Ти не можеш веднага да попаднеш в окончателното състояние – тогава няма да имаш самостоятелност.

Ти си длъжен сам да пресъздадеш, да построиш връзките между душите. Те изчезват, изтриват ти цялата картина, а ти я възстановяваш отново и отново. Така ти строиш своята независима личност.

Важна е не окончателната поправена картина – тя вече съществува! И не сегашната повредена – тя е въображаема. Важни са единствено твоите усилия, желанието да изградиш тази система и да я пуснеш да работи, както при детето, играещо си на възрастен. С тази игра ти строиш своето „Аз”.

Състоянието, в което през цялото време те хвърлят, се нарича „този свят”. А поправеното състояние зависи от това до какво ниво на връзка си се издигнал: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, свят на Безкрайността…

И всеки път ти влизаш в духовния свят и излизаш – даже на най-високите степени, където ти става ясна цялата система и остават някакви дребни и дори незабележими за теб детайли. И изведнъж те изхвърлят изцяло, в пълна тъмнина, и ти трябва да се върнеш обратно!

И работата става все по-сложна и по-сложна, както и трябва за големи хора. Защото кой се счита за голям специалист – онзи, който умее да изпълнява сложната работа и да решава такива проблеми, които никой не може да реши.

И това значи, че той се труди повече от останалите – но и повече от всички печели: пари („кесеф” – покритие, екран), почитане, статус!

От урока по статията “Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →