Да станеш партньор на Твореца

Желанието „Исраел“ в човека („право към Твореца“), се поправя поетапно, стъпаловидно, защото му е нужно да стигне до разбирането и постигането, според неговата вътрешна потребност.

По това, то се различава от видовете желания, които се наричат „народи на света“, и се поправят наведнъж, от един път.

Желанието „Исраел“, изисква от човека да разкрие и постигне духовния свят, да го опознае, да се задълбочи в детайлите, да стане партньор на Твореца, а не просто да се присъедини към системата и да получи оттам цялото благо наготово.

Той иска да се свърже с тази система и да работи с нея, като получава наслаждение от нейното изучаване. Както е казано: „Знай своя Творец и Му служи“.

А има такива желания или хора, които не се стремят да опознаят Твореца, макар и да е написано, че в края на краищата „всички ще Го познаят – от малкия и до великия“. Но това е обикновеното знание на човек, който просто живее в духовния свят.

Както и в нашия свят, не всеки иска да бъде учен-изследовател и да получава наслаждение от това, че разкрива творението и разбира неговите причини и следствия.

Това са двете степени на отдаване: да изследва и да познава Твореца – или просто да се присъедини към източника на доброто.

Затова душите, принадлежащи към Исраел, напредват стъпаловидно, постепенно – и естественно, при това страдат, тъй като цялото постижение се основава на предхождащата го неудовлетворена потребност, която трябва да се увеличава.

А тези, които се отнасят към „народите на света“, към по-малката степен, и идват като че ли „на готово“, също разбира се, трябва да извършат голяма работа, но тя не предполага вътрешно съединяване с Твореца –  като между двама партньори.

Дали ще възникне в човека такова желание, зависи от корена на душата. „Сърцето“, „черният дроб“, „белите дробове“ са все важни органи на тялото и трябва да държат връзка с „мозъка“, който ги управлява.

А всичкото останало „месо“, съставящо 90% от цялото тяло, няма такава непосредствена връзка с мозъка и взаимодейства с тях чрез спомогателни системи.

Това не значи, че едно желание е добро, а друго – лошо, защото в края на поправянето, всички ще бъдат абсолютно равни – става дума само за пътя към него.

Силното желание е длъжно само да си проправи пътя и да открие всички тайни на творението, а по-слабите, всеки според своята степен на развитие, просто се присъединяват към него и го поддържат. Важното е, всеки да поостигне корена на своята душа – това е краят на неговото поправяне.

В духовния свят няма неравенство – това е още нещо, което го различава от материалния свят. Намирайки се в духовния свят, човек действа, воден от своите естествени желания и не може да поиска нещо, което не  е заложено в корена на душата му.

Само в нашия свят, аз мога да завиждам за луксозния автомобил на съседа. В духовното, няма да мога да поискам онова, което иска той, а само заложеното в моите собствени информационни гени – „решимот“.

Мога да получа от него вдъхновение и мотивация, но само, за да поправя себе си, затова там не может да има разделяне на „големи“ и „малки“.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29282]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: