Въпрос: Яков се страхува от Исав, от какво се страхува?

Отговор: Да предположим, дошъл съм ти на гости. Преди да дойда, съм похапнал добре и макар и да ми предлагаш всевъзможни ястия, аз не съм гладен, т.е. желанието ми за наслаждение съвсем не е голямо.

Казвам ти: „Знаеш ли, не искам нищо, но заради тебе (заради отдаването), съм съгласен да приема леко угощение, например чай с пирожки“.

Получил съм угощение и мен никак не ме е срам, направил съм го с намерение да насладя домакина, благодарение на това ние с теб сме равни, тъй като ако не получавам заради себе си, това се нарича – отдавам на тебе, и аз съм изпълнен със самоуважение.

Седим на масата, беседваме, времето върви и аз започвам да чувствам, че огладнявам. Ти ми казваш: „Е, може би все пак нещо ще опиташ?“  Но сега аз действително искам да ям! Аз усещам аромати, те ме „атакуват“! Какво да правя! Страх ме е да остана в това голямо желание.

Пред мен има голямо наслаждение, ще успея ли с голямото си желание да устоя на това голямо наслаждение и да изпълня такова действие, че да насладя домакина?

Ако действам заради отдаване, аз разкривам Твореца, а ако не достигна до това, попадам в така наречения „ад“, аз падам и Исав властва над мен.

Това се нарича, че Яков се бои. Той не знае може ли да преодолее егоизма си, желанието си за наслаждение, тъй като Исав се намира в него, той започва да изисква, той се приближава до Яков и казва: „Ние сме братя! Нека бъдем заедно!“

Егоистичното ни желание ни казва: „Искаш духовното? Аз съм с теб! Искаш да постигнеш светлината? Аз много обичам светлината! Дай ми я!“ Трябва да го отблъснем, да го надхитрим и да кажем: „Добре, ще се видим утре“ и да избягаме колкото се може по-бързо и колкото се може по-далече.

Тора ни учи по какъв начин да работим с егоизма, за да вземаме постепенно от него части за поправяне, докато не поправим целия егоизъм.

От програмата “Седмична глава”, 18.11.2010

[29335]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment →