Раби Шимон ”плаче” (сълзите са символ на малкото състояние/”катнут”) сякаш не разбирайки, как може тази огромна светлина, разкрита от него, заедно с 10-ма свои ученици, да я проведе към нас, за да може душите, започвайки от нашето поколение да я използват.

И тогава той открива, че е възможно да направи това с помощта на своя ученик, раби Аба. Той обяснява, че раби Аба е умеел да разкрива тайните ”скрито”, защото притежавал специална душа ”от околната светлина”. И затова чрез него, чрез околната светлина ние можем да получим всички поправяния.

И въобще всички поправяния, които получаваме, идват само чрез книгата „Зоар”, тоест чрез раби Шимон и раби Аба, чрез околната светлина. А източникът на всички останали кабалистични книги е също „Зоар”, всички те, са написани на основата му.

Без Зоар нито един кабалист, живял по времето след написването му, не би могъл да разкрие духовното и да създаде нито една книга. Той не би могъл да се присъедини към светлината, тъй като „Зоар” – това е неговият източник.

А когато кабалистите вече достигат постиженията чрез Зоар, тогава те започват да пишат сами, както се е случило с кабалистите от всички поколения: Ари, Рамбам, РАШИ, Агра и други. Но всички те са имали един източник. Разбира се, не става дума за тези, които са били до Рашби: за Авраам или Моше – това са части на висшата система.

Но ние нямаме друг източник за разкриване освен „Зоар”. Затова Баал аСулам пише за това, как ние трябва да бъдем благодарни на такава душа като Рашби, тъй като без него светлината не би дошла до нас и ние бихме останали отрязани от цялата висша система.

От урок по статията ”Слугинята , наследяваща своята господарка”, 14.12.2010

[30363]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →