Всеки човек в този свят трябва да разкрие Твореца в своите усещания – без каквито и да е съмнения, че Го чувства и разбира.

Постижението е най-дълбокото и най-високото стъпало на нашето възприятие.

Всички мои органи, чрез които възприемам – чувството и разумът, умът и сърцето, трябва да бъдат изпълнени с безусловно духовно разкриване.

Не трябва да останат никакви съмнения, противоречия, стари въпроси и обяснения. Тогава аз стигам до пълното и окончателно напълване и разбиране – и няма нищо, освен него. Цялото желание за наслаждение, което е създадено от Твореца, се е развило окончателно и изцяло се е напълнило.

Ако човек не изпитва потребност от такова разкриване, той може да живее обикновения си живот. Аз от цялото си сърце му желая успех. Но, ако това не му е достатъчно, ако иска да знае защо живее, какъв е смисълът – тогава, той трябва да разкрие корена, източника на живота, а за тази цел му е нужна науката кабала.

Ако не може да намери отговор на всички тези въпроси чрез религията, „духовните” практики, различните хобита, наркотиците – той остава празен и се нуждае от разкриване на смисъла на живота.

В природата има множество явления, за чието разкриване са ми необходими допълнителни уреди – телескопи, микроскопи. Но има нещо, което не съм способен да разкрия, защото природата е много по-сложна от мен.

И не защото тя действа в по-широк диапазон, където могат да ми помогнат някакви локатори. В природата има такива явления, за които никога не бих си и помислил, защото съм изграден съгласно три оси – такъв е вътрешния строеж на моя мозък.

Но в мен се събужда точка, която казва, че всичко онова, което знам е недостатъчно! И аз виждам, че не мога да получа удовлетворение с помощта на традиционната наука. Тази точка е от друго измерение.

Там липсват 3-те оси на координатите – на времето, движението и мястото. Това е нещо напълно различно. И не е просто пространство с няколко допълнителни оси на координатите – сбито или разширено, а напълно различна реалност, без каквато и да е връзка със съществуващото тук.

И ако мога да изследвам тази висша реалност – нима не съм учен? Разбира се, че съм – и още как!

От урока по статията „Тяло и душа”, 28.11.2010

[28077]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава да издигнеш МАН?

Отговор: МАН – това е молба да станеш подобен на Твореца. Тя възниква, когато човек се чувства безпомощен, сякаш се е оказал в пустиня.

Той е гол и лишен от всичко, безсилен е, и другите не са в състояние да му помогнат. Той разбира, че няма и най-малката възможност да постигне отдаването и любовта.

Струва му се, че е пресушен и е обкръжен от „лъвове” – неговите желания, които го „поглъщат”. Неговият живот е в опасност и той не може да се измъкне от това състояние към отдаването.

Целият свят е в краката му, освен отдаването и любовта към ближния, към Твореца. С каквото и да се утешава неговият егоизъм, ако над всички тези „щедрости” не цари свойството отдаване и любов – човекът е загубен в пустинята.

В тази пустиня, в пустотата на егоизма, неговият духовен зов става толкова силен, че той крещи, и с този вик постига целта.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.11.2010

[27907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Какво още можем да направим, за да накараме висшата светлина да ни издигне на първото духовно стъпало?

Отговор: Да опитваме още! Друг отговор няма. Трябва само да проверяваш: наистина ли се обръщаш към висшата светлина или към нейния източник – Твореца?

Свързваш ли тези фактори заедно? Защото ако не, ти се отклоняваш от пътя и не се обръщаш към правилното място, не внасяш в него разбитото кли/съсъд на своята душа, казвайки: „Поправи ми го, моля те, тук!”.

Да кажем, че вземеш пробита кофа, отиваш при ковача и казваш: „Гледай, тук има дупка. Искам да я поправиш”. Тогава по твоя молба, той вижда дупката и я запълва.

Така е и тук. Трябва да донесеш своето кли/съсъд/желание от мястото на разбиването, да кажеш какво е нужно се направи и какво за теб означава да станеш поправен. Тогава светлината, безусловно ще изпълни това.

Светлината е длъжна да го изпълни – но самото действие! А намерението за действието, подготовката към него, правиш ти. Тя само веднага залепва, запоява или слага кръпка – и край. Тя прави това. Но всичко останало – ти.

А на по-високите духовни стъпала, ти трябва да й предоставиш кли, знаейки точно, в каква степен е разбито то, как трябва да бъде поправено.

Защото, вече вземаш пример за поправянето от висшия, съгласяваш се напълно или частично с него. Там ти изучаваш вече не просто намерениeто, а типа поправяне.

От урока по книгата „Зоар”, 28.11.2010

[27929]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Творецът е скрит и вместо Него аз имам група. Как в нея да видя само отдаване?

Отговор: В групата винаги има пречки и именно с тяхна помощ, ние можем прекрасно да се упражняваме и тренираме в уподобяване на Твореца.

Всеки негатив трябва ясно да се използва по предназначение, за да се обърне в позитив.

Всичко е за добро, трябва само да действаме грамотно, да не отстъпваме от случващото се и да изградим вярно отношение към него.

„Всичко е за добро” не означава, че ние предварително се примиряваме с неизбежното, както е прието. Не, над пречките, над получения пример, аз преди всичко трябва да видя крайната точка, поправеното състояние.

И тогава ще намеря начин да превърна неправилното в правилно – да обединя в себе си истинското, над пречката, свързана с другарите, с Твореца или дори с личните обстоятелства и с целта на творението.

Ще разбера как да поправя всеки аспект: желанието, намерението, мисълта, събититето. Ще успея не само да го оправдая и да го отнеса за сметка на Твореца, но и да се присъединя към връзката с Него.

Ще разбера, доколко трябва да пренастроя желанието си и образа на мисълта по отношение на дадения случай, доколко е необходимо да се промени неговото възприемане, за да видя накрая, че Творецът ми е донесъл добро.

А признак за това ще бъде радостта – аз се радвам, че Творецът ми е предоставил възможност още малко да се приближа към Него. Така, постепенно нашите усилия се събират в голяма собственост.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.11.2010

[27919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво да правя, ако на урок по „Зоар” чувствам, че напразно си губя времето? Трябва ли да се старая да го превъзмогна с вяра над знанието и да потисна това усещане?

Отговор: Има всевъзможни статистики за човешкия живот, които показват, че от 70 години живот 30 г. спим, 10 г. се храним, 5 г. се мием и правим още всевъзможни други неща, докато накрая, от всичките тези години не ни остане някакъв си един свободен ден – и какво всъщност ще правиш през този ден?! Най-вероятно ще го проспиш…

Затова аз питам, с какво все пак е запълнен твоя живот, че ти е жал за времето на урока по „Зоар”? Само помисли – в този свят ти ще живееш 70 г. и ще умреш, а тук имаш възможност да разкриеш вечния живот. Може би си струва малко да се поработи за него?

И можеш колкото си искаш да убеждаваш себе си и да се залъгваш – само, за да съхраниш връзката с този източник. Идвайки в кабала, човек първо си представя нещо въобръжаемо и нереално. Но ние разбираме, че бъдещият свят – това е свойството отдаване, в което се разкрива Твореца.

И тогава получаваме постижение и разбиране за висшия свят. И ако си постигнал това в твоите келим – значи то е твое, независимо дали живееш или си умрял със своето биологично тяло.

Животинското тяло ти е дадено за начало, за да те съпровожда, за да можеш, започвайки от него, да постигнеш духовното. Ако си постигнал, значи си спечелил, а ако не си – все някога ще ти дадат шанс.

Затова, ако Творецът ти е дал такава възможност, че вече си в група, с кабалистични книги, то нататък проблемът е само в теб – не изпускай тази възможност!

Или можеш да решиш, че не си съгласен с Твореца – връщаш се към обичайния живот: „Лавката е отворена и всеки може да се отбие и да вземе заем, но Ръката записва…”

От урока по книгата „Зоар”, 25.11.2010

[27808]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво е това недостатък в духовната работа, позволяващ да се закрепят за нея  «нечистите сили» (егоистични намерения)?

Отговор: Ако в духовната си работа позволявам да възникнат и да съществуват в мен егоистични намерения (нечисти сили), по този начин аз искам да използвам духовните данни, сили, знания – егоистично.

Това отклонява от целта. Опасенията от такива мисли се наричат «мярка за чистота» в работата.

Аз мога да греша в своите намерения, но съзнателните желания / намерения «отдаване заради получаване » или «получаване заради отдаване» са нечисти действия. А чистотата се определя от проявата на това, не крада ли аз от духовното в полза на материалното.

Много е важно във всяко едно занятие, отнасящо се до духовната работа да не се старая да получа каквато и да е материална изгода. Тук с нас се води много строга отчетност.

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 28.11.2010

[27961]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Говорихме за линия и окръжност, но на мен не ми достигат допълнителни форми. Като че ли трябва да има още и конус, а не просто окръжност и линия.

Отговор: Така, както няма никой освен Творец и творение, няма нищо освен окръжност и линия.

Триъгълник, квадрат, шестоъгълник (съединение на два триъгълника, горен и долен), диагонал – всичко това е изкуствено, временно, форми, които съществуват в процеса на поправяне.

В природата съществува само линия и окръжност, които в света на Безкрайността се превръщат в едно цяло. Там, където намерението е само заради отдаване, линията става равна на кръг.

Кръглата светлина на света на Безкрайността се разпространява под формата на окръжност, отново се спуска като линия и отново преминава в окръжност и т.н.

Всички окръжности са свързани между себе си с линии, а части от линиите се свързват в окръжности. И такива гирлянди има много! Атик, Арих Анпин, Ишсут се състоят от много такива чудесни системи – понякога така рисуват космоса.

Всеки от нас се състои от такива структури и няма нито една част, която да не е построена от окръжност и линия.

Предизвикано е от това, че ГА”Р (трите горни сфери) на всяка степен се състои от окръжности, а ЗА”Т (седемте низши) само от линии, затова във всеки парцуф, във всяка част има и едното и другото.

Т.е. през окръжността в тебе има връзка със света на безкрайността, а чрез линията – с линиите, и по такъв начин ти се състоиш от тези две форми.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 19.11.2010

[27889]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Науката, водеща ни към получаване на наслаждение, напълване, към усещането на добър, вечен, съвършен живот, който не оставя и най-малък спомен за какъвто и да е бил недостиг или загуба, се нарича наука кабала.

Тази наука е за това, как да придобием добър живот, как да се присъединим към доброто. Тъй като в действителност това е нашето желание, такава е природата ни.

И не е нужно да го крием, да го преукрасяваме и да заблуждаваме себе си, а обратно, необходимо е да проявим това, което си струва да желаем и в съответствие с това да изясним, в какво се състои най-голямото ни желание и какво наслаждение можем да получим от него?

Затова цялата наука кабала се е разкрила за да ни насочи в правилната посока, към правилното желание и тогава ще го развием колкото се може повече.

Но за да усетим Твореца, трябва да разберем, че усещането за наслаждение е възможно само при условие на моето подобие на това наслаждение, при моето подобие с Него.

Да получа наслаждение от Него означава да Го разбера, да Го почувствам. А това означава да бъда като Него, да бъда отдаващ, даряващ. Но отначало трябва да разбера какво означава това и тогава ще получавам от него наслаждение.

И в тази степен, в която се приспособявам към него и приличам на Него, ставам подобен на Него, в същата степен започвам да Го чувствам и да се наслаждавам от Него. Затова цялата наша работа се състои в това, да станем подобни на Твореца. И колкото по-подобен съм на Творецът, толкова по-близо съм до Него, повече разбирам и чувствам.

А ако искам да се съединя с някакви наслаждения, значи аз тях обичам. Желая да се съединя с Твореца, по този начин ние се съединяваме с наслаждението от отдаване и значи трябва да обичаме това свойство.

Как да постигнем това?- В това е и цялата наука. Когато се научим да обичаме свойството отдаване и любов, то в този момент и започваме да разбираме и усещаме Твореца и да Му се наслаждаваме.

От лекцията в аудиторията “Кабала за народа”, 02.11.2010

[27829]

Filed under: Духовна работа, Кабала - No Comments→

Въпрос: Как да използвам силата на мисълта, за да уравновеся чувствата?

Отгово: А защо? В едни, съгласно природата, е по-развит разумът, а в други – чувствата. Няма нужда да приличаме един на друг по характер и темперамент.

Всеки човек е уникален, всеки трябва да се включи в групата с всичките си свойства, за да получи от нея впечатление за разбиването.

Съществува светът на Безкрайността, а под него е светът на разбиването, в който се е случило разбиването на келим. Светлините от света на разбиването са се издигнали обратно в света на Безкрайността, а келим са паднали в нашия свят. Ето това е цялата реалност.

Съществувайки в този свят, ние сме длъжни да намерим разбитите келим и да разберем кое у нас е разбито? Ние трябва да разкрием ненавистта! С помощта на обучението при нас идва светлината и показва какво не ни достига за разкриване на духовното. Тя ни разкрива мястото на разбиването, разголва ненавистта. Когато разкрием това, у нас протича осъзнаване на злото и желание да достигнем доброто.

Между доброто и злото, между желаното и действителното, възниква мисъл. Мисълта увеличава желанието. Желанието ни насочва към групата, където цари ненавист, като планината Синай, а ние искаме да превърнем тази ненавист в любов.

Това желание започва да изисква от света на Безкрайността светлината, възвръщаща към източника, в отговор на МАН, на потребността от изправяне, и ние изправяме разбиването. Ние изправяме света на разбиването с помощта на нашето желание, на нашата мисъл.

Творецът специално е разбил картинката и ти е дал това „лего”, а ти започваш да го събираш, докато, съединил всички негови части в едно, не издигнеш целия този разбит свят до нивото на света на Безкрайността. Няма нищо друго в творението, освен тази игра, и в книгите по Кабала това се нарича точно така – игра.

От програмата “Кабала за начинаещи”, 21.10.2010

[27814]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Какво представлява намерението в мен и защо то е толкова важно, ако разумът и усещанията не се взимат под внимание при напредването в духовното?

Отговор: Намерението – това е човекът в мен, то определя какво искам измежду всичко, което съществува в мен. Всичко, което ме напълва: усещания, разум, надежди, фантазии, мечти, минало, настояще, бъдеще – всичко преобръщам и изяснявам: какво искам измежду всичко това?

Аз в тази бъркотия нищо не разбирам, всичко е смесено, днес така, утре – иначе. Но онова, което искам, се нарича намерение. Тоест, сега аз гледам отгоре на своя живот и на всичко, което имам, и решавам кое е най-важно за мен.

Това е такава точка, в която аз мога да взема някакво решение – или отново да се потопя до гуша в този „коктейл”, който съм забъркал, и да забравя за всичко – да се върна към нормалния живот.

Или ще се издигна над него и искам да измъкна от цялата тази смесица само това, което ми е полезно за напредването, за бъдещия живот. Ето това трябва да реша, и затова намерението това е целият човек.

От урока по Книгата Зоар, 25.11.2010

[27806]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

На нас ни се струва, че се намираме в свят, който живее и съществува, че той е траен, и всичко в него е достатъчно стабилно. Дори не допускаме мисълта, че всичко, което виждаме и усещаме е неустойчиво и относително.

Човечеството винаги е смятало, че светът действително съществува, и че човекът живее  в него. Това мнение се е поддържало от факта, че хората виждали всичко, което ги заобикаля – нашата планета, звездите и галактиките.

И макар човек да се ражда, живее и умира, всичко това продължава да стои на своето място, независимо от смяната на времената. Тоест всичко, което ни заобикаля, съществува извън нас. И хората смятали така хилядолетия.

Но ето, че идва науката кабала и разрушава изцяло основата, върху която се е базирало нашето възприятие, не оставяйки здрав камък. Тя обяснява, че всичко, което виждаме пред себе си се намира не отвън, а вътре в нас – в нашето желание.

И излиза, че ако хората, които виждам пред себе си, се намират в моята глава, то и аз самият се намирам там. Кабала твърди, че това е вярно, а цялото възприемане на реалността, което имаме сега, е измамно.

Казват ни, че в задната част на главата имаме нещо като проектор, който прожектира всичко, което усещам – в образи, които сякаш се намират пред мен. И по този начин аз виждам, както своето тяло, така и всичко, което се намира извън него.

Кабалистите заявяват това напълно сериозно и подчертават, че именно благодарение на това, че чувствам нещата вътре, а ги виждам отвън, мога да постигна специално знание – разкриване на Твореца.

Аз виждам, как всеки миг всичко наоколо се променя, движи се. Това става в съответствие с измененията на моите свойства и означава, че сам рисувам действителността.

Науката кабала казва, че освен точката, наречена „аз”, всичко останало е висшата светлина – светлината на Безкрайността, в която се намирам. Тя притежава едно свойство: отдаване и любов. И на фона на тази светлина, аз виждам своите свойства, които са противоположни на нея.

Струва ми се, че извън мен съществува голям свят, в който всичко се движи, но всичко това е проекция от моето желание, от моето его. Това са неговите различни свойства, които показват моята вътрешна картина, като на рентгенова снимка.

Мога ли да променя реалността? Да, мога – при условие, че променя себе си. И това е вече много сериозно. Тоест в моя живот има семейство, работа, голям свят, и макар да виждам и чувствам колко съм сам и всичко около мен е солидно, все пак е по силите ми да променя всичко.

Защото, ако започна да променям себе си, тогава ще променя света. Тъй като човекът е малък свят и всичко се намира вътре в него, а отвън е само неизменната светлина на света на Безкрайността.

Така че, всичко зависи от човека и моето възприемане на реалността зависи само от мен, а не от някой друг.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа”, 23.11.2010

[27895]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Когато изграждаме себе си в средната линия, трябва правилно да съединим свойството отдаване – Бина, дясната линия, със свойството получаване – Малхут, лявата линия.

Тяхното съединяване образува кли (съсъд), което се нарича „пещера”, при това тази  пещера е двойна (Махпела). В „земята”, в Малхут, има пространство, в което е възможно да се живее, а животът – това е Бина.

Но за да проникне Бина в Малхут, преди това трябва да се осъществи обратното действие: Малхут трябва да се включи в Бина, за да знае Бина как да обезпечи Малхут, а Малхут да знае как да изисква въздействие от Бина.

Като резултат, се образува двойно взаимно проникване на Малхут и Бина, „двойна пещера” – основа на общото поправяне на творението.

Тъй като това е място за поправяне, там се намират Праотците – желания, поправени от намерението за отдаване. Те са постигнали правилната връзка на Бина и Малхут: получават в Малхут и отдават чрез Бина, т.е. работят и чрез получаване, и чрез отдаване.

А какво бива погребано? Егоистичното намерение заради получаване, което като обвивка (клипа) обгръща желанието, превръщайки го в зло начало. Затова, погребването се нарича поправяне.

Ние не закачаме желанията – колкото са по-големи, толкова по-добре. Но на всяко стъпало, т.е. във всяко поколение, погребваме „намерението заради самонаслаждение” и се поправяме, установявайки равновесие между получаване и отдаване.

От програмата „Седмична глава”, 29.10.2010

[27855]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→

Въпрос: Присъединявайки към себе си желанията на другите, аз се разширявам, но все пак още чувствам само случващото се в мен?

Съществува ли точка, в която аз действително да усещам намиращото се извън мен?

Отговор: Разбира се! И още как! Ти усещаш това много по-силно отколкото чувстваш себе си сега, тук в този свят.

Представи си, че виждаш случващото се сега на хиляди километри от теб, точно така, както виждаш и на разстояния на метри от теб. Няма разлика, няма разстояние!

И точно така, както виждаш външната форма на обекта, ти виждаш и през него, изцяло и всичко, случващо се в него – всички причини и следствия.

Това е, което се нарича постижение. В духовното нищо не е ограничено от пространството, нито от дълбината на постиженията, от теб нищо не е скрито – нито причините, нито следствията на явленията, които ти наблюдаваш, във всичките им отрязъци и свойства.

Ето защо това се нарича постижение – окончателното и най-голямото възприятие и разбиране. Дори е невъзможно да се сравни това с нашият свят. Просто защото ние в нашия свят нямаме постижения, ние сякаш се вглеждаме само вътре в самите себе си.

От урока по статията на Рабаш, 26.11.2010

[27758]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ние говорихме за радостта от напълването, а как стоят нещата по отношение на радостта от положените за нейното постигане усилия?

Отговор: Аз изпитвам чувство на ненавист и отблъскване към някого и над това трябва да изградя отношение на любов, за да го напълня, като по този начин напълня и себе си.

За тази цел полагам определени усилия, трябва да работя над своя егоизъм. Ако провеждам през себе си светлината, за да напълня другите, тогава превръщам своя егоизъм в „помощ против него” – вместо за получаване, той работи за отдаване. За мен това е усилие и трябва да убедя себе си, че има смисъл да го направя.

От една страна, благодарение на това, че прекарвам висшата светлина през себе си към някого, моят егоизъм се наслаждава от това, че през него преминава светлината. От друга страна, аз присъединявам към себе си желание, което напълвам, то става част от мен самия и по този начин, аз също се наслаждавам.

Аз получавам светлина от Твореца и светлина, която се връща към мен във вид на духовна обратна връзка от това, че напълвам другия.

Ако съм го присъединил към себе си, то това се нарича „възлюби ближния, като себе си”. Затова е казано: „Праведниците се удостояват два пъти”. Освен, че се напълва тяхното собствено желание да получават, те се наслаждават и от това, че напълват желанието на ближния.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 28.10.2010

[27820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

За разлика от нашия свят, в който вяра се нарича приемането на предполагаемо явление за факт, в науката кабала, вярата означава усещането на Твореца

Вярата – това е Бина, свойството отдаване и придобивайки го, ние разкриваме общата сила, напълваща света. Тогава, ние я чувстваме, намираме се във връзка с нея, опознаваме я. И това се нарича знание.

Защо се говори за вяра над знанието? Намирайки се в егоистичната природа, аз имам някакво знание, мнение.

За да се издигна на духовното стъпало, на мен ми е нужна външна сила, която да ме промени и съответно да ме издигне на друго ниво на възприятието, което е над егоистичното – в свойството отдаване.

Именно това възприятие се нарича вяра, сила на Бина. А нашето, земно знание получаваме в себе си, в свойството получаване, в Малхут.

Ако постигна отдаването – светлината хасадим, то после се напълвам със светлината хохма, със знание. Напълвайки се със знание, аз се намирам в следващото състояние – в Малхут. Необходимо е отново да се издигна на по-високо стъпало. За сметка на какво? За сметка на вярата, на силата на Бина, на светлината хасадим, на отдаването!

Аз имам светлина хасадим – пак я напълвам със светлина хохма и тогава, отново имам знание. 

Така се придвижвам с вяра над знанието. Именно това е лостът, с помощта на който всеки път се издигам все по-високо и по- високо.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 24.11.2010

[27898]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Кабалистите в своите книги говорят само за душата – те не  се докосват до нашия свят, който се намира по-ниско от линията на живота.

Това е илюзия, временно дадена ни, за да започнем да се пробуждаме от този сън и да строим истинския живот.

Помисли сега, как трябва да цениш приятелите, които могат да ти помогнат да се пробудиш за нов живот!

Разберете, че вие заедно се намирате в някакъв сън, и единственото, което ви е дадено като помощ, за да се излезе от него, е мъничка искра.Понякога когато спиш, сам разбираш, че ако се постараеш, можеш да се събудиш. Ето това е дадената ни уловка- и именно това е „точката в  сърцето”

Ако свържеш заедно всички тези точки на желаещите да се пробудят, и поискаш да”зазвъни будилника”, висшата сила, която да ви пробуди, то тя ще ви измъкне от този сън. Иначе, ще продължим да спим.

И единствената възможност да разкриеш духовния свят е само чрез този сън. А по-малко от него, по-малко от животинското съществуване, по-ниско от този илюзорен живот –  нищо не съществува.

След смъртта в теб ще остане само това, което си достигнал в духовното в този живот! А от къде изведнъж ще се появи нещо друго? Защо го няма това в момента? С какво ти пречи твоето животинско тяло? Защо е нужно сега да страдаш, за да се наслаждаваш по-късно?

В нас има само това, което се усеща вътре в желанието ни да се насладим. Ако аз придобия допълнително към усещането за своя материален живот- още и усещане  за духовен, означава, че той ще бъде в мен. И то не зависи от материалното – това са два вида желания:  едното”за себе си”, а другото – „заради отдаване”.

И от тук следва, че аз ще живея едновременно в два свята, а когато тялото умре – в един духовен свят. Животинското тяло е умряло и престава да усещатази реалностчрез своите пет  сетива, все едно че в момента съм си загубил слуха си.Така изчезват всички материални усещания.

Егоистичното желание не може да съществува вечно, в него има предел.Но ако си получил желание да даваш – то е безсмъртно.

От урока по статия ”Тяло и душа”, 25.11.2010

[27676]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

От антични времена и почти до наши дни кабалистите вървели успоредно с философската мисъл, докато огънят й не угаснал.

На протежение на цялата ни история се движим от желанието за наслаждение. То подтиква всяко поколение към нови постижения в лоното на егоизма.

Реализирайки своите желания, ние използваме здравия егоистичен смисъл, за да придобиваме, да намираме, да завоюваме, да развиваме и т.н.

Но днес егоистичното развитие завърши, настъпва времето на поправянето. В плоскостта на нашия свят егоизмът се е изчерпал, разкрил се е в пълния си комплект, който е бил необходим.

Сега, наблюдавайки света, затворен в тази „опаковка”, ние не намираме с какво да напълним живота си. А когато обновяването свърши, когато няма с какво повече да се наслади, човек попада в беда.

Това е днешното глобално положение на нещата. Накъде да се развиваме по-нататък? Да летим на Марс или поне на Луната? Защо? Да слизаме на дъното на океаните? Защо? Да търсим неизвестни на науката животни? Защо?

Вече нищо не ни е необходимо. Егоистичното желание се е проявило изцяло, в нас повече не се запалват егоистични пориви. Играта свърши.

Оттук произтича краят на философията, и въобще краят на рационално-потребителския подход, който гласи: ”Дайте да използваме разума си, за да напълним желанията си”. Желанията гаснат и разумът – прякото следствие от тях, сдава позициите.

Скоро ще видим, как човечеството пред очите ни „изглупява”. Разглеждайки това от кабалистична гледна точка, ние просто ще изпаднем в шок, виждайки, за какво говорят хората, какво пишат, какви сериали гледат.

Ще се стигне дотам, че те, като малки деца, ще си играят такива „игрички”, които 50-100 години преди това биха се смятали за замъгляващи разума.

Ето защо отмира философията, която през последните десетилетия се опитва само да спаси себе си, намирайки се в канавката на историята. С нея вече не се съобразяват, защото пресъхна запаса от желания.

Не са ни нужни вече никакви достижения,  и затова не е нужен и човешкия разум – болшинството напълно се ограничава с животинския. Цикълът е завършен и идва време да си дадем отчет „за извършената работа”.

И така, докато философите бяха „във вихъра”, кабалистите мълчаха и чакаха края на егоистичното развитие. Сега вече, когато той настъпи, ние стоим на преломната точка: старото свършва и ние трябва да разкрием следващия етап.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27541]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала, Криза, глобализация, Наука, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Ако чета книгата “Зоар” заедно с вас чрез интернет, без да се намирам физически в група, тя може ли да ми въздейства?

Отговор: Да не би да си мислиш, че ако седнеш до мен и се прегърнем ще извлечеш повече полза?

Всичко зависи от единството на сърцата, а не от разстоянията. Човекът, който се намира далече, най-вероятно е много по-разтревожен и развълнуван –  следователно на него му е необходимо да си остане именно там.

Важното тук е доколко човек може да се почувства отговорен пред другите в действията си. Необходимо ни е да подобрим още много неща, всеки ден добавяйки нова дълбочина на намерението си, нова граница.

Аз искам не само да възстановявам връзката с другите, но и да нося отговорност пред тях. Защото ако аз престана да мисля за целта и да се стремя към нея, то те също ще се лишат от духовен стремеж. Това е лошо даже в егоистичен смисъл: моето бездействие, отразило се върху тях, ще се върне при мен като отрицателен отзвук.

А освен това, аз го правя заради нашето поръчителство. Защо ни е поръчителство? За да доставим удоволствие на Твореца. Възобновявайки нашата взаимовръзка, ние разкриваме в нея общото свойство на отдаване – разкриваме Твореца и по този начин му доставяме удоволствие.

Работата е там, че свойството отдаване не е само любовта на приятелите, то не се изчерпва с нашите взаимоотношения. В него също така се крие и този, който ни е дал това свойство, това желание.

В нашата общност ние разкриваме още един пласт – основата на единството, неговата причина. И това всъщност е Твореца, първопричината на всичко, което мислим и усещаме върху себе си.

И затова нашите намерения трябва да стават все по-сложни и да се превръщат в единен комплекс, включващ Исраел, Тора и Твореца.

И първата крачка към това е да си представим пътя на приятелите ни през петте светове. Достигайки до тях, аз ще достигна Безкрайността.  Постепенно ще допълваме и ще оцветяваме тази рисунка с нови цветове и щрихи.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 23.11.2010

[27403]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - No Comments→

Най-популярният израелски вестник „Маарив (Вечер)” публикува голяма статия за скорошния конгрес.

Откъси от статията: „Роберто от Мексико излиза на сцената в огромна зала, пълна с хиляди участници. Той се дави в сълзи и едва говори.

Изведнъж чуваме думите, сякаш е открил струни в гърлото си: „Вие сте моето семейство”, казва той. „И аз не мога да живея без вас.” Публиката плаче. Те заплакват, и когато Александър от Русия моли всеки да се включи с доброто в себе си, и когато Реубен от САЩ моли всички да затворят очи и да помислят за този специален ден.

Репортер: Не разбирам защо хората плачат. А вие?

Александър Демидов: Плачат, защото не са знаели, че ще намерят толкова много топлина тук, че всичко тук ще е толкова близко и реално. Това е все едно изведнъж откриваш, че имаш син. И не си знаел, че той съществува, чее толкова мил, силен и красив.

Това усещам, когато видя хора от Япония и Турция тук, хората, които казват, че ние сме им най-близки. Аз не плаках, защото не съм толкова чувствителен, но не ми стигаше въздуха.”

Снимки

[27240]

Filed under: Конгреси и събития - No Comments→

Книгата Зоар, Предисловие, глава „Нощта на невестата”, п. 138: …и прегрешението стана като грешка за него, както е написано „Ако Творецът не ми беше помогнал, моята душа почти беше заживяла в Дума”. Но останалите хора трябва да се страхуват, че няма да могат да кажат пред ангела, че е било грешка и ще паднат в ръцете на Дума, в ада.

Когато успеем да поправим някои части на малхут, все пак остава тънка нишка, която свързва частите, които е невъзможно да бъдат поправени. Трябва да ги „поддържаме” и да им позволим да живеят, за да можем в последствие да ги поправим.

Винаги има „кука”, която ни държи „свързани” с егоизма. Това е подобно на „вратите на ада”, през които можем изведнъж да се потопим в егоистично намерение. Тук се крие проблемът.

Способни ли сме да запазим екрана, който ни предпазва от това да се насладим заради себе си? Ако не можем да го запазим, светлината ще изчезне и ние ще останем в тъмнината на „ада”. Можем ли да съхраним малка порция егоизъм без да отваряме вратите и да осигурим минимално осветяване, което е жизнено необходимо за неговото съществуване?

Книгата Зоар говори за начини за постигане на това. Ние поправяме нашите грешки, докато зли намерения ще бъдат поправени само в последния етап на нашата работа.

От урока по книгата Зоар, Предисловие, 21.11.2010

[27171]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→