Цялата наша работа се състои в това да се оправдаят състоянията, които ние преминаваме, и тогава те ще ни се покажат като по-комфортни.

И това зависи само от нас! Тъй като  всички тези състояния са неизменни, всичките решимот (духовните гени) трябва да излязат по веригата, едно след друго, и да се реализират до края на поправянето.

Те постепенно се разкриват в теб, за да ги оправдаеш. А какво означава “да оправдаеш”? – Да осъзнаеш, да почувстваш и да разбереш с каква цел  идват, кой ги донася, за какво, в каква последователност.

Така самият ти се развиваш, при това дотолкова, че започваш да включваш в себе си цялото творение. Именно това иска от теб Творецът! И затова ти дава не крайната форма – в нея ти нищо не би почувствал и не би разбрал, а те превежда през цялата тази последователност от действия.

Но съществува ли този процес на практика? – Няма го! Няма нито начало, нито край – нищо няма! Има едно съвършено състояние. Само за теб Творецът го разтегля от началото и до края, като гумено въженце, внедрявайки в Своето единствено действие него, злото начало, желанието за наслаждения.

И тогава ти можеш да преминеш последователно всичките тези състояния – от началото до края, усъвършенствайки при това своите чувства и разум.

Това ти помага да разбереш целия процес на творението – от двете противоположности: от тъмнината – към светлината.

А ако това е било едно състояние, то ти не би съумял нищо да различиш, тъй като ти си творението. На теб са ти необходими две състояния, за да почувстваш и да изясниш едното срещу другото.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28278]

Filed under: Духовна работа | Add Comment →