Висшето управление е много сложно. Наистина нашите състояния (решимот, желания) постоянно се променят.

Но ние не усещаме, че всичко се изменя – мени се не отвън, а вътре в нас. Ние не осъзнаваме това и само усещаме постоянно променящият се свят, неговото различно отношение към нас.

Разбира се, всичко това ни организира Творецът, чрез всевъзможните облекла на този свят. Но ние свързваме това променливо отношение или с другите хора, или с Твореца, а понякога – със себе си, но това вече зависи от нивото на човека.

Ако човек свързва тази изменчивост само с Твореца – това вече е начало на поправянето, както е казано: ”Няма никой освен Него, Добрият и Творящият добро”.

Във всеки случай има общи светлини, които въздействат във вид на околни светлини, и има частни светлини, които също възбуждат келим/желания, подбуждайки ги да се развиват.

Ако ние не се издигаме сами, то към нас идват светлини във вид на жестоки сили на превъзмогване (гвурот), издигащи ни с твърди методи. Но необходимо е да разберем, че ние самите повикваме такова въздействие на светлината.

Светлините идват в неизменен вид, те винаги са насочени към нас за благо, за да ни приведат към подобие на свойствата с Твореца. Нали те действат от нашето изходно крайно съвършено състояние в света на Безкрайността.

Но кли/желанието, което се развива в нас под въздействието на тази светлина, преминава различни етапи на развитие. И затова усещаме, че има бавно, стъпаловидно развитие и има бързо, едномоментно, в съгласие със светлината или срещу нея, сякаш е добро и лошо.

От урок по статията ”Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 09.12.2010

[29260]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →