Entries in the '' Category

Любовта е съсъд за светлината!

Ако не получаваме от обкръжението желание за отдаване, със свои сили няма да можем да разкрием духовния свят. Защото духовното наслаждение е безкрайно по-голямо от материалното.

Дори най-малкото наслаждение, което получаваме, издигайки се на първото от 125-те стъпала, е вече в милиарди пъти по-голямо, отколкото всички наслаждения на нашия свят.

Мъничката искра от висшата светлина, прокраднала се в нашия свят, е породила цялата Вселена в резултат на „Големия взрив”.

Това е била само една малка искра! А ние се каним да разкрием цялата висша светлина НАРАНХАЙ напълно! Ясно е, че за тази цел са необходими неограничени получаващи съсъди.

Затова, ние не можем да получим тази светлина вътре в нас, защото просто ще се взривим! Необходимо е да построим външни келим – всеки извън себе си. Затова, само чрез взаимното включване един в друг, само чрез съединението, ние сме способни да постигнем големите външни желания.

Ние и сега се къпем във висшата светлина, но не сме способни да я почувстваме. Тя няма къде да влезе – в нас няма нищо, освен една малка искра.

Баал аСулам пише в писмо № 8 за силата на разкриващата се висша светлина така: „В часа на постигане, се усеща висшата светлина, която се разкрива и се основава именно на всички обратни превръщания.

И в часа на придобиване на съвършенството, на човек му се струва, че всички преминати от него страдания са имали ценност – защото са ни дали да оценим вкуса и сладостта на светлината, на единението с Твореца.

И всички негови органи и жили ще му кажат и ще засвидетелстват, че всеки от живеещите в света би се съгласил по седем пъти на ден да отсича ръцете и нозете си, за да може за един кратък миг, веднъж в живота си, да постигне този вкус на сливането”.

Тоест ние трябва да разберем, че духовното разкриване е нещо безкрайно огромно и е необходимо да подготвим за тази цел празни желания/келим.

Затова, предстои ни много голяма вътрешна работа, но тя е необичайно лека, ако се върши заедно и с любов! Тук всичко решава съединението!

Ако аз се съединя с останалите и чувствам, че се намирам заедно с тях в едно кли, желание, тогава в него се разкрива светлината.

Затова е написано, че „Възлюби ближния – това е главното правило на Тора (светлината)”. Любовта е съсъд за светлината!

От 1-вия урок на конгреса, 09.11.2010

[27640]

Опитай бъдещия свят днес

каббалист Михаэль ЛайтманНевъзможно е дори да си представим как бихме живяли, ако се чувствахме просто като животни.

Но в хората има религия / вяра, която им помага поне малко да обуздаят егоизма си. И всички тези вярвания са основани на една идея – за съществуването на живот след смъртта.

Но науката кабала не мисли така. Има състояние, в което съществуваме сега и което се нарича „смърт“ – и има друго състояние, което се нарича „живот“!

Въпрос – и какво, получава се така, че моето усещане в този свят е еднократно и след това нищо не остава? А и какво ли може да се върне обратно? Какво имаш ти, че да може и да се върне? Тялото мъртво и загубило силата, която го е заставяла да се движи – като двигател който е работел, работел и изведнъж престанал…

Въпрос: и къде се е дянала тази сила, мислиш, че се е върнала някъде нагоре ли, на „своето си място“? Не, просто молекулите са престанали да работят. Нима в тях е имало нещо духовно?

Откъде се взеха такива фантазии у вас? Но това е вярата с която живее целия свят – поне има някакво утешение, че нещичко остава след смъртта.

Но защо в кабалистичните книги е казано, че ако в този живот не поправим себе си, то отново се връщаме в този свят и така ще се превъплащаваме? Това действително е така, само трябва да изясним какво означава!

Вярата според кабала е постижение – да видим и да почувстваме духовния свят, както е казано: „Вкусете и ще се убидите колко прекрасен е Твореца“. Аз Го „пробвам на зъб“, с всички свои органи на усещане, така че „всички кости ще кажат“! Това не е вяра, а самостоятелно усещане, каквото може само да бъде.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27691]

Да надскочим главата си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да придобием способност да вървим „над знанието“?

Отговор: „Над знанието“ – означава над нашето „материално“ желание да се насладим, т.е. в свойството отдаване.

Сами не можем да се повдигнем над егоизма – това е възможно само с помощта на висшата светлина, О“М.

„Знание“ – означава моето желание. Вътре в своето желание аз мога да усетя, да видя, да направя разчет – в зависимост от предполагаемата изгода или ущърб, струва ли си да използваме това или онова желание или не.

В резултат на тези разчети аз достигам до някакви изводи и реализирам своите желания. За това аз нямам никакъв проблем. Така живея в този свят.

В някои части на тези разчети аз съм уверен, в други се съмнявам. В нашите земни науки ние също използваме теория на вероятностите – там, където нямаме достоверна информация. Но във всеки случай има на какво да се основаваме.

Докато за „над знанието“, „над разума“ – нямам никакви инструменти, свойства на възприятието. Затова не знам какво е това „над“.

Ако то беше просто противоположно на разума, аз бих направил разчет, как да действам съгласно разума – и бих направил точно обратното. Макар това също да би бил рационален разчет.

Но аз нямам ни най-малка представа какво е това „над знанието“ – съгласно какъв разум, усещане, разчет, по отношение на какво. Това е някакъв подход, някаква тенденция, парадигма, не съществуваща в мен.

Зтова само светлината може да дойде и да ни даде този подход, защото „висшето знание“ означава „заради отдаване“, т.е. не по разчет вътре в кли / желанието да се наслади. А ако не е вътре в желанието, то аз не зная какво е това. Как мога да узная? Неизвестно… Вътре в какво желание?

Кабалистите казват: ако започнеш да усещаш желанието на ближния като свое собствено, ако можеш да извършиш разчет по отношение на неговото желание, за негово благо – то ще бъде над твоето сегашно знание.

Но за това трябва да получа свръхсили, които аз нямам. Ако получа тези сили, ще мога да бъда „над знанието“. А за сега все още не можеш да надскочиш себе си.

Само светлината, която ни е създала може да ни измени. Затова трябва да използваме „чудесните средства“ (сгулот) – да извършваме различни действия, предизвикващи светлината, за да ни подейства. С това ще измерваме успеха си.

Тъй като нито разума, нито усещанията които за сега натрупваш вътре в желанието си за наслаждение, не могат да ти помогнат. Те са способни да ти помогнат само в обратна форма.

Тъй като ако ти всеки ден извършваш разчет, какво си достигнал в духовното, то ще видиш че в действителност нищо не си постигнал, макар и да си вложил много усилия. Същото виждаш и на следващия ден. А на по-следващия – още повече си се объркал. Още един ден и изведнъж разбираш че си усетил увереност, че си станал по-умен. И така нататък.

Всеки ден добавяш отрицателни явления – поради това, че се намираш в желанието да се насладиш заради себе си, и мислиш, че само светлината може да ти помогне, но тя не идва и не помага.

Какво да направя? Започни да воюваш против разума си, както е написано за египетското изгнание.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.11.2010

[27660]

Вярата е компенсация за недостига на знания

Някой някъде е пресметнал, че в света съществуват 3 800 различни религии и вярвания, но всички те се въртят около две понятия – тяло и душа.

Защото, ако ние не усещахме нищо друго, освен животинското тяло, щяхме да съществуваме като животни. Проблемът е, че ни се струва, че в нас сякаш има душа – още някакъв живот, който е „над тялото”. Човекът иска да знае: „За какво живея, защо?”

И макар тези стремежи и въпроси да са ни дадени, за да търсим отговора в системата от закони на природата, ние изграждаме от тях мистика – предположения, които не се основават на нищо. Приемаме ги като основа на нашата представа за целта на живота, за неговия край „тук” и продължаването му „там”.

И тук започва да ни измъчва въпросът: „Ще свърши ли нашият живот или не?” Защото ние чувстваме времето и не сме свързани с настоящия миг – като животните.

Ние мислим за бъдещето и искаме да знаем какво ще се случи в следващия миг! А това вече, е въпрос над природата – тоест за какво живея и какво ще се случи след моята смърт?

И затова, човечеството е изобретило за себе си вярванията и религиите, за да компенсира недостига на знания и факти или по-точно вярата, т.е. недоказуемите предположения.

Дори не си даваме сметка, но това действа на всички нива, и в най-малките неща – във всеки миг, на всяка крачка, във всяка посока и детайл от живота.

Всеки недостиг на факти, аз допълвам с вяра и мисля, че именно така ще бъде! Понякога това се сбъдва, понякога – не, и така преминава целия ни живот.

Във всяка трошичка от нашето съществуване, във всеки момент от времето, движението, пространството и съществуването на реалността, има огромна неизвестна част:

1) причина, спускаща се свише,

2) следствие, предопределено свише,

3) ние, които сме предопределени от причината и следствието в ограничен промеждутък, в който усещаме живота. Затова сме принудени да компенсираме всичко неизвестно с вяра.

И хората вярват, че има висша сила – „дух”, която се облича във всичко съществуващо, дава живот и определя съдбата. Тоест същността на материята се определя от „душа”, която й дава живот.

Така е, защото на нашия егоизъм му се иска да мисли, че принадлежи към вечността. За това няма никакви доказателства, но на нас ни е изгодно да мислим по този начин. Защитната сила на организма няма да ни позволи да се съгласим, че може да бъде иначе.

В противен случай, този живот би станал непоносим. Ако човекът не изпитваше усещането, че е вечен, ако ясно чувстваше, че неговият живот ще свърши – той нямаше да може да живее.

Представете си, че ви съобщят датата на вашата смърт – с това бива зачеркнат целия ви оставащ живот, започвайки от този ден. Защото ти, вече живееш ясно осъзнавайки, че непременно ще умреш – човекът не е способен на това.

Най-естественото усещане, което ни е дадено от природата е, че в нашето тяло се облича душа, която е живяла преди раждането ни и ще живее след смъртта, и че най-важната награда и наказание са в бъдещия свят, а не тук. Ние чакаме, за всички наши днешни усилия, някога да получим награда.

Може дори да не учим човека – той, въпреки това ще мисли така. Ние не можем да се разделим с тези заблуждения по същия начин, както не можем да се избавим от своя егоизъм, докато не се издигнем в света на истината – не, когато умре нашето тяло, а когато умре егоизмът!

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27696]

Покана в сватбената зала на Невестата

Въпрос: Защо е казано, че разбитите души се издигат за поправяне в света Ацилут, ако ние отначало трябва да преминем всички светове БЕА, стъпало по стъпало, започвайки от Малхут де-Малхут на света Асия?

Тогава, къде се намирам – в Малхут на света Ацилут или някъде в световете Асия, Ецира, Брия?

И ако земята на Израел се намира в света Ецира, а най-святото място в Храма, където е разрешено да влиза само Главният Първосвещеник, се намира в света Брия – то как мога аз да бъда над него?!

Отговор: Когато се обръщам с молба за поправяне, аз се издигам със своята точка в Малхут на света Ацилут, събранието на душите на Израел.

Всички наши поправяния се извършват в Малхут на света Ацилут – това е нашият дом, нашият Кетер. А всичко, което се намира по-ниско, в световете БЕА – това е разпространяването на Малхут, нейните 9 долни сфирот.

Всички светове, парцуфим, души, намиращи се по-долу от парса (долната граница на света Ацилут), се отнасят към Малхут де-Ацилут. Тоест, за да се поправя,  аз трябва да се издигна там и да се свържа с Малхут на света Ацилут. Но къде ще поправя себе си и своята душа?

Общата душа Адам Ришон се намира в световете БЕА (като започва с неговата „глава“ в ГАР де-Брия и до „краката“ в Асия).

Ако издигна своята душа в Малхут де-Ацилут и се моля за поправяне там, тогава получавам отгоре светлина, връщаща към източника (която идва при мен от света на Безкрайността, през всички светове и е предназначена лично за мен), и чрез нея поправям отнасящата се към мен връзка между Зеир Анпин и Малхут на света Ацилут.

По такъв начин поправям разкъсаната връзка между Малхут и З“А, Шхина и Твореца.

А самият аз принадлежа към „приятелите на Невестата, поддържащи Тора“, за които пише в книгата «Зоар», в главата „Нощта на Невестата“. Аз и помагам да се съедини с Жениха и се наричам син на сватбената зала на Невестата.

С това поправям  своята душа, тъй като З“А и Малхут са се разделили само заради мен, и аз трябва да съединя и събера това разбито „лего“!

И когато възстановя първата връзка между Малхут и З“А, това означава, че поправям своето първо духовно стъпало – Малхут де-Малхут на света Асия (виж Баал аСулам. Предисловие към книгата «Зоар»).

За втори път довеждам до съединяване Малхут и З“А и поправям своя Есод де-Малхут де-Асия и т.н. Всеки път, когато поддържам Малхут, подтиквайки я към нейното сливане със З“А , поправям своята душа.

Тоест ние винаги издигаме своята молба (МА“Н) в Шхина, в Малхут на света Ацилут, но поправяме и съживяваме себе си в световете БЕА, защото Адам Ришон се е родил в световете БЕА и не чувства нищо, освен тях – това е неговата околна среда. Той се издига и спуска заедно с тези светове.

Тъй като искам да доставя удоволствие на Твореца и това мое намерение се издига в Малхут де-Ацилут. А самият аз, за сметка на това, се поправям в световете БЕА, в своята среда.

И да се надяваме да се издигнем така, че да можем както Главния Първосвещеник, да влезем в „Светая Светих “ – в Бина на света Брия. Но с това, аз издигам зивуг ЗОН  към АВ“И…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.11.2010

[27425]

Вяра и постижение

Въпрос: Кога вярата се превръща в постижение?

Отговор: Ако това е вяра над знанието, то тя става съсъд/кли за постижението. Тъй като вяра се нарича светлината Хасадим.

Вяра над знанието – това е свойството отдаване, преобладаващо над желанието за наслаждение. Желанието за наслаждение с намерение за отдаване, става съсъд/кли за светлината Хохма.

Тогава светлината Хохма, облечена в светлината Хасадим, се възцарява вътре в желанието за наслаждение – именно това е постижението.

Напълването на светлината Хасадим със светлината Хохма се нарича „пълна или безусловна вяра“ (емуна шлема).

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 25.11.2010

[27654]

Честна лъжа

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да се „принудя” да се обединя с приятелите и непрекъснато да помня, че успехът лежи само в обединението. Това трябва да бъде нашата групова, колективна цел: обединени желания, обърнати към Твореца. Обединени, те стават едно общо желание насочено към Твореца, свойството отдаване, така че то да се разкрие и възцари в нас.

Ние трябва да действаме така сякаш това е за което копнеем и молим. Това „сякаш” кипи около мен, пропива ме с истинско желание. Това е законът за това, как обкръжението влия на един човек.

В резултат, вдъхновен от обкръжението, всеки започва да плаче. Това може още да не е истинско действие, но е достатъчно да привлече поправящата светлина. Ние не можем да плачем наистина. Ако можехме, вече щяхме да бъдем в духовния свят и да имаме правилно желание. Следователно, нашият плач не е искрен, но обкръжаващата светлина все пак ни осветява и ни дава това, за което се правим, че молим.

Това е играта, която ние доброволно играем „ако се помолиш така сякаш го искаш, ще направя както желаеш”. И все пак, аз трябва до колкото мога, да се опитам да си представя нашето поправено състояние възможно най-близо до реалността. Така от ло лишма (не заради Нейното име) аз преминавам към лишма (заради Нейното име).

В духовните степени светлината отговаря дори на неискрена молба. Нарича се молба за поправяне. Аз съм грешен и моля Творецът да ме поправи. Моля се насила, точно защото съм грешен.

Тук лежи мостът между материалния и духовния свят. Докато съм под махсом (бариерата, разделяща ни от духовното), аз не мога да се моля наистина, но съм готов да положа усилия, за да се свържа с другите.

По този начин изпълнявам споразумението: аз извършвам действие, в отговор на което светлината влиза. В материалния свят създавам ситуация, връзка, която ми позволява да задействам взаимно действие в духовния свят.

Същото правило важи, когато изкачваме стълба в материалния свят. Но ключът е в качествената промяна на моята природа, когато свойството отдаване се спуска и започва да ме управлява.

От урока по беседета на Баал аСулам, 19.11.2010

[27148]