Ако постигнеш чрез много страдания това, което най-страстно си желал, тогава ще благодариш за лошото както за доброто. Очевидно това не е пътят на светлината, но такава е реалността. Но ние трябва да се предвижим само по пътя на светлината, както е написано: „В Твоята светлина, ще видим светлина”.

Защо не мога да почувствам това зло още преди да ме е застигнало? Защо не мога да бягам пред удара? Знам, че е възможно! Ако вляза в група, то аз получавам пробуждане на моето зло от приятелите. Това не е светлината от висшето, която ми се разкрива, а аз сам я разкривам и осъзнавам.

Полагайки усилия да се обединя с приятелите, аз виждам доколко съм неспособен на това и усещам моята пълна безполезност. Но в същото време, аз получавам величието на целта, викам за помощ към Твореца и така напредвам.

Получавайки обкръжаващата светлина, аз се обръщам отново към групата, отново чувствам възмущение и отново се обръщам към Твореца. Той дава възвръщащата светлина. Творецът ме приближава по-близо до Себе си и ме държи. Аз започвам повече да чувствам, разбирам и постигам – затова се предвижвам напред. Тогава цикълът се повтаря.

Това е непрестанно, продължително действие, което трябва да се извърши на безкрайна честота и ти трябва винаги да си в нея. Още повече, твоята молба към Твореца и към групата, а така също и получаването на обкръжаващата светлина, става автоматично. Едното следва другото.

Ти просто „натискаш педала”, за да се движиш в правилната посока. А това как се въртят всички „колела в двигателя” – ти не си заинтересуван от това. Така че защо да чакаш ударите?

От урока по писмата на Рабаш, 03.12.2010

[29022]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →