Нека сърцето чука на Твореца

Въпрос: Как мога да мисля за поправянето, което носи книгата „Зоар“, ако изпитвам отрицателни емоции, като ненавист например?

Отговор: Молитвата – това е което чувства сърцето. Ако сега в моето сърце има ненавист, това е моята молитва – „аз искам да се преборя с моя ненавистник”.

За правилното използване на тази сила, която се крие в книгата „Зоар“, в нейното съвместно/групово четене, аз трябва първо да подготвя сърцето си – за да желае същото, което желае и Творецът.

В действителност Творецът отговаря на всяка молитва – желание на нашите сърца. И затова този свят е толкова лош!

Но от друга страна е казано, че Той отговаря само на тази молитва, която е преминала през „вратата на сълзите”. Така, нима Той все пак откликва на всяко желание, даже на мимолетния каприз на детето и на желанията на злодея?

Да, казват кабалистите, разкрили системата на взаимоотношенията между нас и Него. Крадецът, набелязал си обир, грабителят, тръгвайки да граби, и готовият да убива, също искат да преуспеят и тяхната молитва се приема. Защото става дума за желанията Малхут на света Ацилут. А всичко, което е по-ниско от нея, включително нашият свят, принадлежат на нея.

И така, защо говорим, че желанието може да се повдигне в Малхут, а може и да не се повдигне? – Работата е там, че ние правим разграничение на два вида желания:

– Едните са устремени в същото направление, в което е и волята на Твореца. Тогава те се обединяват с висшето желание и се възприемат като изобилие свише.

– Другите не съответстват на волята на Твореца. Те също предизвикват отговор свише, както и положителните желания, но се възприемат като отрицателни желания, отрицателно, като негативна реакция.

Тя поправя човека, водейки го по дългия и труден път на страданието, вместо по краткия и лек път, когато неговото желание и желанието на Твореца съвпадат.

Затова е желателно да се готвим за правилната молитва – и с нея да се обръщаме към книгата „Зоар“. Защото човек не може да седи на урока без някакви желания.

Така или иначе той иска нещо и, ако желанието му е предварително подготвено, устремено в нужната посока, то, четейки „Зоар“, той напредва леко и бързо.

А, освен това, трябва да помним, че се намираме в група и с нейна помощ усилваме своята молитва. Излиза, че, ако мислите на човек не са насочени към целта, той влиза в  противоречие с групата и още повече усеща негативната реакция свише.

По такъв начин цялата наша работа се заключава в подготовката за урока, в четенето на „Зоар“ и други кабалистични книги. А когато дойдем на урока – вече е трудно нещо да се промени. Защото сърцето на човека вече е настроено на определено желание.

И затова е много, много важно с какви мисли лягам да спя, как се подготвям за урока на сутринта. Тези минути играят решаваща роля. Не трябва да се забравя и за физическата подготовка, за да не заспива отново тялото.

Рабаш пише в статия 36 от Даргот Сулам: Казано е: „Чуващият молитвата”. Защо „молитва” в единствено число? Нима Творецът не чува всички молитви? Работата е там, че ние трябва да отправяме само една молитва – за възстановяване на Шхина от прахта.

Да се молим за възстановяването на Шхина от прахта значи да желаем да разкрием Твореца, свойствата на отдаване и любов към ближния в мен, за да бъда подобен в това на Твореца. Ако всичките си усилия насочваме в една посока, то чукаме на врата, която обезателно ще се отвори.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29034]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: