Струва ни се странно защо Творецът, създал този свят и обладаващ всички възможности, се нуждае от нашата помощ. Но Той зависи от нас – както майката зависи от своето дете.

Ако ние бяхме на неживо, растително или животинско ниво, тогава наистина Той би ни управлявал  100 -процентно.

Но ако Той иска да ни отгледа до стъпало „човек“, до своето ниво, то не може да ни даде всичко наготово, ние трябва да развиваме разума и чувствата си със собствени сили.

Защото израстването става за сметка на нашето лично участие. Доколкото сам участвам – раста, ако не участвам – няма да порасна. Това се нарича да бъдеш човек!

Ако бях просто животно, просто бих получавал от него и щях все повече да затлъстявам. Но човекът е качествено нова степен, която може да порасне само в резултат на собствените си изяснявания, анализ и синтез, в стремеж да се уподоби на Твореца. Само за сметка на това аз раста.

И се получава, че Творецът чака – той тук зависи от мен! Ако детето не иска да се учи и да получава знания, за да премине от един клас в друг, не си пише домашните и се проваля на изпитите, то учителите нищо не могат да направят. И тук всичко зависи не от Твореца, а от човека.

Това е единственото, което Той не може да направи вместо теб – иначе ти няма да пораснеш. Степента „говорещ” човек е длъжна да израсне в нас, в резултат на собствената ни предварителна работа, изяснявания, разбиране, разум.

Ние трябва сами да вложим ума и сърцето си, а не да чакаме кога Творецът ще направи от нас човек. Човешката степен е невъзможно да бъде дадена отвън – тя трябва да бъде завоювана отдолу, отвътре.

Светлината може само да ускори нашето развитие – до получаване на точка в сърцето. А всички желания над нея ние трябва да изработим сами. Защото ако Творецът те облече в готов човешки образ – ще се получи маймуна,  а не човек.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29267]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →