Рабаш, Шлавей Сулам, 1989г., статия 2, „Голям или малък грях в духовната работа”:

Величината на отдаването зависи от този, на когото даваме. Ако човек дава нещо малко на царя, то това е малка работа.

Но ако човек дава нещо велико на царя, неговото отдаване придобива важност и му доставя голямо удоволствие.

Въпрос: Опитвайки се да си представя, че аз отдавам на великия Цар, аз чувствам, че лъжа себе си. Какво да правя?

Отговор: Всичко е правилно. Преди всичко, важността зависи само от теб. Творецът съществува, а ти Го разкриваш или не Го разкриваш. Това зависи от теб. Имаш ли „датчик”, за да го разпознаеш? В това е целият проблем.

А и въобще, какво е това – важност на Твореца? Рабаш привежда думите на Рамбам за това, че в началото на пътя човек се намира в процес под название ло-лишма. С други думи, Царят е важен за мен, ако сближавайки се с Него, аз придобивам повече. Както е прието в нашия свят, аз претеглям Неговата важност съгласно наслаждението, което мога да получа от Него.

Какво друго би ме заставило да премина към другите ценности? Светлината, възвръщаща към Източника. Ако посредством групата аз се старая да мисля за промяната, която трябва да стане в мен, ако аз чакам светлината, както петелът чака утрото, и не се страхувам от нея, както прилепа, ако искам тя да дойде и да ме измени, тогава настъпват промените, и аз започвам да ценя Висшия, защото той е Даващ, а не защото мога да получа това, което ми дава.

Сега аз го ценя, защото той ми дава, ценя отдаването – не отдаването на мен, а самото свойство отдаване. Аз искам да му се уподобя.

Тази нова ценностна скала много силно променя човека. Висшият става за него действително Висш – висок по своето значение, Цар, величието на който е в това, че той е Даващ по свойства.

Тогава аз гледам към Висшия, не защото получавам от него, а защото мога да му се уподобя. Аз искам той да ми даде своите свойства, да ми даде да стана подобен на него, близък с него. Защото близостта се измерва именно с подобие на свойствата, а не по това, колко аз мога да получа от него.

В това е цялата разлика между материалното и духовното – как ние се отнасяме към Висшия? Искаме ли той да ни измени?

При това Висшият се намира в абсолютен покой, и всичко тук зависи от нас: ако поискаме да се изменим в неговата светлина – ще се изменим. Ако поискаме да се сближим с него по свойства – ще се сближим чак до пълно сливане, до любов!

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30935]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →