Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment →