Entries in the '' Category

Поканата на Твореца

каббалист Михаэль Лайтман 0-аВъпрос: Често ме питат какво е  кабала и аз се опитвам да обясня нейната същност, нейната цел. В отговор, много признават: «Да, аз също усещам това. Да, аз разбирам за какво говориш».

Така че, какво е  «точка в сърцето»? С какво нейните притежатели се отличават от другите хора, които също търсят нещо?

Отговор: Точката в сърцето е част от Твореца. Тя се разкрива в теб, и тогава ти разпознаваш «призивния сигнал» зовящ те към Него.

Ще разпознаем точката в сърцето, когато тя доведе човека в науката кабала – на това място, в тази мрежа, там, където са родени всички наши точки. Кабала не са книгите сами по себе си, а мъдростта, програмата на общата система.

Книгите на кабалистите довеждат до теб тази програма и с нейна помощ, ти задействаш първият духовен импулс.

Всъщност, ти не си излизал от «тази система на управление». Винаги си бил в нея, свързан си с другите и вашето общо тяло е живо. Това е Малхут на света на Безкрайността, която е реално съществуваща – но ти не чувстваш принадлежността си към нея.

Вместо в нейния основен прозорец, ти усещаш себе си в абсолютно друг «прозорец». Ти винаги си там, но възприемаш друг свят, лишен от всеобщи взаимовръзки.

И така, има два «прозореца»: единият е естествен, правилен, истински, дълбок, а другият е виртуален. Сега целият мой екран е зает от нашия мним свят, но наред с него има и вътрешен екран – там всички се намираме в състоянието на Безкрайността. Именно за него говорят кабалистите.

Аз се стремя към него с точката в сърцето си, искам да премина от виртуалния екран към истинския, там където съм съединен с всички. И ако моята точка действително се е пробудила, аз се оказвам в група.

Откривам книги, разказващи за този вътрешен екран и когато ги чета, привличам от там светлината, която започва да ме движи напред.

Ако на човек не му е до кабалистични книги, до обединение в група, ако не усеща тази вътрешна потребност, то в него няма точка в сърцето. Той търси духовност в Индия, в религиите и вярванията, в медитациите, в ню-ейдж и т.н. За разлика от него, човекът с точка в сърцето, вече не може да се отклони от пътя. Той може да си вземе «пауза» поради някакви проблеми, но да промени точката в сърцето си в нещо друго – никога.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27430]

Да се научим да използваме Фараона

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Аз много се старая да премина махсом, но Фараонът винаги взема връх. И в определен момент аз губя вяра, обединявам се с групата само по навик, а не от стремеж. Това ме ядосва. Какво трябва да правя сега? Да искам от Фараона пропуск за Твореца ли?

Отговор: Не, бий Фараона. Защото той е ненавистник, който не ти позволява да стигнеш до Твореца. Той стои между вас.

Трябва да разбереш, че Творецът сам е поставил пред теб Фараона. За да развие в теб силно и правилно желание, Той е поставил на пътя ти особено препятствие.

Това препятствие, твоят егоизъм, самият Фараон, „вае” т.е., формира от теб нов порив – правилен и мощен устрем към духовния свят.

Ако не беше Фараона, ти нямаше да търсиш духовното. Ти щеше да искаш материалното, смятайки, че това е „духовността”.

Но Фараонът поправя това несъответствие. Ти натискаш, – той те бие, ти натискаш, – той те бие, отново и отново, и посредством тези удари той ти придава необходимата форма в дълбочината на желанието, – желанието за отдаване (цура мелубешет бе хомер).

В резултат на това ти, като ключ, точно влизаш в заключената ключалка, – и вратата се отваря. Затова е казано, че Фараонът приближава към Твореца „синовете на Исраел” – тези, които са устремени към Него.

Ние мислим, че в природата има лоши сили, а на практика това не е така. Когато в мен се възцари свойството отдаване, аз ще разбера, че няма никакво зло, а всички негативни фактори са били предназначени да формират в мен желанието за отдаване.

Всички те са помощ свише. И когато приема формата на отдаване, те вече няма да ме притискат.

Трябва само да разберем как да работим с тези сили. Колкото по-бързо разберем, толкова по-бързо ще приемем новата форма и ще се родим.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26448]

Изключи се от страничното!

каббалист Михаэль ЛайтманНашето обединение трябва да става на качествено ново ниво. Ние трябва да се съединим в това, всеки вътрешно да се включи в другите, а своето егоистично желание да остави настрана.

Със себе си трябва да вземе само своя стремеж към духовното, което се нарича искра светлина.

С нея се вписва в групата, изключвайки своите чувства от всичко странично. И тогава искрите на всички ще се съединят в едно.

Благодарение на това изключване аз постигам общото желание за получаване на наслаждение, което се намира извън моето его и в него получавам усещането за Висшия свят и Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[27091]

Ако ти не се събудиш – утре всички ще заспят

каббалист Михаэль ЛайтманОтначало човек расте като зародиш вътре в утробата на „неживото” ниво – просто отменяйки себе си.

След това като малко дете заедно с възрастен – това е „растителното” ниво. След това вече съществува като възрастен индивид – това е „животинското” ниво.

Всички тези нива се осъществяват със силите на природата – т.е. ние не трябва да прилагаме усилия, за да се развиваме – Природата сама вътре в нас събужда сили и желание за растеж, отправя вместо нас молба за развитие, МА”Н – тя се събужда в нас сама по себе си.

Творецът (природата) действа в две направления – отвътре на зародиша, който се стреми към развитие и отменя себе си относно материята, и от страна на майчиния организъм, който се грижи за зародиша и не го възприема като чуждо тяло.

Тях ги поддържа животинска привързаност, любов един към друг – и от страна на големият към малкия, и от страна на малкият към големия.

На „животинско” ниво, в по-късна възраст, ние също трябва да отменим себе си по отношение един към друг, за да се учим от другите. Но всичко това се управлява от природните инстинкти.

Когато става дума за развитието на душата, което стои по-високо от неживото, растителното и животинското ниво – на нивото Човек/ Адам (Адам, доме означава „подобен на Твореца”) – трябва сами да отправим МА”Н, молба за изправяне. Т.е. необходимо е желание, изхождащо от самия човек.

 

Началото на това предварително желание получаваме като част от Твореца свише – това е „точката в сърцето”, която ни се дава свише, заедно с всички останали средства: книги, учител, група.

А ние трябва правилно да използваме тези средства, за да достигнем изискването за подобие с Твореца. (Силата Р1 идва от Твореца, а Р2 трябва да излезе от теб).

Аз имам желание да се развивам, но нямам сили, нито разбиране: към какво и как. От мен всичко е скрито… Но затова пък ми е дадена групата, обкръжението. И ето защо общата душа се е разбила.

Присъедини всички към своята точка в сърцето и ще получиш сила, достатъчна за действия. Зад твоята точка в сърцето стои групата и, ако ти получаваш помощ от нея, ще съумееш да отправиш МА”Н към Твореца (който на практика също се намира вътре в групата…)

И тогава ще получиш отговор от Твореца, МА”Д, сила за развитие, светлина, възвръщаща към източника.

И няма значение къде работиш по цял ден – важното е къде са мислите ти – там си и ти самият. А мислите си можеш да определиш с помощта на обкръжението.

И така дайте да се договорим, че прилагаме всички сили, за да не може нито един от нас нито за миг да забрави, че ние трябва да бъдем свързани, и така взаимно да се пробудим един друг!

Хайде да поискаме това и всички заедно, с всички наши другари по целия свят, да се присъединим към това желание на висшата сила, Твореца! Нека ни помогне да мислим само за обединението, само за поръчителството!

Ако ти не се събудиш, другите също няма да се събудят! А ако другите не се събудят, утре аз също ще спя на урока! Няма изход, ние сме длъжни да обезпечим предварителното желание, получавайки го от групата – и с него да се обърнем към Твореца.

Всичко, което прави природата в зародиша, в детето, във всичко живо на този свят, тласкайки ги към развитие – ние трябва да направим това сами и сами да предизвикаме собственото си развитие.

От урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.2010

[27434]

Въпроси след конгреса

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: През вторият ден от конгреса у мен се появи усещане, че всички хора, всички „точки” – като че ли са в мен и аз действително мога да ги обичам „като самия себе си”, защото ги усещам като част от мен. Правилно ли е да усещам цялата група вътре в себе си?

Отговор: Именно такова начало е и началото на формиране на мястото, в което след това се разкрива свойството отдаване, наречено „Творец”.

Въпрос: Аз бях свидетел на това как на конгреса момчетата напълно отдаваха себе си в работата. А нужни ли са ни толкова външни действия, може би те всъщност ни отвличат от истинската цел? Защото намекът на истината в тях очевидно е много слаб?

Отговор: Възможно е да трябва работата да бъде разпределена по-равномерно, но е несъмнено, че ние трябва сами да се обслужваме.

Въпрос: Вие говорите за това, че проблемът е там, че ние се опитваме сами да преминем махсом, а само светлината може да направи това. Към кого сме способни да се обръщаме в тази молба-молитва – към групата, обкръжението, защото вие сте ни казвали, че именно там ще се разкрие Той?

Отговор: Към Твореца, силата на отдаване, която се крие в групата.

Въпрос: И, да предположим, ние започнем да усещаме ненавист към другарите. Но как да различим тази, да кажем „божествена” ненавист, препятстваща съединението на разбитите съсъди, и простата ненавист, която е генерирана от лош характер или произтичаща от психически разстройства?

Отговор: Ако човек е полагал усилия за връзка с другарите, за да разкрие Твореца в нея, то при силно съвместно усилие той ще открие ненавист към задължението да се обедини.

Така е казано, всъщност, и в книгата Зоар. А ако не е полагал усилия в опити за обединение, то няма да почувства и истинска ненавист.

[27457]

Не си позволявай да падаш

каббалист Михаэль ЛайтманВиждам, че много от хората, изпитали голямо въодушевление на конгреса, сега, след него усещат умора и са депресирани.

Защо тогава те бяха в такова приповдигнато настроение? Защото ние се намирахме под силното влияние на обкръжението. А какво ни пречи и сега да се чувстваме по същият начин?

Сега ние трябва сами да работим, за да създадем за себе си силно обкръжение. На конгреса това стана от само себе си, благодарение на огромното влияние на силата на такава маса хора, които толкова се подготвяха за тези заветни мигове – трите дни на конгреса.

Сработи нашата подготовка, а също и голямата помощ, оказана ни свише (итарута де-леила).

Но сега всеки от нас е длъжен да приложи същите усилия и всички ние заедно – и тогава ще почувстваме, че напредваме със същата тази мощна сила както на конгреса! Ще успеем да направим огромни скокове по пътя – иначе ще разтегнем на година, или даже години това, което можем да придобием за седмица.

Ако човек чувства някакво падение, то това е знак, че той не е свързан с обкръжението и недостатъчно пробужда върху себе си неговото влияние! И самото обкръжение като цяло, не достатъчно се грижи за общото въодушевление, така че то да не е по-малко, отколкото на преминалия конгрес.

Защо трябва изведнъж да падаме?! Трябва през цялото време да оставаме в подем, ние сме способни да направим това! И не трябва да се съгласяваме с това, че сме загубили тази особена настройка.

От урока по статията "Тяло и душа", 23.11.2010

[27454]

Как да използваме книгата Зоар?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Чувствам, че ние не извличаме възможния максимум от текста на книгата „Зоар“. Как да използваме кабалистичния текст?

Отговор: За начало си представи, че между теб и другите стоят всички светове: от точката, в която ти се намираш, до Безкрайността (Ейн Соф).

Ако стигнеш до някой друг и се обединиш напълно с него, значи си постигнал Безкрайността.

По този път, ти преминаваш през светове, парцуфим, сфирот, придобиваш и всевъзможни детайли на възприятието. „Зоар“ ги  описва образно  и  разказва за многобройните действия за установяване на взаимна връзка.

Започвайки да се сближаваш с това, което описва текста, ти ще усетиш духовния свят. Потокът на отдаване от теб към другите и от другите към теб – именно това е висшия свят, който искаш да разкриеш. Това е възобновяващата се връзка с другите, която  желаеш да поправиш.

Ако я наложиш в егоистичното желание – възможно е и да получиш за кратко добър живот. Например,  революцията в Русия – виждаме до къде води такъв път.

Ако се стремиш към отдаване, ако искаш да стане така, че твоята връзка да се поправи от светлината, от книгата „Зоар“, ако се опитваш да откриеш вътре онова, за което четеш, да го познаеш, да се обединиш с него, да го разкриеш, тогава текстът ти носи поправяне на връзката и ти извличаш възможният максимум от книгата.

Поддържайки постоянна нагласа, ти наистина ще усетиш как „Зоар“ разгръща твоето възприятие, изпълвайки го с нови краски и въодушевления. Лично ще видиш обновяващата се връзка и в нея ще започнат да се проявяват състоянията, които описва „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 23.11.2010

[27418]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.6

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Възможност за освобождение

Независимо, че Творецът е освободил тази земя (нашето желание) от властта на чуждите народи и ни я е дал (дал ни е възможност да започнем поправянето на нашия егоизъм), ние още не сме я получили (не го поправяме) и не се наслаждаваме на това (разкриването в него на Твореца).

Но с тези дарове, Творецът ни е предоставил възможност за избавяне (от усещането на този свят), т.е. да се изчистим (от егоизма и взаимната ненавист) и да започнем поправянето на своята природа, за да придобием свойствата на Твореца (взаимно отдаване и любов).

И тогава ще бъде построен Храмът (общото желание), и ние ще получим тази земя (поправеното желание) под свое разпореждане (заради отдаване). Тогава  ще усетим и почувстваме радостта от избавянето (напълването с висшата светлина).

Баал аСулам. Статия при завършването на книгата „Зоар“

[27072]

Светът зависи от мен

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Колко човека трябва едновременно да бъдат в намерение, за да се разкрие духовната връзка?

Отговор: Единствено аз. Ако аз разкрия собственото си желание да се обединя с другите, тогава ще разбера, че те вече са обединени. Но на мен ми се е струвало, че те не пребивават в единство, и че аз трябва да работя над тях, а те над мен. Но всичко това – е само относително мен.

Докато не съм поправен, аз разкривам в тях своята негодност, – и работя над тях, за да ми повлияят те и да ме укрепват. За сметка на тяхната поддръжка аз поправям себе си – и тогава забелязвам, как и те стават по-поправени. Защото всеки съди другите според собствените си грешки.

Излиза, че аз трябва де се грижа единствено за собственото си поправяне. А какво става с другите? Когато аз виждам, че светът е разбит, – аз съм длъжен да го поправям. Това значи, че аз изправям себе си.

В такъв случай, ако аз се отнасям към другите с намерение заради отдаване, аз не ги виждам в разбито състояние, а виждам в тях Шхина, разкриването на Твореца, изпълващ целия свят.

От урока по Книгата Зоар, 21.11.2010

[27298]

Чай с английската кралица

каббалист Михаэль ЛайтманСъществуват два вида авиют (дебелина на желанието), който можем да придобием: авиют от страната на кли и авиют от страната на светлината.

Авиют от страната на кли – това е липсата на неговото напълване – хисарон, глад, апетит. А авиют, който идва от страната на светлината – това е осъзнаване на важността на Твореца, разкриването на Неговото величие.

Светлината слиза и разширява твоето кли, извисявайки Даващия светлина в твоите очи. Именно за сметка на този авиют си струва да се издигнеш.

Да кажем, ако някой ме е поканил на гости и ме е нагостил с чай и сладкиши, аз не виждам в това нищо особено. Но изведнъж узнавам, че той е много важен и влиятелен човек. И тогава тази визита придобива за мен съвършено друго значение!

Премиер-министърът на Великобритания, Б. Дизраели, е описал в своите спомени, как веднъж кралицата го е поканила в двореца на чай. Дотогава е беседвал с нея много пъти, но именно на тази „чашка чай” той е придал такова голямо значение.

С други думи, на човек винаги му прави впечатление не какво, а от кого той получава.

Въздигайки благодарности на Твореца, ти разширяваш своите духовни съсъди. Ти още повече се приближаваш към Него, признаваш Неговата важност и величие. В твоите очи нараства излизащото от Него светене и това създава в теб допълнителни келим.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 19.11.2010

[27285]

Живот в потока на безкрайната светлина

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата ни история е развитието в този свят, в материално тяло, но сега ни е необходимо да изградим своето духовно тяло и да го изградим сами!

В нашия свят са ме родили баща и майка, възпитали са ме, дали са ми образование, докато не съм станал възрастен и съм започнал да живея самостоятелно.

В духовния свят е необходимо да се направи същото – имаме духовни баща и майка (Аба ве-Има), духовно обкръжение, което ни развива. Но ние трябва да изпреварим това със собствено желание.

Проблемът е откъде да се вземе такова желание?! За това ни се дава духовната искра (точката в сърцето), малкото желание към духовното. А за сметка на него можем да се развиваме благодарение на обкръжението – кабалистичната група и висшата сила, която се нарича Аба ве-Има (баща и майка).

Имаме ги и все още ги разкриваме. Може да ги назовем също така Творец, който ни въздейства с две сили: Хасадим и Хохма – силата на милосърдието, която ни помага, и силата, утежняваща нашия път, както ние учим детето, давайки му упражнения.

Тези две сили ”помощ” и ”помощ срещу нея” идват при нас и ни учат какво трябва да правим, придвижвайки се напред. Ако организираме така своето развитие, то можем да се издигнем със скорост, която зависи само от нас – нали в духовния свят няма време!

Започваме да разкриваме тези сили, действащи в природата – Баща и Майка, положително и отрицателно. Когато се издигаме на самата първа духовна степен, то вече започваме да се усещаме вечни и съвършени.

Наистина ние повече не зависим от своето тяло! Ние започваме да възприемаме всичко в отдаване, извън себе си. Аз се свързвам и се съединявам с всички и те стават моите духовни съсъди.

Ако в материалния свят съм получавал всичко само вътре в себе си, колкото е влизало в мен и като се напълня, съм преставал да чувствам наслаждение, то духовното наслаждение се определя от това, колко аз ще предам на другия! А другия – на третия.

И така ние всички предаваме това напълване един друг и затова това е безкрайно течение от непрекъсващи се наслаждения. Това се нарича усещане на вечния живот.

 

clip_image002

 

Във всеки от нас влиза цялата светлина на Безкрайността, а човек взима от нея само необходимото за своето съществуване и предава тази безкрайна светлина по-нататък. Ако съществуваме в такава форма, то усещаме себе си в света на Безкрайността като неограничени и напълнени с цялата светлина на Твореца.

Към това иска да ни доведе науката Кабала, която затова така и се нарича (”кабала” означава получаване). Тя ни учи как да получим напълване и да усетим вечния и съвършен живот тук и сега, в този живот.

От 1-ия урок на конгреса, 09.11.2010

[27252]

Никакви идоли

Въпрос: Четейки „Зоар”, ние се стараем да си представим нещо, което засега не възприемаме – общата душа Адам Ришон, обединението.

Не означава ли това, че престъпваме заповедта на Тора – „не си прави идоли”?

Отговор: Не. Защото аз не си представям нещо от образите в нашия свят, нищо материално, а искам да усетя своята връзка с другите.

Да, засега тази връзка се рисува в моето ограничено въображение под формата на обичайни образи на отношенията, но тук става въпрос за чувство, а не за материални картини.

Макар и егоистично, ние все пак се опитваме да се приближим към духовната форма. Човек се изгражда от това, което има.

Главното е, да искаме да намерим своята взаимовръзка с другите. Тя съществува, но е скрита от мен. Аз я напипвам в тъмнината, и чакам „Зоар” да разбули пелената, покриваща моите усещания, и да прояви в тях истинската картина.

Аз ще видя тази картина не с очите си, а със сърцето си, и тогава действително ще усетя всичко това, за което се разказва в книгата „Зоар”. Сега, все още не знам как ще стане това, но при всички случаи ще бъде под формата на взаимна връзка.

Защото няма нищо, освен видовете връзки между частите на духовното желание, което се нарича „душа”. Между тези части тече светлината НаРаНХаЙ, която като цяло е и Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.11.2010

[27415]

Ще стане по-лесно

каббалист Михаэль ЛайтманНа последния конгрес  разкрих, че не мога да се свържа с другите или да отменя себе си, и че дори не съм способен да се сближа с някого! Какво да правя, ако това е моята природа?

Затова има средство, наречено Висша светлина. Светлината се съдържа в групата, но тя е скрита от нас и ние не я виждаме. Това е място, където и се намира Творецът, свойството отдаване. Как можем да предизвикаме това влияние върху себе си?

Ако започнеш да учиш истинските първоизточници в групата: книгата Зоар или Талмуд Есер Сфирот, тогава това ти позволява да привлечеш светлината и да я пробудиш отвътре. Защо? Защото, когато четеш тези книги, ти четеш за твоите вътрешни състояния и по този начин ги приближаваш, пробуждаш и привличаш към себе си.

Пробуждаш влиянието на този скрит, вътрешен свят върху себе си и то те осветява. Постепенно това те поправя като ти позволява да се свържеш с другите, и тогава, омразата, отхвърлянето и разделението изчезват. Започваш да разбираш важността на това свързване и желаеш то наистина да се случи. И изведнъж се получава определено „щрак” – твоето първо свързване с другите.

Ако си представиш нивата на това свързване във формата на скала (от 0 до 125), тогава това означава, че ти си се придвижил от нула на едно. И това е основа!

На конгреса ние усетихме тази нулева точка, фактът, че не можем да влезем в свързване един с друг. Сега имаме цел пред нас – да изискваме поправящата светлина с помощта на ученето и на правилното намерение.

В момента, в който постигнеш първото ниво на свързване, ти ставаш „син на бъдещия свят” (бен олам аба). Разбираш и усещаш какво е това. Лека полека започваш да се ориентираш в него и вече получаваш първото впечатление от духовния свят.

След това нещата ще станат по-лесни. Най-важното нещо е първата революция! Всички останали нива просто ще стават по-големи и по-големи. Разбира се, разликите между тях са огромни и колосални по своята мощ. Но нищо не може да се сравни с влизането в първата степен. Така е, защото, когато това се случи ти буквално преминаваш от нашия свят в духовния. И това е коренна промяна.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[26938]

Формата на материята създадена от мен

каббалист Михаэль ЛайтманСтремежът ни отделя от Твореца, прави ни подобни на Него и ни превръща в хора. В крайна сметка, Творецът е създал желание като нещо от нищото, и нищо повече. От творението се очаква да се развие и да добави своето желание към светлината, към отдаване, единство и любов, които са свойствата, присъщи на Твореца.

Желанието, което творението добавя към онова, което му е било дадено по природа (желанието да се наслаждава, да знае) се нарича стремеж (иштокекут). Точно към това ние се отнасяме като към „Аз”: Аз постигам моето желание. Моята независимост от желанието ми, което е било създадено от Твореца, се измерва според този стремеж: към какво се стремя, как развивам моя стремеж, от къде получавам допълнително желание?

За да помогне на творението, Творецът е разбил обединеното желание, което е създал, на много парчета и е включил Неговата искра, Неговото свойство, което е точката в сърцето, във всяко парче. Затова всеки един има желание да получава наслаждение и искра стремеж към нещо по-висше. И понеже и двете идват от Твореца, не може да кажем, че „аз” съществува.

Така че от къде мога да получа допълнително желание, според което ние изобщо съществуваме? Мога да го получа от свързване с други хора, когато приемам техните желания и ги свързвам в себе си!

Когато правя това против моята природа като се съпротивлявам и боря с нея, влагам усилия в нея и преодолявам пречки, тогава свързаните части (близките и далечните) се считат за част от мен. Те подсилват моето желание за целта и се наричат стремеж. Само според величината на стремежа можем да кажем, че аз съществувам, че съм независим и че мога да чувствам неща, защото създавам това желание като добавям недостиг към себе си.

Ето защо е стремежът, а не само желанието, което съставя кли на получаване на удоволствие и разкриване на Твореца. Желанието е материята, създадена от Твореца, докато стремежът във формата на материя, която аз добавям: каквото искам от тази материя, на което ниво и в каквато величина.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 15.11.2010

[26786]

От животно към Човек

каббалист Михаэль ЛайтманИзучавайки науката кабала, трябва да разберем, че се намираме на животинско ниво, както е написано «всички са подобни на животни». В нас се намират неживо, растително и животинско ниво. А нивото човек, който трябва да построим в себе си в степен подобна на Твореца.

За сега все още не знам кой е Твореца, доколкото в мен няма свойства подобни на Него, чрез които да мога да Го разпозная, да си представя кой е Той.

Затова аз все още се намирам на животинско ниво. На ниво «човек» означава «подобен на Твореца» («човек» – «адам» произлиза от думата «подобен» – «адаме»).

Творецът е свойството отдаване, силата на отдаване, а аз съм напълно получаващ. Затова в мен няма нищо от Него, освен малка «искра свише», заложена по рождение във всеки човек. Ако тя се пробуди, аз започвам да усещам някакво неясно безпокойство, желание към нещо над моето животинско ниво.

Тогава идвам в група изучаващи кабала и започвам да слушам за това, че съществува такава възможност, да стана човек, подобен на Твореца.

Това изменение, което можем да извършим е много съществено. Представи си разликата в нашия свят между животното и човека. Доколко живота на човек е по-сложен, отколкото на животното – да кажем на котката!

Освен общите животински потребности от храна, сън и възпроизвеждане на потомство, в човека има още възпитание, култура, всестранно развитие. А котката нищо не знае за това.

Но за да се развие в нас нещо подобно на Твореца, на нас ни е нужен разум, усещане и сили, които в нас няма. Тъй като разликата между животното и човека в нашия свят е само малка разлика в развитието на две егоистични същества.

Тогава как аз и Твореца – тези две противоположни една на друга форми, в мен няма никакво понятие какво още ми е нужно, за да стана като Него. Не мога дори да си представя, как да бъда подобен на Него, да се повдигна над времето, движението, пространството, цялата наша реалност.

Излиза, че трябва да придобием някакви сили, разбиране, разум и усещания, които нямаме в себе си. За сега съществувам като животно. Но в мен има «искра свише» и аз мога така да я развия, че изведнъж да разкрия в нея всевъзможни нови свойства, разум и усещания – вече принадлежащи на ниво Творец или Човека в мен. Тази искра се развива с помощта на висшата светлина.

От урока по Книгата Зоар, 08.10.2010

[27075]

Стената е вътре

На Конгреса, ние придобихме ново усещане, което сега трябва да развиваме. Чувстваме, че пред нас има стена и, че трябва да я разбием с помощта на висшата светлина, на Твореца. Именно Той не ни достига. Нека каже: „Да отидем при Фараона”.

За тази цел е необходимо да разберем, и най-важното – да се съгласим, че разбиваме стената, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си. Ние забравяме за два основни момента по пътя:

1. Можем да напредваме само посредством Неговата сила.

2. Ние напредваме към отдаване на Твореца.

Това все още ми се изплъзва. Засега, вместо за отдаване на Твореца, аз мисля за себе си. Пробивайки махсома, аз се опитвам да направя това със своите, а не с Неговите сили. Както целта, така и средството, все още са затворени в моя егоизъм.

И все пак, това е добро състояние, защото по този начин започваме да разбираме основните принципи на духовното постижение. Пред нас възниква преграда и с нея трябва нещо да се направи.

Сама по себе си, тя не съществува – това е психологическа бариера вътре в нас. И ако се прицелим правилно – тя изчезва.

Мисълта за благото на Твореца е чужда на моята природа и в другарите също липсва – тя е заложена в нашето обединение. Затова трябва да работим върху три момента:

1.  Аз съм свързан с групата.

2. Трябва заедно с другарите да определя верния стремеж, благодарение на който ще преминем през махсома – сплотявайки се, ние призоваваме силата на Твореца.

3.  Ще направя всичко това, за да Му доставя удоволствие – с други думи, да постигна сливане с Него.

Общата непрестанна грижа и тревога трябва да пробужда всички. Това е поръчителството, групата – не лицата на другарите, а духовната общност, пронизваща всеки с мислите за целта.

Ние изведнъж започваме да мислим за това, да го искаме. Когато всеки се старае да изгради като линия своето желание, то неограничавано от никакви прегради и разстояния, ще се разпространи кръгово по целия свят.

Поръчителството означава, че аз отговарям за цялата система, в която ме е поставил Творецът. Ако не задържам правилната мисъл – в този миг всички са изхвърлени от нея. Изключвайки се, аз преставам да подсигурявам общия организъм. Нима черният дроб или бъбреците могат да излязат в отпуска?

Затова, аз моля световната група през цялото време да мисли за целта на творението, за отдаването на Твореца. Тогава и аз няма да губя връзката – където и да се намирам.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27265]

Влизайки в духовния свят

Въпрос: Какво трябва да направим, ако по време на четенето на книгата „Зоар” намерението отслабва, тъй като разумът се опитва да разбере текста?

Отговор: Не трябва да го вземаме под внимание. По време на урок, намерението трябва да се усилва все повече, защото другарите трябва да мислят за това всички заедно. И ако всеки от тях се намира в намерението, то няма как някой да изпадне от него.

Тук, ние всъщност се включваме в духовната мрежа на връзката между нас, а не в материалната.

Ако аз се намирам в намерението да свържа себе си в „Исраел (устремените към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са едини”, така че аз, Творецът и групата да бъдем едно цяло и да разкрием само светлината, напълваща цялата действителност, ако всички ние се стремим да разкрием това състояние и за сметка на четенето на книгата „Зоар”, светлината трябва да ни го разкрие, тогава това намерение още повече ще „гори” в нас.

А ако чувствам, че моето намерение е отслабено, тогава на 100% завися от всички останали.

Тук наистина работим в духовна мрежа. По този начин влизаме в духовния свят и действаме в него – в зависимост от това, доколкото сме способни да удържим намерението и връзката „Исраел, Тора и Творец” заедно.

Ние вече действаме в духовния свят и само трябва да го разкрием за себе си. Това е причината, поради която искаме от светлината да ни го разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, 22.11.2010

[27301]

Ползата от взаимното включване

Баал аСулам, „Шамати”, статия 33, Жребият на Съдния ден и Аман“ (със съкращения)

Казано е: „Удостои се – стана праведник, получи своята част и частта на другия в рая. Провини се – стана грешник, получи своята част и частта на другия в ада“.

Смисълът на това изречение е, че човек поема в себе си  лошото от целия  свят. И затова е създаден целия свят с много хора, и всеки е със свои мисли и възгледи. И всички се намират в един свят специално, за да може всеки да възприема всички мисли на другите.

Благодарение на това, когато човек се устремява към висшия свят, взаимното включване ще му е полезно. Защото, желаейки да се върне към Твореца, човек е длъжен да склони себе си и целия свят към чашата на опрощението, тъй като самият той е проникнат от всички възгледи и странични мисли на целия свят.

В този смисъл са думите: „Провини се – стана грешник, получи своята част и частта на другия в ада“. С други думи, когато е бил още грешник, както е казано – „провини се“, той е имал своята част от противоречията и страничните мисли. А освен това, той е включвал частта на другите в ада, т.е. бил е проникнат с всички възгледи, на всички хора в света.

Затова, когато след това станал праведник, който се „удостоил”, тоест след като се върнал към Твореца, скланяйки себе си и целия свят към чашата на опрощението, тогава, той вече има своята част и частта на другите в рая.

Тъй като е длъжен да привлича висша светлина и за страничните мисли на всички хора в света, защото се е проникнал от тях и трябва да ги склонява към чашата на опрощението. Това става, както е казано, именно чрез привличане на висшата светлина върху съсъдите на всички.

И макар, самите те да не могат да получат светлината, която той е привлякъл за тях, тъй като нямат готови  келим(съсъди), но той привлича също и за тях.

…И затова ни трябва толкова голям свят с много хора – за да може всеки да се включи в другите. Оттук следва, че всеки отделен човек се прониква от мислите и желанията на целия свят. И по тази причина, човекът се нарича „малък свят“.

[27387]

Как да разберем „Зоар”

Не е важно какво точно четем – книгата „Зоар”, „Вавилонския Талмуд” или Библията (Тора). Всички свети книги разказват за света, който не усещам, в който нищо не разбирам. А аз не разбирам нито един, дори най-малкия негов детайл.

Как работи разумът, „разбирането”? Когато в моя разум има модел на онова, което виждам, за което слушам или чета, тогава ще мога да събера и подредя в себе си картина, съответстваща на ставащото извън мен.

Но при изучаването на кабала, това е невъзможно. Аз нямам нито един подходящ детайл. Как тогава ще мога да съставя някаква картина?

Да допуснем, кажа, че З”А” е „10”, а „Малхут” – „5”. Колко е по-малък З”А от Малхут? 10 – 5 = 5. Прекрасно, значи ти знаеш! Но какво знаеш? Разбираш ли какво е З”А? Не. А какво е Малхут? Не. А какво е 5 – разликата между тях? Също не. Тогава какво знаеш?

Но ние изучаваме тези понятия, тъй като това са висши корени и те въздействат върху нашата точка в сърцето, разширявайки я. Това е единственото възможно действие от цялата наука кабала, извършвано върху нас – намиращите се зад границите на висшия свят.

И затова, както казва Баал аСулам в „Предисловие към Учение за Десетте Сфирот” (п.155), кабалистите са задължили всеки човек да изучава науката кабала, тъй като в това действие се крие светлината, връщаща към Източника, към Твореца.

Цялата Тора е била написана без запетайки, точки и разстояние между думите – от самото начало до края е имало непрекъсната последователност от букви. Буквите са желания/келим. Свойствата за отдаване и получаване, Хасадим и Хохма, намирайки се помежду си в особена връзка, изграждат формата на буквите.

А аз, трябва вътре в себе си, от своето желание да създам същите свойства, келим. Когато моето желание започне да пребивава в свойствата Хасадим и Хохма, тогава то ще приеме и такива форми на буквите.

Тези свойства ще бъдат в мен – като 22 набора от духовни щампи. От тях, аз ще мога да съставям думи – действия, а от думите – фрази, завършени програми.

Ти трябва да уподобиш своето желание на тези символи. Кабалистите са ни предали тази информация във вид на символи, за да можеш, от своето желание да направиш същите форми, както е написано в Тора, започвайки от първата буква „бет” (първата буква на думата „Берешит” – „В началото”) и до последната – „ламед”.

Вземи своето желание като тесто, моделирай от него тези форми и в резултат ще получиш себе си напълно поправен.

От урок по книгата „Зоар”, 23.11.2010

[27421]