Бина е свободна страна

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Мъдростта, на която се държи светът„, п.40: Този, скритият, който е неизвестен, той е Арих Анпин. Тъй като думата създал (ברא), се намира в самата дума берешит (בראשית – първата дума на Тора), в такъв случай – кой е Той, който е създал това?

Това е този скрит, който е неизвестен – скритата Хохма на  Арих Анпин. Защото Той е извел Бина от своя рош и я е направил ВАК, т.е. създал е тези шест висши по-големи окончания, косвено указани в думата берешит.

Бина се отнася към главата на парцуфа (рош). А освен това тя представлява хафец хесед – буквално: иска милост, т.е. никога от нищо не изпитва недостиг. Милост винаги има предостатъчно и, ако я искаш, моля, получавай. Върху нея няма ограничения, никой не ти поставя условия или забрани.

Затова Бина се нарича „свободна страна”, „свободно желание”. Тя може безпрепятствено да присъства навсякъде, а също снабдява със собствените си свойства Малхут, егоистичното желание. Тогава,  това желание става даващо и също преминава в категорията хафец хесед. По такъв начин, Бина е способна да служи като средство за поправяне на Малхут, за поправяне на душите.

Самите души не могат да се издигнат при нея, в рош на парцуфа.  Не искайки нищо за себе си, тя се намира там в съвършенство. Но без никаква загуба, тя може да се намира и извън главата, в мястото на обитаване на нисшите, предоставяйки им своето съвършенство.

Там, където те са нещастни, където страдат, неспособни да напълнят себе си заради недостиг на поправяне, там, където светлината не може да се появи, докато не бъдат изпълнени условията на Първото съкращаване (Цимцум Алеф) – там Бина им обезпечава светлината хасадим и показва колко е хубаво да се намираш в свойството хесед.

И наистина, тя няма никакви ограничения, никакви проблеми –  не се разделя със съвършенството дори на най-ниското стъпало.

Ето защо „бащата”, т.е. Хохма, който не може да се появява никъде, извежда „майката”, т.е. Бина, навън, за да бъде тя там, където страдат децата, и на първо място да им обезпечи поправяне на милосърдието (хасадим).

Тогава, те постигат съвършенство на отдаването,  вече не са подкупени, не са заробени от своето желание за наслаждаване – и започват да се замислят не само за отдаването заради отдаване, но и за получаването заради отдаване. Защото в тях има желание да получат светлината хохма и сега, осигурили си свойството Бина, те могат да пробуждат своето желание.

Но да го пробуждат само в онази степен, в която са способни да го подчинят на властта на Бина. По този начин, Малхут постепенно се включва в Бина – с други думи, получаващото желание на душите се включва в даващото желание Бина, което са получили. Тогава, те получават светене на хохма отдолу нагоре – „екранизирайки” го в отдаване.

Така душите поправят себе си чак до окончателното поправяне (гмар тикун). Затова е и казано: „берешит” – бара шит, т.е. създал шест окончания, ВАК на светенето на хохма. Това вече са големите поправяния по пътя към целта.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 20.12.2010

[30276]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: