Въпрос: Как на практика да се убедя, че цялата реалност е в мен?

Отговор: Необходимо е да поискаш тази картина да се обрисува в теб в естествен образ, да живееш в нея. Защото това е истинското възприемане.

По такъв начин ти, преди всичко, реализираш принципа на любов към ближния, както към себе си. Няма отделени от теб части, цялата реалност е в теб и само егоизмът преминава между нея и теб – привидно препятствие, разделящо те от собствените ти части.

Ако ти преодоляваш това препятствие, ако прокарваш връзки над него, означава, че ти поправяш разбиването. Егоизмът остава и дори се проявява все повече, а ти над него продължаваш да укрепваш взаимовръзките на всички части, стараейки се да ги обединиш в себе си. И тогава възниква кли с мощност 620 пъти повече от когато то се е разбило.

Ти прилагаш егоизма в качеството на резистор, като използваш цялото негово съпротивление. Не предизвикваш късо съединение в заобикалянето му, а реализираш неговия потенциал само с намерение за отдаване. Така авиют, егоистичната дебелина на съсъда, поражда кашиют, твърдостта на екрана – с други думи, дълбочината, мощта на желанията поражда твърдостта на намерението.

От урок по статия на Рабаш, 30.12.2010

[31244]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →