Човек не може да работи за отдаването, ако не получи усещане за неговата важност, което му служи като енергия за изпълняването на по-нататъшните действия.

Ние сме основани на егоизма, за да не извършваме безполезни действия. Егоизмът ни насочва към това да извадим полза от всяко действие, да спечелим – иначе той няма да ни позволи да направим следващото действие.

В духовния път, егоизмът ни помага да действаме само по посока към целта, ако има важност на целта, по-голяма от егоизма; а ако я няма, то егоизмът предлага своя цел – противоположна и по такъв начин ни насочва към цел. Ето защо той се нарича ”Помощник срещу теб”.

Затова във всяко действие, дори най-подготвителното, ние трябва да се безпокоим за това да намерим след него още по-голяма важност на целта, отколкото е била по-рано, удовлетворение от издигането към целта. Това ще бъде енергията за следващото действие.

Това винаги ни заставя да се замислим: с каква цел, защо, за какво ние действаме?

От урок по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010   

[24056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство, Развитие на егоизма | Add Comment →