Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Въпрос: Как се обединяваме един с друг?

Отговор: Аз имам желание  да постигна нещо възвишено, да се издигна във висшия свят, при Твореца, при корена на своята душа, към нещо неописуемо.

Поначало във всеки е заложено влечението към познаване на корена, на смисъла на живота. То стои във всеки, но у един се проявява сега, у друг се е проявило в минал кръгооборот, а у трети ще се прояви в следващия.

Моят корен се намира в Твореца. Оттам аз съм се спуснал в този свят. И ето сега ние с теб се отправяме нагоре. Във всеки от нас се е събудил този корен на душата, точката в сърцето.

Нито ти, нито аз със своите точки не можем да постигнем нищо. Но ако сме заедно, ще се получи, ако ги обединим, ако ти присъединиш моята точка към своята, а аз – твоята точка към моята.

Как? За това трябва да се стараем да обединим сърцата си. Самото единство ще дойде свише посредством светлината, връщаща при източника, но затова ти трябва да получиш от всички тук техните духовни желания.

Ти ги получаваш по своя заявка. Желанието движи всичко, защото то е материалът на творението. Аз искам, жадувам техните желания, устремени към Твореца, да станат мои. Аз искам у мен да възникне едно голямо желание, състоящо се от всички индивидуални желания.

Започни да мислиш за това и ще видиш как това ще те сближи с хората – не толкова физически, колкото вътрешно: ти ще започнеш да чувстваш какво им е на сърцето и твоето собствено духовно желание от точка ще започне да се превръща в сфера, в „балон”, в „обем”.

И точно в това общо желание ти ще усетиш духовния ток, духовния живот.

И затова изисквай: „Аз искам вашите желания! Нужно ли ви е моето? Аз съм готов, моля. Само дайте да се организираме в група, в която всеки иска да съедини своето сърце със сърцата на другарите”.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31341]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →