Въпрос: Ние виждаме, че след положените усилия, като резултат трябва да се извърши чудо.  Какво трябва да стане, за да се случи това с нас?

Отговор: Трябва много да искаме да стане чудо – като малките деца! Но чудото идва като резултат на положени множество усилия. Трябва да видиш какво чудовище стои пред теб – твоето Его, пречейки ти и скривайки от теб всичко хубаво.

Трябва да изпиташ ненавист към него! Въпреки, че си израснал „на коленете” на този Фараон, играл си с неговата корона („кетер”), бил си истински принц, който е имал всичко!

А сега ти ненавиждаш своето Его с най-лютата ненавист и не си способен да останеш в него. Ти си готов да го подложиш на удари и преднамерено го подлагаш на египетски мъчения, за да се откъснеш от него.

А ние едва почувствали удара, веднага се опитваме да се скрием – защото се отъждествяваме със своето Его. Но ако се отделя от него, тогава ще се съглася: нека го бият и нека то страда! Аз не съм той, аз съм около него!

И тогава аз ще започна леко да се отделям от него, малко по малко, докато не минат всичките 10 мъчения. Аз не се отъждествявам със своя егоизъм, но той страшно страда. Само така аз мога да се издигна над него и да избягам.

Бягството – това вече е самия изход от егоизма, когато аз почти съм се отделил от него и е останала само тънка преградка, но аз я разсичам, за да мога окончателно да се откъсна от него и бягам в нощта, в тъмнината.

Но преди това трябва да се направят предварителните отсичания, докато не дойдеш до последното – и всичко по пътя на методичните удари, над които трябва да работиш.

Работата се състои в това да не искаме да се отъждествяваме с Фараона – той си е за себе си, аз съм за себе си. Истина е, че съм израснал в неговия дом, аз съм излязъл от него – но това не съм аз!

И тогава ти помагат да избягаш – и в това се състои чудото. Така се извършват всички чудеса – ние работим и полагаме усилия, за да се отделим от егото и да се изправим – а накрая става чудо. Защото него трябва да го извърши светлината, след всичките ти усилия.

Тогава, хайде да чакаме чудото – след като добре сме поработили. Щастлива Ханука!

От урока по писмо на Рабаш, 01.12.2010

[28331]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →