Въпрос: Мога да разбера как се отдава в материалния свят (като се помага доброволно на хората), но не разбирам как може да се отдава в духовното?

Отговор: А аз, напротив – не разбирам как можеш да отдаваш в материалния свят. В него извършваш всички свои действия, защото ти става добре, а това не се смята за отдаване.

В духовния свят отдаващ е този, който се издига над всички егоистични сметки, над своето его, над собствените си желания, и тогава придобива нова сила, която няма. И с нейна помощ, вече може да отдава без каквато и да е обратна връзка със своето желание.

Сега всички твои действия, свързани с отдаването, се основават на егоистични сметки: трябва да се запази света и екологията, необходимо е да се помогне на болните хора, защото те боли сърцето като гледаш техните страдания или защото, не дай си Боже, ако утре ти се разболееш, на теб също ще помогнат. Но това не се нарича отдаване, а обикновена егоистична пресметливост.

По природа сме създадени от такъв материал, на който, като на двигател, му трябва «гориво». Ако желаеш да отдам или да направя нещо – тогава ще трябва да ме снабдиш с „гориво”, иначе няма да мога да направя нито едно движение.

В нашия живот такива действия характеризират човека като даващ – като добър човек, с добро сърце. Но при духовната проверка, всички ние сме егоисти. Всичко, което правя в нашия свят със своето желание за наслаждаване – това са действия, насочени към себенапълване. И тогава чувствам света и себе си такъв, какъвто всички ние го чувстваме.

А в духовния свят откривам как мога да отдавам на другите, т.е. да започна да усещам желанията на другите като свои. Работя, за да напълня техните желания, и чувствам всичко, което се намира извън мен. Ако сега чувствам всичко, което влиза в мен, то в духовния свят чувствам всичко, което се намира извън мен, в чуждите желания. Но това е възможно само при създаването на свойството отдаване в мен, с помощта на висшата светлина!

Затова правилото „възлюби ближния като себе си” е условие или формула за усещането на всичко, което се намира отвън, т.е. за духовното усещане.

Материалният свят и духовният свят са просто два вида възприемане на реалността: или поглъщане в себе си, или излизане навън за отдаване.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 30.11.2010

[28724]

Filed under: Духовна работа | Add Comment →