Светлината изпълва съсъдите или желанията в обратен порядък (по закона на обратното съответствие). Светлината трябва да съответства на желанието, т.е. колкото по-дълбоко е желанието и по-силен е екранът или намерението, толкова по-силна е светлината, която то притегля.

Но светлината не е задължително да се облича в същото желание, което я привлича. Първо светлината влиза в най-тънките съсъди (желания), което е точно противоположното на желанието, за което е била предназначена. Това предизвика всякакви обърквания в този свят и загадките във висшето управление.

За сметка на огромните усилия и страдания, т.е. работейки с най-мощните желания, човек придобива по-остър разум и по-прецизно възприятие или чувствителност. Виждаме как преминавайки през многото удари на нашите най-грубите желания, направо „по месото”, ние изведнъж започваме да чувстваме в себе си някакъв нов път на мислене или по-висши състояния.

По този начин законът на обратното съответствие на светлина и желание работи (ерех афух орот ве келим). Аз получавам удар по моя егоизъм, осъзнаване на злото и от страданието на това грубо и примитивно его, аз изведнъж започвам по-добре да разбирам духовното, Твореца. Оказва се, че сякаш едното е свързано с другото ли?

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 30.11.2010

[28166]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →