Въпрос: Има ли в духовната работа етап, на който човек може точно да определи дали е подобен по свойства на светлината?

Отговор: На различните етапи ние се чувстваме ту по-близо, ту по-далеч. Най-правилната мярка – това е отношението на човека към групата: доколко той чувства, че вътрешната същност на групата е това мястото, в което той иска да се включи, където иска да се „разтвори”, като зародиша в майчината утроба, като детето в майчините ръце, да изчезне, да се изгуби.

Защото, ако в човека го няма това усещане, това означава, че неговият егоизъм е още жив. Затова пък в момента в който човек се разтвори в групата, от този миг и по нататък той, започва да расте духовно.

В своите усещания, в желанията, в намеренията, в усилията си, човек може да измери къде се намира: в какво решимо, в какви сфирот, в какво състояние, колко светлина влиза в неговите келим.

Той измерва всичко изключително по взаимоотношенията си с правилното обкръжение. Защото със светлината човек нищо не може да измери. Светлината това е явление в съсъда, а не понятие само по себе си. По определението на Баал а-Сулам всичко, което влиза в съсъда се нарича „светлина”.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →