Творецът действа само със Своята светлина. Светлината въздейства на желанията/келим, които, в зависимост от своето състояние, усещат себе си по-зле или по-добре, според своето равенство със светлината. Това се нарича закон за подобие на свойствата.

Ако аз съм повече подобен на светлината, то се чувствам по-добре. А колкото по-малко съм подобен на нея, толкова усещам себе си по-зле –  дотолкова, че чувствам удар. Но всичко това е действие на Висшата светлина.

Да, и тъмнината, която усещам е също въздействащата на мен светлина! Само заради противоположността на моите свойства, тя ми се разкрива като тъмнина. Вместо светлината – ”ор”, чувствам тъмнина – ”орта”.

Но при Твореца няма тъмнина. Просто когато Той едва-едва добавя светлина – на нас ни е вече лошо. Поради това, че в тази светлина ние разкриваме още повече егоистично желание – и тогава настъпва тъмнината.

Светлината стои срещу желанията. С други думи, с помощта на светлината аз разкривам огромни желания, срещу тях в някакво скрито от мен място се намират големи наслаждения, но аз се чувствам зле!

Това може да се изрази и в проблеми със здравето, и в недостиг на хранителни продукти, и в лошо настроение, във вътрешно безпокойство, чак до нежелание да се продължи да се живее. Но всичко това е резултат от въздействието на светлината!

Ако светлината идва в подготвени желания (келим), то тя се усеща като наслаждение – нали тя ги напълва. Ако келим не са готови, то това е удар.

От урок по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28123]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →