Книгата „Зоар”, Предисловие, глава “Видението на раби Хия”, п.56: … „В този час Той удря 390 небосвода и всички са потресени и изплашени от Него”… Това е загатването в Масах, наречено “небосвод” … Те не са 400, а 390 – и недостигат десетте от Малхут де Малхут. И затова се нарича този небосвод „390 небосвода”.

Съсъдът на нашата душа се характеризира с величината на желанието. Тази величина се нарича „авиют”. Ако направим първото съкращаване (Цимцум Алеф), тогава до нас достига пряката светлина (Ор Яшар) и ние я отблъскваме, издигайки отразената светлина (Ор Хозер).

Пряката светлина е равна на желанието, защото нашето желание разкрива степента на светлината или съответстващото ѝ наслаждение. Затова, в действителност светлината не трябва да „дойде”. Сега, когато все още не съм направил съкращаване, аз не чувствам, че съм в светлината, Твореца. Но, изпълнявайки условието на първото съкращаване,  веднага започвам да чувствам, че съм в светлината.

Това е пряката светлина, която „идва” при мен. Тя оказва натиск върху мен, почуквайки, за да влезе вътре, и първото нещо, което правя, е да я отблъсна, издигайки отразената светлина. Отразената светлина показва грубостта на екрана (кашиют), а пряката светлина свидетелства за нейния авиют. Говорим за екрана, защото той е свързващото звено между душата и Твореца, намиращ се по средата между тях.

Желанието, т.е. Малхут, се разделя на четири части, всяка, от които съдържа десет сфирот, а всяка от тях също се състои от десет. Общо са 400. Ние не можем да поправим най-нисшата част, Малхут де Малхут, „каменното сърце”. Нейните десет сфирот са изключение от общия разчет и така остават 390 сфирот или екрана, които „Зоар“ нарича „небосводи”.

Оттук виждаме, че за да се задържим за  нишка, която ни свързва, е желателно да преведем все още непонятния  за нас език на „Зоар” на езика на кабалистичните термини.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.12.2010

[30603]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →