Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Въпрос: Как се обединяваме един с друг?

Отговор: Аз имам желание  да постигна нещо възвишено, да се издигна във висшия свят, при Твореца, при корена на своята душа, към нещо неописуемо.

Поначало във всеки е заложено влечението към познаване на корена, на смисъла на живота. То стои във всеки, но у един се проявява сега, у друг се е проявило в минал кръгооборот, а у трети ще се прояви в следващия.

Моят корен се намира в Твореца. Оттам аз съм се спуснал в този свят. И ето сега ние с теб се отправяме нагоре. Във всеки от нас се е събудил този корен на душата, точката в сърцето.

Нито ти, нито аз със своите точки не можем да постигнем нищо. Но ако сме заедно, ще се получи, ако ги обединим, ако ти присъединиш моята точка към своята, а аз – твоята точка към моята.

Как? За това трябва да се стараем да обединим сърцата си. Самото единство ще дойде свише посредством светлината, връщаща при източника, но затова ти трябва да получиш от всички тук техните духовни желания.

Ти ги получаваш по своя заявка. Желанието движи всичко, защото то е материалът на творението. Аз искам, жадувам техните желания, устремени към Твореца, да станат мои. Аз искам у мен да възникне едно голямо желание, състоящо се от всички индивидуални желания.

Започни да мислиш за това и ще видиш как това ще те сближи с хората – не толкова физически, колкото вътрешно: ти ще започнеш да чувстваш какво им е на сърцето и твоето собствено духовно желание от точка ще започне да се превръща в сфера, в „балон”, в „обем”.

И точно в това общо желание ти ще усетиш духовния ток, духовния живот.

И затова изисквай: „Аз искам вашите желания! Нужно ли ви е моето? Аз съм готов, моля. Само дайте да се организираме в група, в която всеки иска да съедини своето сърце със сърцата на другарите”.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31341]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Тъй като засега, аз все още не разбирам иврит, какво да правя по време на четенето на «Зоар»? Да гледам буквите или само да слушам думите?

Отговор: Всички останали езици, освен иврит, са предназначени хората да говорят на тях в този свят. Докато иврит, не е разговорен език, а  запис на духовните действия, от ЗАТ на Бина (нейните седем долни сфирот), З“А и Малхут – на материала на Малхут. Тези символи са предназначени за тяхното описание.

Тогава, ти гледаш на текста пред себе си, като на последователност от команди в програмата на компютъра – това е просто запис на духовните свойства, сили и действия, които ти трябва да изпълниш вътре в себе си. Така аз виждам иврит. Не гледам на него, като на литературен език – с плавно движение на текста, както е на другите езици.

Освен това, четейки кабалистични статии, макар и обикновено да не гледаш буквите и техните съчетания, при всички случаи гледаш вътре в думата, в нейния вътрешен смисъл. Ти гледаш символа, тъй като буквата,  във всички случаи е символ.

В иврит има много информационни данни, скрити вътре в езика, което не може да се отрази в превода. Тъй като последователността на буквите в текста описва сфирот, последователността на действията. Как може това да се напише  на друг език?…

Във всяка буква, ние трябва да видим символа на духовното свойство, на действието, което тя посочва.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 30.12.2010

[31257]

Публикувано в: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Със започването на кризата, много хора приемат това, за което кабала говори, съгласяват се, че ни е необходимо обединение и че за всичко е виновен егоизмът.

Но те питат: „А какво конкретно трябва да се прави?“ Нали не можем да накараме всички да учат «Зоар»?

Отговор: Разбира се, че не можем да накараме всички да изучават кабала, ако нямат стремеж към това. Но за тях е необходимо да изучат основните понятия, за които говори Баал а-Сулам в своите статии, само че в лека и достъпна форма: за обществото, за всеобщата връзка, за необходимостта от съединяване, за друго отношение един към друг. Това вече е достатъчно, за да привлекат към себе си силата на развитието.

Както създаваме книга за деца, на разбираем за тях език, с цветни картинки. Но тя ги учи и развива. А на възрастния, трябва да се даде друга книга, съответстваща на неговото развитие. Но това е същият материал, само че опростен, приспособен към всяка група – за мъже, жени и деца.

Ако се съкратят и адаптират статиите на Баал а-Сулам, то те могат да стигнат до ума и сърцето на всеки човек.

Ако веднага попитат какво да правят физически, то отговорът е: „Нищо не трябва да се прави!“ Ако започнем да действаме самофизически, ние ще разрушим методиката. Преди всичко, трябва да променим своята мисъл – тя ще подреди всичко останало! „Всичко се изяснява в мисълта“ – невъзможно е да се започне с действия.

Единствените наши действия са по разпространението и това, което спомага за вътрешното обединение. Не са необходими никакви други действия. Всяка трапеза или конгрес – това е единствено възможност да се обединим. Всичко е насочено само навътре.

Ако можеше да се мине и без тях – не са нужни никакви действия. Всички действия са само вътре, в сърцето на човека. Ние трябва да поправим сърцето.

Тези статии, просто трябва да станат „народна собственост“ – всички трябва да ги разбират, обсъждат, да се запознаят с тях. И в зависимост от това, как човешкото общество едновременно ще преминава през очакващите ни нелеки събития, вие ще видите, как едното ще се свърже с другото.

Човекът ще се окаже по средата. От една страна, Творецът ще го притиска и външно и вътрешно с нарастващата криза.

А от друга страна, ще бъде науката кабала в достъпна форма, прикрепена към човека – и той ще започне да се променя. Той ще се окаже между тези две въздействия: от една страна – страданията, а от друга – методиката на кабала, светлината.

От урока по статията „Кабала и философия“, 29.12.2010

[31169]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо светлината ни заставя да се откажем от наслажденията, за да постигнем сливане с нея? Някакъв садизъм…

Отговор: Светлината няма избор. Тя те е създала с желание за наслаждение и сега иска ти да предпочетеш на бъдеш с Нея, вместо това, да напълваш своето егоистично желание за наслаждение. Все едно ти обичаш жена, независимо от това, че тя не е красива – тоест, без всякаква корист.

Всеки от нас иска да го обичат такъв, какъвто е, с всичките му недостатъци. И светлината иска ние да покажем любовта си към нея – такава абсолютна, както тази, с която тя се отнася към нас. Ние можем да докажем, че я обичаме, само издигайки се над наслажденията.

Ти се учудваш, как може да се обича този, който те бие? Но ако аз престана да се отъждествявам със своето тяло и със своя егоизъм, издигайки се над тях и чувствайки, че това съвсем не съм „Аз”, то няма да имам никакъв проблем да обичам светлината. И аз я обичам, не „издигайки се над своите страдания” – а заедно с всички наслаждения!

От урока по статията „Кабала и философия“, 30.12.2010

[31285]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Любовта към Твореца е подобна на любовта към най-грозната жена на света, защото аз обичам самото свойство отдаване, заключено в нея.

И не затова, че то носи удоволствие на моето желание да се насладя, а защото това свойство е по-високо от моите егоистични свойства и аз го почитам, обичам и ценя повече от всичко останало.

Как още мога да измеря абсолютната любов, без всякакви условия? Ние, в нашия свят, обичаме това, което ни носи удоволствие. Но това не е любов! Ние обичаме удоволствието, а не онзи, който ни го дава.

Аз свързвам това наслаждение с теб и, докато ти ми носиш гощавки всеки ден, аз те обичам, но в момента, в който престанеш – цялата любов приключва. Значи аз не съм обичал теб.

Независимата любов може да възникне единствено в противоположност на нещо и затова цялото мироздание е построено на този принцип: има наслаждение, от което трябва да се отделим, и над него да построим отношение към даващия наслаждение. 

И затова ни е дадена точката в сърцето, която е противоположна на егоистичното желание. Нея трябва да отгледаме с помощта на групата от същите такива точки в сърцето. И когато светлината поправя нашата точка, ние започваме да усещаме чрез нея любов – против ненавистта, която усещаме в желанието.

Но по средата, между тях, трябва да съществува тази разделителна линия – откъсване от желанието за наслаждение, повдигане над него. Това значи, че ти се прилепваш към Твореца – ти се отъждествяваш с Него, а не със своето его. От материала на желанието ти строиш нещо друго, високо, противоположно.

От урока по статията „Кабала и философията“, 30.12.2010

[31282]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина, ако всеки човек я открива по свой начин? Това не е ли някакво по-общо усещане или е субективно?

Отговор: Светлината – това не е субективно усещане, а енергия. Както е електричеството в нашия свят, което в зависимост от устройството, в което работи, може да дава и студ, и топлина, да привлича и да отблъсква. Всичко зависи от съсъда, който получава тази енергия и усещащите я.

Всичко зависи от твоите желания. Ти не знаеш какво е това самата светлина и никога няма да узнаеш. Можеш само да подготвиш съсъдите / желанията, за да и се наслаждаваш във всевъзможните форми.

Но самата светлина няма никаква форма – енергията няма форма. Това е като електричеството – вътре в проводника се предават движещи се електрони – това е също вече форма, която е облечена в материал, а не е самата сила.

Всичко, което чувстваме – това са само усещанията вътре в нашите органи за възприемане.

От урок по статията „Кабала и философията”, 30.12.2010

[31295]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика да се убедя, че цялата реалност е в мен?

Отговор: Необходимо е да поискаш тази картина да се обрисува в теб в естествен образ, да живееш в нея. Защото това е истинското възприемане.

По такъв начин ти, преди всичко, реализираш принципа на любов към ближния, както към себе си. Няма отделени от теб части, цялата реалност е в теб и само егоизмът преминава между нея и теб – привидно препятствие, разделящо те от собствените ти части.

Ако ти преодоляваш това препятствие, ако прокарваш връзки над него, означава, че ти поправяш разбиването. Егоизмът остава и дори се проявява все повече, а ти над него продължаваш да укрепваш взаимовръзките на всички части, стараейки се да ги обединиш в себе си. И тогава възниква кли с мощност 620 пъти повече от когато то се е разбило.

Ти прилагаш егоизма в качеството на резистор, като използваш цялото негово съпротивление. Не предизвикваш късо съединение в заобикалянето му, а реализираш неговия потенциал само с намерение за отдаване. Така авиют, егоистичната дебелина на съсъда, поражда кашиют, твърдостта на екрана – с други думи, дълбочината, мощта на желанията поражда твърдостта на намерението.

От урок по статия на Рабаш, 30.12.2010

[31244]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика в духовното придвижване, ако четем книгата „Зоар“ на иврит или в превод на други езици?

Отговор: Бих казал, че има разлика. Уникалността на иврит се обяснява с това, че той изхожда от духовните корени. И затова формата на буквите, тяхната последователност изразяват съчетание на духовните сили.

За мен това не е роден език и именно поради това, че не съм привикнал към него, аз разкривам в съчетанието на буквите и в тяхната форма истинска математическа логика. Това са разчети, символи, които се изразяват под формата на букви. Буквата е символ.

Зоар толкова много говори за буквите, за тяхната форма и порядъка между тях, че ако го четеш на друг език, ти направо се лишаваш от възможността да го направиш. Същото се отнася и до порядъка на думите, последователността на буквите.

Например на иврит има много неща, от които сякаш би могло и да се откажем – буквите „шин” и „син”, които се пишат еднакво, а се произнасят различно, или „тав” и „тет”, които се пишат различно, но се произнасят еднакво или писането на буквите и думите.

Други езици са се изменяли през цялата история и затова в съвременния език са се съхранили отделни елементи на древния език, като например окончанията във френския език.

А иврита не се е изменял в протежение на цялата история. Силите, създаващи в духовното тези понятия, за които говорят думите, са подредени по такъв начин, че в продължение на хилядолетията е било невъзможно да се изменят нито написаните думи, нито формата на буквите.

В който и да е език има древен и съвременен език, а в иврита – не. Има разговорен сленг, но самият език е неизменен. Той не може да се измени, доколкото е построен на основата на сили, създаващи тези символи, наричани букви и думи.

Този език ще изчезне само при пълното поправяне (Гмар Тикун), когато се повдигаме от ЗАТ (седем долни сфирот) на Бина и З”ОН – към ГАР (трите първи сфирот) на Бина, – там тези букви ще изчезнат. Тогава ще изчезне и цялата материя.

Затова на въпроса „Да уча или да не уча иврит?” аз бих отговорил, че в известна степен това ще е нужно, макар и малко. Ако в човека има възможност и време, струва си да приложи тези усилия.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 30.12.2010

[31260]

Публикувано в: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как виждате бъдещото развитие на технологиите, например бъдещето на интернета – средство за съединяване на хората, ако кабала продължи и занапред да се разпространява?

Отговор: Аз мисля, че преди всичко ние ще преживяваме вътрешна революция в човека, а не технологична.

Сега човечеството преживява вътрешна криза и пълна преоценка на ценностите и бъдещото поколение вече няма да се увлича от „социални мрежи” и всички останали играчки, с които е пълен интернет.

Човекът сам, по естествен начин, ще се отдели от това и, съгласно новото, откриващо се в нас желание, ще започне да се занимава с по-високи и значителни неща, изоставяйки празните разговори.

Защото ние напредваме и постепенно интернет ще се напълни с неща, по-близки до духовното. И науката, и техниката, всичко, което обкръжава човека в къщи и на работа, ще бъдат ориентирани само към това да ни помогнат в духовното развитие.

Духовният свят ще се доближи до човека! Ние ще почувстваме, че той ни влияе, че той е тук, близо, около нас и се намира в същата мрежа на интернет, трябва само да го разпознаем.

Ние сме пронизани от поле на духовни вълни, което определя нашето истинско съществуване – а светът, който виждаме сега наоколо, е само проекция на въображаем екран.

Благодарение на съвременните технологии човекът ще може по-лесно да направи този преход от сегашното, илюзорно възприемане на реалността, към духовното. Това е нещо като мост, затова аз естествено съм за развитието на интернет. Вие тепърва ще видите как ще го напълним с ново съдържание – трябва само време.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30519]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как вътрешно да се обърнем към групата?

Отговор: Обръщението към групата е търсене по какъв начин мога да представя цялата реалност намираща се в мен, а не отвън.

Възприемането на реалността е не главоблъсканица, която може да заинтересува и да обърка другите. Става дума за състояния, които можем да достигнем в действителност. Всички неща, които виждам като отвън съм длъжен да проявя като свои вътрешни части.

Като пример, Тора описва всевъзможни случаи от живота на различни персонажи, случили се тук или на други места. Истински театър. Всичко това трябва да наложа на желанията си, на детайлите от възприятието си. Няма външен свят, тогава къде е това в мен? В какви части от мен живеят и извършват действия тези персонажи?

Такъв подход строи правилно отношение към собственото му кли, към действията, които Твореца извършва в мен, към състоянията, които трябва да измина. Затова всяка секунда от своето себе усещане трябва да се стремя да намирам „външните” образи в себе си. Аз живея в душата си и всички те са нейни части: сили, действия, елементи на възприятието.

Нищо повече няма. Всичко се намира в това кли. Така се стремя да си представя цялата реалност.

Кой ми устройва всичко това? Кой разделя, кой отделя, сближава и свързва всички части на моето желания: „мъж” и „жена”, „животни” и „растения” и т.н.?

Тогава усещам Кетер, който строи в мен неживото, растително, животинско и човешко ниво – Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

И аз живея в душата си, която е единствена и извън която няма нищо.

И затова трябва да видя и групата, преди всичко като своя интегрална част. Това е и самото вътрешно обръщане към нея.

От урока по статия на Рабаш, 30.12.2010

[31248]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да прокарвам мислите си чрез групата?

Отговор: За да бъде Творецът велик в нашите очи, за да Го ценим като Даващ, в който има всичко, за да съумеем да сменим тенденцията си, своето намерение от получаване на отдаване, Творецът е длъжен да се отдалечи, да се скрие.

Иначе ние през цялото време ще бъдем егоистично пленени от Неговото величие, Неговата вечност и всичко онова, което ни се предлага.

И затова Творецът се скрива, все едно Той нищо не притежава – за да не зависиш от Него, оставайки в разрив.

Вместо това ти можеш да получаваш Неговото отдаване чрез групата. Той нарочно е разбил желанието на части, за да Му продемонстрираме що е то ненавист, завист, страст, честолюбие – всевъзможните проявления на желанието. Така то ще може да разбере себе си чрез примера на другите.

Защото в началото то просто иска да получава, още не различавайки в себе си различните свойства и оттенъци. Кажи на обикновения човек, че в него живее гордост, завист, ненавист – и той няма да те разбере. Какво така изведнъж? Той не вижда това.

Необходимо е много голямо, особено развитие, не в човешки смисъл, а в усилията, насочени към светлината. Едва тогава човек започва вярно да разбира тези неща – не в термините на човешката психология, а във възвишен смисъл, относно светлината.

В такъв случай човек се оказва в особена група. Той поверява себе си не на „хората от улицата”, а на особено общество, което се стреми към Твореца и вече започва да разкрива духовните ценности. С тях той съизмерва завистта, страстта, честолюбието, степента на егоизма. Така човек започва да изучава себе си: кой е той и какво е той.

Творецът е скрит и не може да се покаже на човека – защото тогава човекът ще поиска да бъде „добричък” в Неговите очи, за да усети съпричастност към Великия. От Него зависи целият ми живот – нима мога да Го пренебрегвам, все едно Той е разкрит?

Ето защо Творецът предоставя вместо себе си групата. Ние се намираме в противостояние с другарите, противоположни сме един на друг – и тогава аз наистина мога да се отнасям към тях в съответствие с духовните ценности. Защото тези духовни ценности са ми противоположни, тъй като изхождат от другарите, които аз ненавиждам, отблъсквам.

Това ми дава възможност да дойда до осъзнаване на злото и да започна да се опознавам, стоейки пред духовната реалност. Групата, обкръжението ми разкриват духовните детайли на възприятието, свойства и ценности. Отблъсквайки групата, аз отблъсквам тях – и по този начин намирам истината.

Ако продължа по пътя, ако се уча с другарите и заедно с тях произвеждам действия, насочени против моето егоистично желание, за да се обединим вътрешно, тогава аз постепенно започвам да ценя състоянията, които преминаваме, и ценностите, за които говорим.

В степента на искането аз получавам чрез групата обкръжаващата светлина (ор макиф) и започвам все повече да се обединявам с другарите. В течение на това обединение се разкрива, че именно сред тях аз разкривам светлината, Твореца.

И всичко се споява в едно цяло, всичко е единно: и кли, и светлината, всички обединяващи се келим. В крайна сметка всичко се свежда до едно понятие, до единно постижение.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30932]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четене на книгата Зоар постоянно мисля за това как да се съединя с другарите, то това на определен етап се превръща в „мантра”, която се повтаря сама за себе си и аз не чувствам в себе си истинското намерение. Трябва ли в такъв случай да продължавам по този начин?

Отговор: Това, че намерението не е истинско, е естествено. Защото ние пребиваваме в желанието да се насладим, това е нашата природа. Няма нужда да лъжем сами себе си, че сме ангели, пърхащи из небесата.

Но от нашето състояние аз се старая да направя всичко, което ми е по силите, както е написано: „Ще направим и ще чуем”, за да достигна някакво свойство на отдаване. Представяй си това свойство, доколкото си способен.

Полагайки усилия, ти растеш като дете, което иска да се научи от възрастните и се старае с всички сили. Ние винаги така се учим и растем.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31153]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Довечера ще присъствам на празненство и вече знам, че щом празникът свърши, цялото наслаждение ще изчезне. Съществува ли някакъв патент как да съхраним наслаждението?

Отговор: Невъзможно е да се съхрани наслаждението в егоистичните желания. Това дори не е наслаждение, а миниатюрна искра, която едва ни докосва и изгасва.

Наслаждението – това вече е светлина! И ако искаш да я съхраниш, трябва да си подготвиш съсъди /желания, които да й съответстват. Ако желанието е отдаващо, ще почувстваш в него огромно и безкрайно наслаждение, продължаващо и разрастващо се все повече и повече.

Иначе няма никакъв шанс да задържиш наслаждението повече от няколко минути или секунди. Това също зависи от самото наслаждение – колкото то е по-висше, толкова е по-остро и по-бързо свършва.

Простото наслаждение може да се продължи още известно време. Ти можеш няколко часа да се търкаляш в леглото и да се наслаждаваш на покоя или да вземеш бонбон и да го смучеш десет минути. Но ако наслаждението е високо, силно, то има пикова форма и много бързо изчезва.

И всъщност това не е наслаждение – това е среща с искра от светлина, която се нарича „тънка свещ” /нер дакик /. Ако обаче искаш наслаждението да не изгасва, трябва да му предоставиш желание, достойно за наслаждението – т.е. желанието да отдаваш.

Наслаждението идва от Отдаващия – и твоето желание също трябва да дойде от отдаващия. И тогава те ще се срещнат и ще прилепнат едно към друго, ще се слеят – за да не се разделят никога!

От урока по статията „Кабала и философия“, 30.12.2010

[31279]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: И все пак хората през цялото време се връщат към един и същ въпрос: какво на практика трябва да се прави?

Отговор: Ако се има в предвид просто безсмислено действие, то колкото по-малко правиш, толкова по-добре – по-малко ще навредиш. Ако можеш да работиш единствено с ръцете си, без да мислиш, по-добре въобще нищо да не правиш – така е и написано: ”По–добре седни и нищо не прави”.

Преди всичко трябва мислено да си изясним нещата. Това се отнася най–вече за тези, които се занимават  сериозно с кабала и са длъжни да се превърнат в нейни преподаватели за цялото останало човечество – като образователно общество, издаващо всички видове медии и разпространяващо знанието за кабала, методиката. Тук вече са нужни по-малко действия и повече пояснения.

Но това се отнася и за цялото човечество. Всеки трябва да повлияе на себе си, на своето желание. Затова преди всичко трябва да помисля какви вътрешни и външни действия могат да променят моето желание, така че да поискам да отправя  нагоре МА”Н, молбата за поправяне.

С това, всъщност, и приключват моите действия – нужно ми е единствено да се помоля да усетя потребността да се променя, да стана отдаващ, като Твореца, да изляза от себе си навън – и всичко това, за да Му доставя удоволствие.

Как обаче да постигна това? Ако са необходими някакви външни действия – ще ги изпълня. Но основно се изискват вътрешни действия.

Всеки, дори най-обикновеният човек, може, използвайки различните видове медии: филми, музика, театър – да си повлияе така, че да поиска такива промени в себе си. Защото всеки човек живее вътре в своите желания. Трябва да помислим как да предизвикаме в себе си желание да се променим към отдаване!

От урока по статията „Кабала и философия“, 29.12.2010

[31163]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Хохма и Бина могат да бъдат в четири състояния (както и парцуфите Аба и Има в света Некудим)/:

1. гръб в гръб (ахор бe-ахор): няма светлина Хохма и няма потребност нито долу, нито горе Хохма и Бина да се намират във връзка;

2. лице в гръб (паним бe-ахор): има Хохма в Аба, но у Има няма никаква потребност да я получи.

3. гръб в лице (ахор бe-паним): у Има има потребност от светлината Хохма, но тази светлина я няма в Аба;

4. лице в лице (паним бe-паним): у Аба има желание да отдава, у Има – желание да получава светлината Хохма, за да я предаде на по-низшите.

„Лице“ – означава предаване на  светлината Хохма. „Гръб“  означава само връзка в Хасадим или отсъствие на връзката.

Състоянието „лице с гръб“ –  е постоянното състояние в света Некудим, когато има Хохма в Аба, но Има не желае да я получи. Това състояние може да бъде постоянно, доколкото не води до разбиване..

Същото състояние може да бъде след това и в света Ацилут като състояние на подготовка, очакване (standby). Системата e готова и в момента, в който отдолу се издигне желанието да се поправиш от разбиването на душите, възниква връзка между Аба и Има и отгоре идва светлина.

Но задължително трябва да има МА“Н, молба, молитва на низшите. Тя все едно отваря кран, прекъсващ пътя на потока от светлина, която се устремява надолу

Това можем да сравним също и с транзистор, на входа на който се подава напрежение (МА“Н), и тогава той започва да пропуска електрически ток. Не е важно за какви системи говорим – механични, електронни, мисли или желания – принципът е един.

Състоянието, в което системата е готова отгоре, се нарича ”лице в гръб”. Аба се обръща с лице, Има – с гръб. Но в момента на издигане на МА“Н, желанието от низшите, то въздейства на Има, тя се обръща към Аба, и тогава в състояние „лице в лице“ се извършва  сливане (зивуг) – и светлината Хохма се спуска надолу към душите.

От урока за „Учението за Десетте Сфирот“", 20.12.2010

[30366]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че ние трябва да развием нашата чувствителност. Може ли да обясните защо това е необходимо и как да го направим?

Отговор: Пътят на духовното постижение се състои в увеличаване на чувствителността. Навикът става втора природата. Ние развиваме такива свойства и способности, които не сме използвали преди и дори не сме разбирали, че тези възможности съществуват в нас – да чувстваме явление, което не сме долавяли до сега. Те съществуват в обкръжаващата ни природа, защото висшият свят е тук. Но къде е той? Той съществува на различна честота, в различно свойство, което не съществува вътре в мен и затова не го разпознавам.

Затова всичко зависи от това, до колко ще увеличим нашата чувствителност към свойството отдаване. Съгласно това, аз започвам да усещам не мрежата, която поглъщам в себе си, която действа между творенията на неживо, растително и животинско ниво, а мрежата на отдаване, действаща между душите на човешкото или „говорящото” ниво. Това трябва да постигнем. Затова всичко зависи от нашата чувствителност.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31156]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние искаме да достигнем до свободен избор, за да постигнем Твореца. Сега ние с нежелание изпълняваме заповедите на природата. Решимот се пробуждат в нас и ние ги реализираме сякаш те са наши собствени желания, защото не чувстваме Този, който ни задължава да направим това. Но целта на творението се състои в това ние да постигнем Силата, която ни задължава, а така също и нейната цел и програма по отношение на нас. Ние трябва да получим от нея всички сили и параметри за нашето развитие, за да можем независимо да желаем, разбираме и реализираме етапите на развитие.

Затова тяхната реализация е осъществена над текущите параметри. Параметрите идват от Твореца, проявяват се в желанието за наслаждение или в не поправените решимот. За това е написано: „Аз създадох злото начало”. От наша страна, ние трябва да се въоръжим със силата на поправяне и с всички необходими средства, така че на всеки етап, когато разкриваме още един параметър, да намираме начина да го поправим и да го направим подобен на Твореца.

Благодарение на тази работа, ние ще постигнем Твореца и ще придобием независимост.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31130]

Публикувано в: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Ние сме длъжни да приемем върху себе си вярата в мъдреците…

Да допуснем, че аз съм готов да повярвам в думите на мъдростта, но какво означава това? Аз разбирам ли думите на мъдреците? Какво е тяхното послание?

Преди всичко, в науката кабала ние не се занимаваме с телата. Няма тела, а само души. Представящите се пред мен тела са образи на един илюзорен свят.

Аз съм в желание, което се проявява в различни форми: неживо, растително, животинско и човешко. „Мъдреците” са поправените души, които се намират в разбитата система Адам Ришон. Те могат да ми помогнат и да ми дадат подкрепа; те могат да бъдат наставници и възпитатели на моята разбита душа.

Съответно ние трябва по такъв начин да приемаме техните съвети. Например книгата „Зоар” ни разказва за десетте мъдреци от групата на раби Шимон, а така също и за пророците Елия, Мойсей, Аарон, цар Давид, цар Самуил и прочее. Ние не трябва да ги възприемаме като хора, живеещи в нашия свят, а като поправени желания или души. Те се намират в разбита система, която постепенно започва да се възвръща към живот. Тези души са вече поправени, от части или напълно, и те участват в поправянето на цялата система.

Аз чета в книгата „Зоар” неща като: „Казал раби Шимон… казал раби Аба…”. За мен те не са хора, които постигат висшия свят и ми казват за него, а са имена на степени на постижение. Чрез тези думи аз изучвам стълбата на духовните степени: на една степен действителността се проявява по този начин, а на друга степен – по този начин. Изглежда сякаш кабалистите ми разказват за това, но за мен те са сили или съсъди за възприемане.

За мен всеки мъдрец олицетворява духовно понятие, мощ, сила или свойство. Аз не гледам в имената на исторически личности, а в имената на духовни явления и степени. Това е „вяра в мъдреците”. Аз искам да постигна същото отдаване, както на степента, за която чета. „Вяра” – това е отдаване.

По време на урок човек трябва да се настрои на това и да се стреми да разбере как ще въздейства това. Няма значение какво описва книгата, аз искам да проникна вътре в духовната същност на всяка дума. Това означава, че аз вярвам в думите на мъдреците.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31115]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Кои са тези приятели, за които през цялото време пише в Зоар? Как мога да ги разпозная в себе си?

Отговор: Ако разпознаваш приятелите си като действително принадлежащи на теб и намиращи се вътре в теб, тогава ще видиш, че те са част от твоята душа. С тяхна помощ ти сега изграждаш своя духовен свят, а в него разкриваш Месията.

Всичко е много просто: настоящата картина изчезва и ти усещаш само вътрешната структура на душата. „Приятел” (хавер) идва от думата „съединение” (хибур). Ако съумееш да присъединиш към себе си някой, който ти изглежда непознат, така че да го почувстваш вътре в себе си, то той се нарича твой приятел.

Приятелите са същите свойства, които си усещал извън себе си като чужди. Ти си работил върху тях да се присъединят към теб и, разбира се, не си успял да го направиш сам. Тогава си помолил светлината да го направи за теб. Тя ти е въздействала и ги е присъединила към теб.

Тя създава в теб такова отношение към приятелите, които се намират на същия път, сякаш те са били част от теб. Тогава ти ги усещаш като „събрание”. Събрание означава общо желание, обединение на отделните желания, всяко от които преди това е съществувало само по себе си или така ми е изглеждало в моята гордост, в моя егоизъм.

Аз съм принизил себе си от състоянието „стоящ”, достигайки до състоянието „седящ” (йешива). Тогава, седейки заедно, всеки един може да се свърже с останалите, както се пее в песента: „колко хубаво и приятно е да седят братята заедно” („ине матов ума наим шевет ахим гам яхад”). Затова се нарича „събрание” (йешива), малко състояние (катнут).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 26.12.2010

[30793]

Публикувано в: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четенето на Зоар само по себе си носи много резултати, извиква различни явления и изменения в човка.

Той не разбира това, което чете и се старае да разбере, движен от природата си, независимо, че от гледна точка на Кабала това не е задължително. Той може да чете с правилни или не толкова правилни намерения.

Но във всички случаи книгата работи върху него, въздействайки му така, че той се издига. Той не може да не почувства промяната в себе си. Нужно е само колкото се може по често да се връща към книгата, да я чете при всяка възможност, да бъде с нещо свързан с нея.

Тогава той ще види, че книгата е построена така, че му създава картините на реалността паралелни на сегашната действителност и той започва по малко да преминава между тях, да си представя зад повърхностния разказ нещо извън пределите на тази реалност.

Така Зоар работи вътре в човека, създавайки в него нови свойства на възприятие.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31147]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→