защото, за да наслаждавам Твореца, няма нужда да Му отдавам – Той сам е създал желанието ми и може да направи всичко, което искам. А аз ще поискам всичко, което Той ми дава – защото такъв съм създаден. Така че нека напълни тази създадена от Него природа, моите желания – и на Него ще му бъде хубаво, и на мен! Ще се наслаждаваме един на друг!

На всички е известно каква наслада носи на майка си бебето, което се е нахранило добре и кротко спи в ръцете ѝ. Аз съм съгласен да бъда такова бебе! Какво още иска Той от мен?!

Ние нищо повече не искаме, ние искаме да останем бебета в ръцете на Майката-природа. Но Творецът не е съгласен с това – Той иска да ни издигне до собственото си ниво. И затова „срамът” произлиза не от това, което получавам от Твореца. Срамът не е от получаването! Срамът е от несъответствието на нашите свойства.

Да получаваш от Него не е срамно, защото Той ме е създал такъв, и не това поправяме. Ние поправяме разрива между нас – тоест противоположността на нашите стремежи, само за да се изравним.

Затова Баал а-Сулам пише (в главата „Вътрешно съзерцание”, 1-ва част на Учението за Десетте Сфирот), че срамът е предназначен само за най-високите души.

Когато те разкриват Твореца като отдаващ, а себе си като получаващи, разкриват онази пропаст между тях – чувстват, че трябва да поправят именно това несъответствие.

Както и в нашия свят съществуват неща, които едни се срамуват да правят, а други – не. Така и тук, трябва да бъде достигнато определено ниво на духовно поправяне, за да започнеш да чувстваш срам. А до това ниво срамът не се чувства.

И самият Творец по степента на това как човек се издига по-високо и започва да усеща срам – се отнася вече по друг начин към него, с повече изисквания. Затова е казано, че „Творецът е придирчив към праведниците с дебелината на косъм”, а всички разчети се водят по отношение на срама.

Когато усещаме намерение за отдаване срещу желанието си за получаване – това е различие, делта, поражда усещане за срам.

А в нашия свят детето яде и засега не се стеснява – то и така ще порасне, защото в него вече е заложено това желание от природата. Ние обаче, за да станем „възрастни”, трябва сами да поработим над себе си, вместо природата.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 30.11.2010

[28160]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →