Как сладки са страданията на любовта…

Въпрос: Ако не напълня своето желание за наслаждение или го напълвам не изцяло, усещам страдания.

Вие казахте, че в желанието за отдаване аз също усещам недостиг от напълване, но това не предизвиква в мен страдания, а дава усещане за живот. Защо в желанието за наслаждение аз страдам, а в желанието за отдаване – не?

Отговор: Да допуснем, че обичам някого. Аз искам да бъда с него заедно, да се съединя с него, да прекарам с него времето, защото го обичам, а всичко, което обичаме, искаме да приближим до себе си.

Но засега той е далеч от мен и аз само се стремя към него. Но във всички случаи, това е приятно усещане, макар и да се нарича ”страдания на любовта”. Ти обичаш – и на теб ти е приятно, любовта те привлича и те напълва. Но заедно с това усещаш страдания, защото още не си реализирал своята любов, не си се съединил с любимия.

В духовното, отдаване означава любов. Защото се отдаваме на този, когото обичаме. Ако аз обичам някого, искам да го напълня и го напълвам – това се нарича отдаване. Но понеже в основата се намира любовта, то отдаването – това е наслаждение.

Затова в духовното, в отдаването, дори да усещаш недостатък в отдаването, а от това и недостатък от напълване, и затова страдаш – това са страдания на любовта. Те също са сладки, защото произлизат от любовта и връзката с любимия.

А тъй като за отдаването няма никакви ограничения, ти непременно ще достигнеш възможността  да отдаваш на любимия, защото зависи само от теб. И ето защо страданията на любовта непременно водят до тяхната реализация.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30698]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: