Ако висшият парцуф иска да даде нещо на по-нисшия, той се смалява – като майка, която общува с детето си. Тя готви за себе си „храна за възрастни”, а на детето си приготвя специална храна, с определена температура.

Тези допълнителни действия чрез особен механизъм за връзка с нисшия, се наричат „сеарот” /коси/ – от думата „соер” /бушуващ/ или „саара” /буря/.

Защото висшият би искал да даде на по-нисшия всичко, което има, но е принуден да се съкрати и да даде на нисшия съвсем малко – в съответствие с неговото ниво, колкото е в състояние да приеме. И висшият трябва да се погрижи, това напълване да е от полза за нисшия.

Ограничението, силата, с която висшият се сдържа, се нарича “сеарот” /коси/ – в съзвучие с това, че  в него всичко „бушува” /соер/.

Сега само си представете, как страда и бушува Творецът! Защото Неговото желание да дава е огромно – Той иска да ни даде цялото безкрайно поправяне /Гмар Тикун/!

А Той ни гледа и вижда, че няма на кого да даде… Никой нищо не иска да получи. Какво огромно страдание е да гледа на нас, като на бебета, почти умиращи от глад, имайки възможността да ни помогне – да излекува всички наши рани и да ни напълни с благо, но ние не искаме това! Не сме способни да приемем нищо от Него.

И като отзвук от тази буря, която Висшият сдържа, започват да ни влияят нечистите сили – клипот, опитвайки се да ни пробудят и да ни заставят да действаме.

На нас ни се струва, че ни въздействат зли сили – но те се проявяват само в степента, в която  напредваме, забавяйки своето развитие и не давайки на светлината да ни напълни.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 06.12.2010

[28938]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →