Въпрос: В последно време се чувствам много изморен и заспивам на урока. Това означава ли, че моето желание към целта е недостатъчно силно?

Отговор: Преди всичко ние трябва да приемаме всяко състояние като идващо свише, от Твореца, защото „Няма никой, освен Него”.

Ако аз се отнасям към всяко състояние като към съзидателно, изхождащо от Твореца, и затова придвижващо ме към целта, то е вече полезно състояние, което действително ме строи. Тук всичко зависи не от самото състояние, а от моето отношение към него, от кого е то.

Не е важно в какво състояние се намирам – добро, лошо, средно, изобщо без движение, дори ако остана в него няколко месеца, но ако през цялото време се отнасям към него като към състояние правилно, за изясняване, изправяне и придвижване, то самото случващо се не ме вълнува.

Аз през цялото време отправям МА”Н, пребивавам в намерение, а свише получавам в отговор МА”Д – идващо до мен състояние. Намерението излиза от мен, а състоянието – от Висшето.

Затова ние трябва да гледаме на всичко идващо до нас от висшето като на благословия. Каквото е дошло – дошло е, защото то несъмнено изхожда от Добрият и Творящият добро, и няма никой освен Него. А аз трябва да се отнасям към всяко състояние като към необходимо по пътя.

Ако аз постоянно се променям и все повече потъвам в учението, в групата, в намерението, то не се вълнувам какво получавам от него.

Обратното, възможно е всеки път да получавам от Него противни усещания (гвурот), но аз разбирам, че именно това отношение ме придвижва. Защото по такъв начин се отнасят към сериозния човек, изисквайки от него напредък.

Когато се отнасят към него като към младенец – с нежност, от него нищо не изискват. Всичко зависи от това дали си герой…

От урока по “Учение на Десетте Сфирот””, 15.12.2010

[29842]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →