Въпрос: Другарите усещат радост и разочарование. Все още никой не е разбрал какво се е случило. Преживяхме много болезнен удар по Фараона.

Как и с какво мога да помогна на другарите и на себе си да направим правилния извод от конгреса и да вървим заедно напред. Кого да виним, че всеки е бил, че се е чувствал само редом с целта, само своя егоизъм ли?

Отговор: Не трябва никой да бъде обвиняван. Трябва да се радваме, че стана по-ясна посоката, в която е необходимо да се работи.

Мислехме си, че сами можем да надвием Фараона, а трябва да помолим Него за това.

Ние трябва да работим заедно именно над общия вик за помощ към Твореца. Това е и най-важният извод от конгреса.

Въпрос: На откриването, много хора плакаха. Това плач заради собствения ни егоизъм ли беше или бе момент, в който всеки мислеше не за себе си? Възможно ли бе да го направим?

Отговор: Това бяха сълзи на общото въодушевление, но то бе все още егоистично – в него отсъстваше Творецът.

Затова, макар и да почуствахме единството между нас, не можахме да задържим това усещане. Но не трябва да се отчайваме. Напротив – трябва да се радваме, защото стана ясно над какво е необходимо да се работи.

[28137]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →