Entries in the '' Category

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.8

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Възможност за освобождение

(4) Ако народите на света приемат кабалистичната методика (поправянето на своя егоизъм), тогава (като следствие от поправянето) може да се изгради Храма (общото поправено желание, по подобие на Твореца), възвръщайки цялото минало великолепие (подобието на Твореца и напълването с неговата светлина) и това, разбира се, би доказало на всички народи правотата на Израел (групата, упълномощена да даде пример за поправянето на всички народи) за завръщането на собствена земя. Дори и на арабите.

За разлика от това, сегашното светско завръщане не прави никакво впечатление на народите и следва да се опасяваме, няма ли да продадат независимостта на Израел, заради собствените си нужди (което непременно ще се случи, ако ние не докажем, че сме нужни на всички).

Баал аСулам. Последното поколение. Приложения и чернови. Фрагмент 12.

[27812]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.9

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Възможност за освобождение

И оттук разбери казаното в „Зоар“: “Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнание“. И това се среща  още в много източници, в които се говори, че само чрез разпространение на науката кабала сред масите, ние ще се удостоим с пълно освобождение.

И е казано от мъдреците: “Нейната светлина (на книгата „Зоар“) връща към източника“. И те са разяснили това с ясното намерение да ни покажат, че само светлината съдържаща се в книгата „Зоар“ и в кабала, е средството, способно да върне човек към неговият източник.

Така че, всеки поотделно и всички заедно, няма да могат да изпълнят своето предназначение, заради което са били създадени, освен чрез постигане на вътрешната част на Тора и нейните тайни.

Баал аСулам. Предисловие към книга „Паним Меирот“, п.5

[27922]

Не губи връзката с живота

каббалист Михаэль ЛайтманКогато четем „Зоар“, преди всичко е необходимо да мислим за намерението – както ако се подготвям да пътувам за някъде, най-важното за мен е да пристигна на нужното място.

Но при това ми е необходимо да извърша много попътни действия. Да допуснем, че трябва да пристигна в друг град – и аз сядам в колата, затварям вратата, задействам двигателя, пристягам ремъците, пътувам по някакви улици, понякога дори в обратна посока, докато не изляза на главния път – защо не трябва веднага да тръгна направо?!

Но работата е в това, че аз се състоя от много системи, от различни желания и ми е необходимо да бъда свързан с много условия, с частите на общата система ”Адам”, които действат в две посоки: получаване и отдаване.

А всевъзможните съчетания за получаване и за отдаване са дотолкова комплексни и сложни, че понякога въобще е невъзможно да се разбере как това или друго събитие и условие може да бъде свързано с целта.

Например, такива страшни събития като Втората световна война и други катастрофи, които е невъзможно да се оправдаят. Но всяко действие ни приближава – само че, ние не виждаме как.

Затова намеренията, действията, мислите, желанията могат да се променят до пълната противоположност, на 180 градуса. Но ние сме задължени при това да запазваме целта.

Представи си,  че по средата на пътя ти забравиш за къде пътуваш?! Такива болести се случват в старостта. Това не е просто слаба памет, когато си седнал в колата и си припомняш за къде си се подготвил да пътуваш – а такова откъсване от реалността, което става във всеки миг. Тогава човек вече не може да се грижи за себе си, необходимо е да се следи за него както за дете.

И ние сме относително духовно болни от същата болест, откъсвайки се от своето намерение! Ние всеки миг губим връзката с живота и забравяме: за какво живеем, какво сме направили вече, какво още ще направим и заради каква цел?

Това е истинска болест и трябва да се борим с нея с всички средства – иначе не живеем! Ако съм изгубил намерението – аз не живея духовен живот! Аз живея не като човек, а като животно!

Сега кажи колко мигове от своя живот ти си живял като човек? Колко усилия си вложил, за да бъдеш човек? Въпреки че си се старал да го постигнеш! Ето, само по броя на тези мигове ти си дал на висшата светлина да ти въздейства.

И при това ти искаш да получиш някакъв резултат? Дори не си дал възможност на светлината да поработи над теб – може би всичко 10 минути за 10 години!

А сега ти пресмяташ времето по календара и се възмущаваш, че са минали 10 години – колко още е възможно? Нали е написано, че за това са нужни от 3 до 5 години! Но какво си правил през всичкото това време?

Ти проверяваш времето по въртящата се стрелка – но самият ти въртял ли си се с нея заедно около едно и също намерение? Не? Е, какво тогава ти ще можеш да изискваш?

Тоест, всички сме болни от болестта на Алцхаймер, с пълна загуба на паметта и не подозираме за това. И как при това да съхраним чистото намерение?

За това има взаимно поръчителство! Идват други хора при тези със загубената памет и им помагат! Друг изход няма. Хайде, дайте така да се разберем – да удържаме намерението.

От урока по книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27803]

Бащи и деца

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е: Авраам е родил Ицхак, Ицхак е родил Яков. В нашия свят, синът продължава делото на бащата и ето защо се счита за по-висш от него.

В духовния свят е обратно: по-висш е този, който е по-рано. Синът  е резултатът от действията на бащата, но в по-лошо състояние – в по-грубо желание. Затова Ицхак е състояние, по-ниско от Авраам, а Яков е по-ниско от Ицхак.

От друга страна, колкото по-дълбоко и по-силно е желанието, толкова то има по-големи възможности да се поправи по подобие на Твореца. Затова според количеството на използване на желанието, всяко следващо поколение се издига по-високо, тоест постига  по-голяма светлина.

Ето защо това, което не е способен да направи Авраам поради малката дълбочина на желанието, се проявява в Ицхак – в неговата лява егоистична линия. Тази работа вече не се отнася до Авраам – той трябва само ”да свързва”, да ограничава пробуждащото се егоистично желание. А Яков се съединява с двете сили и започва да реализира себе си. В резултат се развива душа, която се състои от две свойства.

От програмата ”Седмичната глава”, 29.10.2010

[27827]

Поставете филм по заявка на зрителите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Не разбирам какво е това желание, съсъд за светлината ли?

Отговор: Нас в света ни обкръжават едни сили. Ако искам да повдигна тон метал, спрямо тази сила на тежестта от един тон аз трябва да приложа мъничко повече от тон усилия.

Получава се, че съществуват две сили: сила на тежестта – сила на материала, благодарение на която той съществува, и сила, с която аз въздействам върху него.

Даже нормалната физика вече признава, че не съществуват частици материал – съществуват само сили, някакви вълни. И желанието за наслаждение, материалът на творението – това също е сила.

Така я откриваме, така я усещаме – защото ние чувстваме само силите. Защо чувствам някакъв предмет: неговият цвят, обем, тегло, температура? Аз така усещам силите, въздействащи на моите сензори, и рисувам на самия себе си предмета, съгласно своите усещания.

И кабала казва: всички милиарди сили, запълващи мирозданието –всъщност са само две сили: сила на получаването и сила на отдаването, една срещу друга.

А аз, третият, се намирам по средата между тях и трябва да построя себе си от тези две сили, като Твореца. От Твореца идват тези две сили: материал и намерение, и от тях аз трябва да създам себе си по Негово подобие.

Нас ни заобикалят само сили, които действат върху нас и ни рисуват картината на света. Сега аз живея във филм, който прожектират в мен, вътре в моя материал.

И тази картина възниква от съчетанието на силите – както електромагнитните сили рисуват изображение на монитора на компютъра.

Само че, в мен картинката е по-качествена – триизмерна, жива, осезаема. Казват, че скоро ще има подобно лазерно кино– няма проблем да се направи, след като всичко това са просто сили.

Но ние толкова сме привикнали към своя филм, че той ни се струва реалност. В момента, в който започнем поне малко да се отделяме и да излизаме от него, всичко придобива друг смисъл.

И най-важното, ти виждаш, че можеш да промениш този филм! Искаш да гледаш друго кино – моля! Тези сили са в твоите ръце.

Това е, на което се учим в кабала.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 28.11.2010

[27967]

Роза сред тръни

каббалист Михаэль ЛайтманКнига „Зоар“. Предисловие. Статия „Роза„:Малкото състояние (катнут) се нарича „роза сред тръни“, защото девет от нейните долни сфирот са опустошени от светлината Ацилут и са останали като тръни.

А възрастното състояние (гадлут) се нарича просто роза или Събранието на Исраел. И затова е казано, че има роза и има роза.

Въпрос: Какъв съвет можете да дадете на начинаещия, който присъства за първи път на урок?

Отговор: Нашият източник се нарича „Безкрайност” (Ейн Соф). Оттук през света Адам Кадмон (А”К) светлината се спуска до общия табур. По-надолу се намират парцуфи на света Ацилут: Атик, Арих Анпин (А“А), Аба ве-Има (АВ“И) и ЗО“Н. А под тях лежат световете Брия, Ецира и Асия.

Ние изучаваме онова, което се случва в света Ацилут. Той е най-важен за нас, защото оттук се извършва управлението, тук е миналото, настоящето и бъдещето. Той завършва с парса, която ограничава разпространението на светлината Хохма.

По-надолу, в световете БЕА се намират разбитите души, а най-долу, под общата линия на края (сиюм) на светлината, идваща от Безкрайността, лежи този свят. Тук се  намираме ние в своите тела, докато не се пробудим духовно.

Душите издигат желанието си, молбата за поправяне, към Малхут на света Ацилут. Тя задейства връзката със Зеир Анпин и издига към него желанието на душите.

В степента на това желание, Зеир Анпин се съединява с Малхут, те стават общ парцуф ЗО”Н и се издигат към АВ”И. Зеир Анпин се издига към бащиния парцуф Аба, а Малхут – към майчиния Има.

ЗО“Н задължават „татко и мама” да им дадат всички необходими светлини, поправяния и напълнения, а след това се връщат назад на своето място. Там те стават „по-големи” – придобиват възрастното състояние гадлут.

Оттук ние разбираме същността на двете състояния на „розата”, т.е. Малхут: катнут и гадлут. В първото състояние тя представлява само точка на висшата сфира Кетер, а останалите девет нейни сфирот лежат долу, под парса.

Тук се намират и силите на скверните (клипот). Ето какво означава изречението „роза сред тръни” – Малхут сред клипот. Това е нейното първо, най-малко състояние.

 

А във възрастното състояние тя повдига своите низши девет сфирот, осъществява зивуг със Зеир Анпин, обединявайки се с него, и става истинска роза, която разцъфтява в цялата си красота.

Малхут може да се прояви по такъв начин, само когато нейните „тръни”, т.е. келим, несъединени и ненапълнени от Зеир Анпин, се издигнат към зивуг с него.

Всичко това е предизвикано от разбитите души, обединяващи се една с друга. Именно те водят до поправяне на Зеир Анпин и Малхут. В това се състои цялата ни работа – да предизвикаме поправяне ЗО”Н, докато те не достигнат максимално състояние.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 28.11.2010

[27910]

Началото на нова ос на координатите

Всеки човек в този свят трябва да разкрие Твореца в своите усещания – без каквито и да е съмнения, че Го чувства и разбира.

Постижението е най-дълбокото и най-високото стъпало на нашето възприятие.

Всички мои органи, чрез които възприемам – чувството и разумът, умът и сърцето, трябва да бъдат изпълнени с безусловно духовно разкриване.

Не трябва да останат никакви съмнения, противоречия, стари въпроси и обяснения. Тогава аз стигам до пълното и окончателно напълване и разбиране – и няма нищо, освен него. Цялото желание за наслаждение, което е създадено от Твореца, се е развило окончателно и изцяло се е напълнило.

Ако човек не изпитва потребност от такова разкриване, той може да живее обикновения си живот. Аз от цялото си сърце му желая успех. Но, ако това не му е достатъчно, ако иска да знае защо живее, какъв е смисълът – тогава, той трябва да разкрие корена, източника на живота, а за тази цел му е нужна науката кабала.

Ако не може да намери отговор на всички тези въпроси чрез религията, „духовните” практики, различните хобита, наркотиците – той остава празен и се нуждае от разкриване на смисъла на живота.

В природата има множество явления, за чието разкриване са ми необходими допълнителни уреди – телескопи, микроскопи. Но има нещо, което не съм способен да разкрия, защото природата е много по-сложна от мен.

И не защото тя действа в по-широк диапазон, където могат да ми помогнат някакви локатори. В природата има такива явления, за които никога не бих си и помислил, защото съм изграден съгласно три оси – такъв е вътрешния строеж на моя мозък.

Но в мен се събужда точка, която казва, че всичко онова, което знам е недостатъчно! И аз виждам, че не мога да получа удовлетворение с помощта на традиционната наука. Тази точка е от друго измерение.

Там липсват 3-те оси на координатите – на времето, движението и мястото. Това е нещо напълно различно. И не е просто пространство с няколко допълнителни оси на координатите – сбито или разширено, а напълно различна реалност, без каквато и да е връзка със съществуващото тук.

И ако мога да изследвам тази висша реалност – нима не съм учен? Разбира се, че съм – и още как!

От урока по статията „Тяло и душа“, 28.11.2010

[28077]

Вик в пустинята

Въпрос: Какво означава да издигнеш МАН?

Отговор: МАН – това е молба да станеш подобен на Твореца. Тя възниква, когато човек се чувства безпомощен, сякаш се е оказал в пустиня.

Той е гол и лишен от всичко, безсилен е, и другите не са в състояние да му помогнат. Той разбира, че няма и най-малката възможност да постигне отдаването и любовта.

Струва му се, че е пресушен и е обкръжен от „лъвове” – неговите желания, които го „поглъщат”. Неговият живот е в опасност и той не може да се измъкне от това състояние към отдаването.

Целият свят е в краката му, освен отдаването и любовта към ближния, към Твореца. С каквото и да се утешава неговият егоизъм, ако над всички тези „щедрости” не цари свойството отдаване и любов – човекът е загубен в пустинята.

В тази пустиня, в пустотата на егоизма, неговият духовен зов става толкова силен, че той крещи, и с този вик постига целта.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.11.2010

[27907]

Закърпете ми душата!

Въпрос: Какво още можем да направим, за да накараме висшата светлина да ни издигне на първото духовно стъпало?

Отговор: Да опитваме още! Друг отговор няма. Трябва само да проверяваш: наистина ли се обръщаш към висшата светлина или към нейния източник – Твореца?

Свързваш ли тези фактори заедно? Защото ако не, ти се отклоняваш от пътя и не се обръщаш към правилното място, не внасяш в него разбитото кли/съсъд на своята душа, казвайки: „Поправи ми го, моля те, тук!”.

Да кажем, че вземеш пробита кофа, отиваш при ковача и казваш: „Гледай, тук има дупка. Искам да я поправиш”. Тогава по твоя молба, той вижда дупката и я запълва.

Така е и тук. Трябва да донесеш своето кли/съсъд/желание от мястото на разбиването, да кажеш какво е нужно се направи и какво за теб означава да станеш поправен. Тогава светлината, безусловно ще изпълни това.

Светлината е длъжна да го изпълни – но самото действие! А намерението за действието, подготовката към него, правиш ти. Тя само веднага залепва, запоява или слага кръпка – и край. Тя прави това. Но всичко останало – ти.

А на по-високите духовни стъпала, ти трябва да й предоставиш кли, знаейки точно, в каква степен е разбито то, как трябва да бъде поправено.

Защото, вече вземаш пример за поправянето от висшия, съгласяваш се напълно или частично с него. Там ти изучаваш вече не просто намерениeто, а типа поправяне.

От урока по книгата „Зоар”, 28.11.2010

[27929]

Всичко е за добро – само трябва да се издигнем.

Въпрос: Творецът е скрит и вместо Него аз имам група. Как в нея да видя само отдаване?

Отговор: В групата винаги има пречки и именно с тяхна помощ, ние можем прекрасно да се упражняваме и тренираме в уподобяване на Твореца.

Всеки негатив трябва ясно да се използва по предназначение, за да се обърне в позитив.

Всичко е за добро, трябва само да действаме грамотно, да не отстъпваме от случващото се и да изградим вярно отношение към него.

„Всичко е за добро” не означава, че ние предварително се примиряваме с неизбежното, както е прието. Не, над пречките, над получения пример, аз преди всичко трябва да видя крайната точка, поправеното състояние.

И тогава ще намеря начин да превърна неправилното в правилно – да обединя в себе си истинското, над пречката, свързана с другарите, с Твореца или дори с личните обстоятелства и с целта на творението.

Ще разбера как да поправя всеки аспект: желанието, намерението, мисълта, събититето. Ще успея не само да го оправдая и да го отнеса за сметка на Твореца, но и да се присъединя към връзката с Него.

Ще разбера, доколко трябва да пренастроя желанието си и образа на мисълта по отношение на дадения случай, доколко е необходимо да се промени неговото възприемане, за да видя накрая, че Творецът ми е донесъл добро.

А признак за това ще бъде радостта – аз се радвам, че Творецът ми е предоставил възможност още малко да се приближа към Него. Така, постепенно нашите усилия се събират в голяма собственост.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.11.2010

[27919]

За какво си губиш времето?

Въпрос: Какво да правя, ако на урок по „Зоар” чувствам, че напразно си губя времето? Трябва ли да се старая да го превъзмогна с вяра над знанието и да потисна това усещане?

Отговор: Има всевъзможни статистики за човешкия живот, които показват, че от 70 години живот 30 г. спим, 10 г. се храним, 5 г. се мием и правим още всевъзможни други неща, докато накрая, от всичките тези години не ни остане някакъв си един свободен ден – и какво всъщност ще правиш през този ден?! Най-вероятно ще го проспиш…

Затова аз питам, с какво все пак е запълнен твоя живот, че ти е жал за времето на урока по „Зоар”? Само помисли – в този свят ти ще живееш 70 г. и ще умреш, а тук имаш възможност да разкриеш вечния живот. Може би си струва малко да се поработи за него?

И можеш колкото си искаш да убеждаваш себе си и да се залъгваш – само, за да съхраниш връзката с този източник. Идвайки в кабала, човек първо си представя нещо въобръжаемо и нереално. Но ние разбираме, че бъдещият свят – това е свойството отдаване, в което се разкрива Твореца.

И тогава получаваме постижение и разбиране за висшия свят. И ако си постигнал това в твоите келим – значи то е твое, независимо дали живееш или си умрял със своето биологично тяло.

Животинското тяло ти е дадено за начало, за да те съпровожда, за да можеш, започвайки от него, да постигнеш духовното. Ако си постигнал, значи си спечелил, а ако не си – все някога ще ти дадат шанс.

Затова, ако Творецът ти е дал такава възможност, че вече си в група, с кабалистични книги, то нататък проблемът е само в теб – не изпускай тази възможност!

Или можеш да решиш, че не си съгласен с Твореца – връщаш се към обичайния живот: „Лавката е отворена и всеки може да се отбие и да вземе заем, но Ръката записва…”

От урока по книгата „Зоар”, 25.11.2010

[27808]

Мярка за чистота в работата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това недостатък в духовната работа, позволяващ да се закрепят за нея  «нечистите сили» (егоистични намерения)?

Отговор: Ако в духовната си работа позволявам да възникнат и да съществуват в мен егоистични намерения (нечисти сили), по този начин аз искам да използвам духовните данни, сили, знания – егоистично.

Това отклонява от целта. Опасенията от такива мисли се наричат «мярка за чистота» в работата.

Аз мога да греша в своите намерения, но съзнателните желания / намерения «отдаване заради получаване » или «получаване заради отдаване» са нечисти действия. А чистотата се определя от проявата на това, не крада ли аз от духовното в полза на материалното.

Много е важно във всяко едно занятие, отнасящо се до духовната работа да не се старая да получа каквато и да е материална изгода. Тук с нас се води много строга отчетност.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 28.11.2010

[27961]

Гирляндите на духовния свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Говорихме за линия и окръжност, но на мен не ми достигат допълнителни форми. Като че ли трябва да има още и конус, а не просто окръжност и линия.

Отговор: Така, както няма никой освен Творец и творение, няма нищо освен окръжност и линия.

Триъгълник, квадрат, шестоъгълник (съединение на два триъгълника, горен и долен), диагонал – всичко това е изкуствено, временно, форми, които съществуват в процеса на поправяне.

В природата съществува само линия и окръжност, които в света на Безкрайността се превръщат в едно цяло. Там, където намерението е само заради отдаване, линията става равна на кръг.

Кръглата светлина на света на Безкрайността се разпространява под формата на окръжност, отново се спуска като линия и отново преминава в окръжност и т.н.

Всички окръжности са свързани между себе си с линии, а части от линиите се свързват в окръжности. И такива гирлянди има много! Атик, Арих Анпин, Ишсут се състоят от много такива чудесни системи – понякога така рисуват космоса.

Всеки от нас се състои от такива структури и няма нито една част, която да не е построена от окръжност и линия.

Предизвикано е от това, че ГА“Р (трите горни сфери) на всяка степен се състои от окръжности, а ЗА“Т (седемте низши) само от линии, затова във всеки парцуф, във всяка част има и едното и другото.

Т.е. през окръжността в тебе има връзка със света на безкрайността, а чрез линията – с линиите, и по такъв начин ти се състоиш от тези две форми.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 19.11.2010

[27889]

Цялата наша работа е да се научим да обичаме отдаването

каббалист Михаэль ЛайтманНауката, водеща ни към получаване на наслаждение, напълване, към усещането на добър, вечен, съвършен живот, който не оставя и най-малък спомен за какъвто и да е бил недостиг или загуба, се нарича наука кабала.

Тази наука е за това, как да придобием добър живот, как да се присъединим към доброто. Тъй като в действителност това е нашето желание, такава е природата ни.

И не е нужно да го крием, да го преукрасяваме и да заблуждаваме себе си, а обратно, необходимо е да проявим това, което си струва да желаем и в съответствие с това да изясним, в какво се състои най-голямото ни желание и какво наслаждение можем да получим от него?

Затова цялата наука кабала се е разкрила за да ни насочи в правилната посока, към правилното желание и тогава ще го развием колкото се може повече.

Но за да усетим Твореца, трябва да разберем, че усещането за наслаждение е възможно само при условие на моето подобие на това наслаждение, при моето подобие с Него.

Да получа наслаждение от Него означава да Го разбера, да Го почувствам. А това означава да бъда като Него, да бъда отдаващ, даряващ. Но отначало трябва да разбера какво означава това и тогава ще получавам от него наслаждение.

И в тази степен, в която се приспособявам към него и приличам на Него, ставам подобен на Него, в същата степен започвам да Го чувствам и да се наслаждавам от Него. Затова цялата наша работа се състои в това, да станем подобни на Твореца. И колкото по-подобен съм на Творецът, толкова по-близо съм до Него, повече разбирам и чувствам.

А ако искам да се съединя с някакви наслаждения, значи аз тях обичам. Желая да се съединя с Твореца, по този начин ние се съединяваме с наслаждението от отдаване и значи трябва да обичаме това свойство.

Как да постигнем това?- В това е и цялата наука. Когато се научим да обичаме свойството отдаване и любов, то в този момент и започваме да разбираме и усещаме Твореца и да Му се наслаждаваме.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 02.11.2010

[27829]

Какво е нашият живот? – Игра!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да използвам силата на мисълта, за да уравновеся чувствата?

Отгово: А защо? В едни, съгласно природата, е по-развит разумът, а в други – чувствата. Няма нужда да приличаме един на друг по характер и темперамент.

Всеки човек е уникален, всеки трябва да се включи в групата с всичките си свойства, за да получи от нея впечатление за разбиването.

Съществува светът на Безкрайността, а под него е светът на разбиването, в който се е случило разбиването на келим. Светлините от света на разбиването са се издигнали обратно в света на Безкрайността, а келим са паднали в нашия свят. Ето това е цялата реалност.

 

Съществувайки в този свят, ние сме длъжни да намерим разбитите келим и да разберем кое у нас е разбито? Ние трябва да разкрием ненавистта! С помощта на обучението при нас идва светлината и показва какво не ни достига за разкриване на духовното. Тя ни разкрива мястото на разбиването, разголва ненавистта. Когато разкрием това, у нас протича осъзнаване на злото и желание да достигнем доброто.

Между доброто и злото, между желаното и действителното, възниква мисъл. Мисълта увеличава желанието. Желанието ни насочва към групата, където цари ненавист, като планината Синай, а ние искаме да превърнем тази ненавист в любов.

 

Това желание започва да изисква от света на Безкрайността светлината, възвръщаща към източника, в отговор на МАН, на потребността от изправяне, и ние изправяме разбиването. Ние изправяме света на разбиването с помощта на нашето желание, на нашата мисъл.

Творецът специално е разбил картинката и ти е дал това „лего”, а ти започваш да го събираш, докато, съединил всички негови части в едно, не издигнеш целия този разбит свят до нивото на света на Безкрайността. Няма нищо друго в творението, освен тази игра, и в книгите по Кабала това се нарича точно така – игра.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[27814]

Човек се определя чрез намерението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява намерението в мен и защо то е толкова важно, ако разумът и усещанията не се взимат под внимание при напредването в духовното?

Отговор: Намерението – това е човекът в мен, то определя какво искам измежду всичко, което съществува в мен. Всичко, което ме напълва: усещания, разум, надежди, фантазии, мечти, минало, настояще, бъдеще – всичко преобръщам и изяснявам: какво искам измежду всичко това?

Аз в тази бъркотия нищо не разбирам, всичко е смесено, днес така, утре – иначе. Но онова, което искам, се нарича намерение. Тоест, сега аз гледам отгоре на своя живот и на всичко, което имам, и решавам кое е най-важно за мен.

Това е такава точка, в която аз мога да взема някакво решение – или отново да се потопя до гуша в този „коктейл”, който съм забъркал, и да забравя за всичко – да се върна към нормалния живот.

Или ще се издигна над него и искам да измъкна от цялата тази смесица само това, което ми е полезно за напредването, за бъдещия живот. Ето това трябва да реша, и затова намерението това е целият човек.

От урока по Книгата Зоар, 25.11.2010

[27806]

Рентгенова снимка на моето „его”

На нас ни се струва, че се намираме в свят, който живее и съществува, че той е траен, и всичко в него е достатъчно стабилно. Дори не допускаме мисълта, че всичко, което виждаме и усещаме е неустойчиво и относително.

Човечеството винаги е смятало, че светът действително съществува, и че човекът живее  в него. Това мнение се е поддържало от факта, че хората виждали всичко, което ги заобикаля – нашата планета, звездите и галактиките.

И макар човек да се ражда, живее и умира, всичко това продължава да стои на своето място, независимо от смяната на времената. Тоест всичко, което ни заобикаля, съществува извън нас. И хората смятали така хилядолетия.

Но ето, че идва науката кабала и разрушава изцяло основата, върху която се е базирало нашето възприятие, не оставяйки здрав камък. Тя обяснява, че всичко, което виждаме пред себе си се намира не отвън, а вътре в нас – в нашето желание.

И излиза, че ако хората, които виждам пред себе си, се намират в моята глава, то и аз самият се намирам там. Кабала твърди, че това е вярно, а цялото възприемане на реалността, което имаме сега, е измамно.

Казват ни, че в задната част на главата имаме нещо като проектор, който прожектира всичко, което усещам – в образи, които сякаш се намират пред мен. И по този начин аз виждам, както своето тяло, така и всичко, което се намира извън него.

Кабалистите заявяват това напълно сериозно и подчертават, че именно благодарение на това, че чувствам нещата вътре, а ги виждам отвън, мога да постигна специално знание – разкриване на Твореца.

Аз виждам, как всеки миг всичко наоколо се променя, движи се. Това става в съответствие с измененията на моите свойства и означава, че сам рисувам действителността.

Науката кабала казва, че освен точката, наречена „аз“, всичко останало е висшата светлина – светлината на Безкрайността, в която се намирам. Тя притежава едно свойство: отдаване и любов. И на фона на тази светлина, аз виждам своите свойства, които са противоположни на нея.

Струва ми се, че извън мен съществува голям свят, в който всичко се движи, но всичко това е проекция от моето желание, от моето его. Това са неговите различни свойства, които показват моята вътрешна картина, като на рентгенова снимка.

Мога ли да променя реалността? Да, мога – при условие, че променя себе си. И това е вече много сериозно. Тоест в моя живот има семейство, работа, голям свят, и макар да виждам и чувствам колко съм сам и всичко около мен е солидно, все пак е по силите ми да променя всичко.

Защото, ако започна да променям себе си, тогава ще променя света. Тъй като човекът е малък свят и всичко се намира вътре в него, а отвън е само неизменната светлина на света на Безкрайността.

Така че, всичко зависи от човека и моето възприемане на реалността зависи само от мен, а не от някой друг.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 23.11.2010

[27895]

Пещерата Махпела – мястото на духовния живот

Когато изграждаме себе си в средната линия, трябва правилно да съединим свойството отдаване – Бина, дясната линия, със свойството получаване – Малхут, лявата линия.

Тяхното съединяване образува кли (съсъд), което се нарича „пещера“, при това тази  пещера е двойна (Махпела). В „земята“, в Малхут, има пространство, в което е възможно да се живее, а животът – това е Бина.

Но за да проникне Бина в Малхут, преди това трябва да се осъществи обратното действие: Малхут трябва да се включи в Бина, за да знае Бина как да обезпечи Малхут, а Малхут да знае как да изисква въздействие от Бина.

Като резултат, се образува двойно взаимно проникване на Малхут и Бина, „двойна пещера“ – основа на общото поправяне на творението.

 

Тъй като това е място за поправяне, там се намират Праотците – желания, поправени от намерението за отдаване. Те са постигнали правилната връзка на Бина и Малхут: получават в Малхут и отдават чрез Бина, т.е. работят и чрез получаване, и чрез отдаване.

А какво бива погребано? Егоистичното намерение заради получаване, което като обвивка (клипа) обгръща желанието, превръщайки го в зло начало. Затова, погребването се нарича поправяне.

Ние не закачаме желанията – колкото са по-големи, толкова по-добре. Но на всяко стъпало, т.е. във всяко поколение, погребваме „намерението заради самонаслаждение“ и се поправяме, установявайки равновесие между получаване и отдаване.

От програмата „Седмична глава“, 29.10.2010

[27855]

През всички светове – без всякакви граници

Въпрос: Присъединявайки към себе си желанията на другите, аз се разширявам, но все пак още чувствам само случващото се в мен?

Съществува ли точка, в която аз действително да усещам намиращото се извън мен?

Отговор: Разбира се! И още как! Ти усещаш това много по-силно отколкото чувстваш себе си сега, тук в този свят.

Представи си, че виждаш случващото се сега на хиляди километри от теб, точно така, както виждаш и на разстояния на метри от теб. Няма разлика, няма разстояние!

И точно така, както виждаш външната форма на обекта, ти виждаш и през него, изцяло и всичко, случващо се в него – всички причини и следствия.

Това е, което се нарича постижение. В духовното нищо не е ограничено от пространството, нито от дълбината на постиженията, от теб нищо не е скрито – нито причините, нито следствията на явленията, които ти наблюдаваш, във всичките им отрязъци и свойства.

Ето защо това се нарича постижение – окончателното и най-голямото възприятие и разбиране. Дори е невъзможно да се сравни това с нашият свят. Просто защото ние в нашия свят нямаме постижения, ние сякаш се вглеждаме само вътре в самите себе си.

От урока по статията на Рабаш, 26.11.2010

[27758]

Да се потрудиш в името на радостта

Въпрос: Ние говорихме за радостта от напълването, а как стоят нещата по отношение на радостта от положените за нейното постигане усилия?

Отговор: Аз изпитвам чувство на ненавист и отблъскване към някого и над това трябва да изградя отношение на любов, за да го напълня, като по този начин напълня и себе си.

За тази цел полагам определени усилия, трябва да работя над своя егоизъм. Ако провеждам през себе си светлината, за да напълня другите, тогава превръщам своя егоизъм в „помощ против него” – вместо за получаване, той работи за отдаване. За мен това е усилие и трябва да убедя себе си, че има смисъл да го направя.

От една страна, благодарение на това, че прекарвам висшата светлина през себе си към някого, моят егоизъм се наслаждава от това, че през него преминава светлината. От друга страна, аз присъединявам към себе си желание, което напълвам, то става част от мен самия и по този начин, аз също се наслаждавам.

Аз получавам светлина от Твореца и светлина, която се връща към мен във вид на духовна обратна връзка от това, че напълвам другия.

Ако съм го присъединил към себе си, то това се нарича „възлюби ближния, като себе си”. Затова е казано: „Праведниците се удостояват два пъти”. Освен, че се напълва тяхното собствено желание да получават, те се наслаждават и от това, че напълват желанието на ближния.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 28.10.2010

[27820]