Entries in the '' Category

Трудности в преходната възраст на човека

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек се държи за религиите и всевъзможните вярвания, защото е трябвало някак си да се захване за духовното – като малко дете, което поуспокоило се, прегръща любимата си играчка или привичното одеяло.

Такива „опори” са нужни на човека до края на живота му. Но днес, когато егото ни нараства до такива предели, че не може вече да се удивява на играчките, човек търси последна опора и не знае за какво да се залови.

И тогава всичко става позволено и никой от нищо не се вълнува, никакви съглашения за добро и зло, религия и морал – което е огромен проблем за обществото.

И ето, точно тук е необходимо да разпространим науката кабала, колкото се може по-бързо, за да може тя да замени тази изчезваща юзда, която изпълняваше религията, удържайки човечеството – да му даде цел и да му разкрие висшето управление.

За да не мисли човек, че над него няма никаква висша власт – има! Но вместо система от морал, заплашващ човечеството с наказание в бъдещия свят – на нас ни е нужно действително да разкрием истинския Управляващ.

Без това няма да се разминем в този смутен, преходен период, когато човечеството се освобождава от всички удържащи го юзди.

Някога всичко се подчиняваше на съвършено ясен режим – всеки е знаел как да се облече в съответствие със своето съсловие, което се е съблюдавало в обществото. Днес настъпи пълна свобода и всичко е възможно – и това е само началото. Има да гледаме какво още ни чака – как ще изчезне всякакъв срам и морал.

Вместо управлението на религиите, вярата, страха от наказание в този и в бъдещия свят, обещания за Ад и Рай и мнение на обществото, безцеремонно поставящо всеки на своето място: роб, селянин, господин и диктувайки му всички норми за живот, дори начин по който да се облича – ние изведнъж се оказахме без всякакви юзди.

И това е направено преднамерено, за да ги заменим с осъзнато и по собствено желание подчинение на висшето управление. Но самият този преход е много проблематичен.

Само когато известна част от човечеството установи връзка с висшето управление – „с камшика и юздата” на Твореца и се съедини с него, за да може да служи като пример за другите – тогава на всички ще им бъде по-лесно да го приемат.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27317]

Съкровищница в пустинята

каббалист Михаэль ЛайтманНие – първото поколение (което също така се нарича и „Последното поколение” на егоистичния свят), което трябва да реализира науката кабала и да извърши порив в духовния свят.

Ако стотици хиляди хора (или дори няколко милиона) занимаващи се  с кабала по целия свят се обединят, то ние безусловно ще достигнем до тази сила, която ще ни позволи да се промъкнем през границата между духовните светове, която се нарича „махсом” и да достигнем доброто.

От предисловието на статията „Последното поколение” на Баал Сулам: Съществува притча за хора, които са се заблудили в пустинята и са страдали от глад и жажда.

Един от тях намерил обител, пълна с всички възможни блага и тогава си спомнил за своите нещастни братя. Но той дотолкова се отдалечил от тях, че не знаел къде те се намират.

Какво направил тогава? Започнал силно да вика и да тръби в рог – може би нещастните гладни другари ще чуят неговият глас и ще дойдат и също ще влязат в обителта, пълна с всички блага.

Същата тази картина лежи и пред нас: ние сме се заблудили в ужасна пустиня заедно с цялото човечество и сега намерихме голяма съкровищница, пълна с всички блага. Става дума за кабалистичните книги в тази съкровищница…

И ето сега господа, пред вас на този шкаф лежи книга, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също и всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в бъдеще.

Отворете тези книги и там ще намерите всички добри разпоредби на живот, които ще се разкрият в края на дните и от тях ще получите добър урок за това как и днес да приведем всичко в ред.

Макар и кабала да се нарича наука и мъдрост и да ни се струва скрита, висша, тайнствена, може би дори плашеща (наистина в последните години тези митове вече се разсейват).

Ние сме длъжни да разберем, че цялата тя ни говори за съединение между нас. Ако хората се обединят, те ще започнат да постигат тук и сега във все по-голяма вътрешна връзка между себе си този поток, течаща енергия между нас.

Ние вече се намираме в него, като в облак, но не чувстваме своето реално, истинско състояние. Трябва да разсеем този облак, да се върнем в съзнание и тогава ще се почувстваме в свят, пълен със светлина, живеещ вечен и съвършен живот.

Ще видим всички светове и ще почувстваме себе си не само над всичко, което се случва в този материален свят, но ще получим и ново съзнание и усещане.

Все още ни предстои да направим това и всичко зависи от това, доколко се стараем да проникнем все по-дълбоко и да се прочувстваме от връзката между нас.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27249]

Бъдете хитри със своя егоизъм!

Не се опитвайте да бъдете „умни” или „героични” и със свои сили да се борите с егоизма. Нищо не е по-глупаво от това! Кой може да се противопостави на природата? Възможно ли е?

Нашата работа е да се издигнем над егото, което означава да притеглим силата на светлината и заедно с нея да се издигнем над егоизма сякаш той не съществува. Това не означава да потиснем егото и спокойно да се носим по течението. Нашият егоизъм остава и ние осъзнаваме, че Творецът е този, който ни дава такъв голям запас от желания. Но ние желаем да бъдем над тях.

Аз не унищожавам егото, тъй като това е над което се издигам. Но в момента аз не взимам егото под внимание във връзката с моите приятели, без значение колко ужасно арогантен, нахален, завистлив, властващ и честолюбив може да бъде всеки един от тях. Това е съвършено неважно – всичко, което знам е „любовта покрива всички грехове”. Ти с пистолет, а аз с нож в ръка се прегръщаме един с друг и взимаме всички решения от любов.

Всеки си мисли, че е прав, но всеки отменя себе си. Любов означава, че аз приемам чуждото мнение и те приемат моето и по този начин достигаме до общо съгласие, което ни позволява да вземем решение на по-висока степен. Ние се издигаме над нашата обща ненавист до нашата обща любов.

Опитайте се така да направите в групата и вътре ще почувствате трети компонент: Твореца! Вие ще почувствате, че Той или липсва или че Той вече присъства вътре във вас.

Това е много практическа работа, както цялата кабала е: „Ела и виж” (Бо-ре), „Ще направим и ще чуем” са съвършено практически неща, които трябва да реализираме сега.

От урока по статията „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27032]

Новият съсед

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата Зоар пише за обединението между Зеир Анпин и Малхут, за това как всичко става едно цяло.

Оттук става ясно, към какво трябва да се насочим. Всички трябва да държим на прицел финалното действие – нашето отдаване на Твореца.

Трудно е да си представим нещо, излизащо извън пределите на сегашните ни желания. Но светлината постепенно ни пропива с тази необходимост – и аз изведнъж чувствам, че ме влече към Твореца. Защо, аз не зная, но изведнъж ми се иска да мисля за Него, да Му отдавам.

Като че ли се е появил неизвестен съсед, за когото никога не съм знаел, и е заел всичките ми мисли. В мен се пробужда отношение към него, между нас възниква връзка. Отново и отново си спомням да него.

Откъде дойде това? В резултат на обучението и въздействието на обкръжението. Сама по себе си или изкуствено ни посещава мисъл за окончателното състояние, засега още далечно. Така се ражда намерението да извършим отдаване на Твореца – намерение, което се стараем да реализираме на духовните стъпала.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 22.11.2010

[27294]

Кетер-Хохма-Бина-З“А-Малхут

каббалист Михаэль ЛайтманКетер и Бина притежават такива особени свойства, че са способни да се спускат където им е угодно и да работят и с най-ниските желания.

Бина – това е Хасадим (милосърдие), а Хасадим може да се намира на всяко място, поддържайки своето намерение „отдаване заради отдаване”. Но как това може да прави Кетер, в който има и светлината Хохма, а не само Хасадим?

Работата е там, че Кетер напълва и се отнася към всичко „отдолу нагоре”, затова той може да се спуска във всички желания, намиращи се в егоистично намерение, също както Бина, но по съвършено друга причина.

Кетер – това е свойството на Твореца, желаещ да напълни цялото творение, Малхут. Това не е светлината на напълването, Хохма, а замисълът на творението, самата идея, нейната програма. Той като че ли определя какво иска Творецът от нас в самия край – Той иска да ни издигне при себе си.

Затова тази сфира се обозначава с последната буква йод – това е програмата, която започва да се реализира, започвайки от сфира Хохма и по-надолу. Хохма – това вече е светлината на целта на творението, а след това Бина – светлината на изправянето.

И така, има ГАР, трите висши сфирот, отнасящи се към Твореца: Кетер – програмата, Хохма – целта на творението, и Бина –изправянето на творението.

А след това става реализацията в нисшите. Това са Зеир Анпин – системата, определяща как низшият трябва да се измени и благодарение на каква последователност от действия.

И най-низшият, който трябва да се измени и да премине всички тези изменения – Малхут. Така са разпределени петте части, от които се състои творението.

И доколкото Кетер – това е замисълът, програмата на творението, идеята, той се намира във всяко място! Защото без тази идея нищо не може да съществува, дори и едно единствено най-малко желание.

Но той действа по отношение на низшите „отдолу нагоре”, защото е насочен само към това да ги издигне към изправяне – даже, ако затова трябва да се спусне в самите клипот и да извърши някакви прегрешения по този път.

Но след това, както пише книгата Зоар, всички тези проблеми и престъпления ни се струват правилни действия, които е трябвало да преминем, защото именно за сметка на тях ние разкриваме крайното изправено състояние.

Всичко това е направено от ръцете на Твореца, а самите ние не сме правили нито грешки, нито престъпления, нито изправления.

И затова Кетер със своето поведение и отношение към низшите е по-високо от всички ограничения и съкращения.

Тази мисъл е заключена във всяка частица на творението и във всяко негово действие и затова той се разпространява повсеместно и действа отдолу нагоре, за да съедини всички части на творението и да доведе до края на изправянето.

Бина действа другояче – това е светлината Хасадим, изправянето на творението. Изправянето може да се случва във всяко състояние и във всяко място съгласно желанието на низшия да се изправи и да получи свойството Бина, свойството отдаване.

Искаш – получаваш, без никакви ограничения! И затова Бина също може да се разпространява навсякъде, защото това е „хафец хесед” (чисто отдаване).

Така че Хохма – това е светлината на целта на творението, напълваща желанията след изправянето от Бина, получено предварително. А Зеир Анпин определя процеса, съгласно който това изправяне се случва.

Бина, искайки да се уподоби на Кетер, ражда З”А и действа вътре в него, за да го доведе до нивото на Кетер. Но З”А не може да достигне Кетер, както иска от него Бина – а само с помощта на Малхут!

Излиза, че З”А – това е скритият Творец, Кетер – най-висшето свойство – Ацмуто, замисълът на творението. З”А и Малхут работят в двойка, защото З”А не може да се уподоби на Кетер, ако Малхут не се присъедини към него и не му придаде своите желания.

Затова Малхут може да се изправи, само взимайки пример от З”А. Гледайки Го, тя узнава, какви желания и изправяния са ѝ нужни, за да се съедини с Него. Малхут – това е душата, З”А – Творецът, а тяхното съединение – сливане на душата с Твореца.

Но когато те се съединяват, се издигат в А”Б-СА”Г – към Хохма и Бина. И когато се съединяват там, те се включват в Кетер. С това завършва програмата на творението!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 22.11.2010

[27309]

Нисък старт

Въпрос: Аз съм в падение след края на Конгреса. Страхувам се, че съм загубил желанието за отдаване. Работя в група, но не усещам това да помага, а възможно е и да пречи. Мисля си да напусна само и само за да разкрия отново желанието. Правилно ли е това?

Отговор: Какво желание ще разкриеш, ако напуснеш? Желанието да отидеш в бар или на футболен мач? Получаваме необходимостта за духовното само от обкръжението. Напускайки го, ти ще тръгнеш точно в противоположната посока.

Написано е за разкриването на егоизма: Грешниците ще паднат, където праведниците ходят. Това е твоята дилема: да станеш праведник или грешник.

Скриването, което последва след Конгреса, разкри в теб ново, силно, егоистично желание, предназначено за работа и поправяне. Но ти искаш да избягаш от тази работа вместо да направиш нов старт имено от мястото, на което е нужно.

Ние винаги напредваме от „противоположното” – от разкриването на нова, непоправена част на желанието за наслаждение. В това място ти трябва само да различиш твоята връзка с целта. В действителност тази непоправена част въобще не ме разделя от целта, а напротив, дава ми възможността да се предвижа напред притегляйки я към поправяне.

Но в процеса аз изпитвам лоши усещания, тъмнина и безсилие. Върху мен се спускат тежест и безразличие и всички пламенни речи замират. Какво трябва да направя? Как мога да не избягам?

Тук навикът, задължението и установеният ред ми помагат. Моите усилия се натрупват, стотинка по стотинка, до достигането на огромна сума. Без значение какво се случва, ти не можеш да напуснеш пътя.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27165]

Да се разходиш в света на Твореца

Въпрос: Баал аСулам пише, че получавайки духовно постижение, човек „пътешества из огромен свят”. Какво означава, „да се разходиш в света на Твореца”?

Отговор: Светът се нарича Малхут на Безкрайността, а всички останали светове – това се нейни отделни, частни състояния, разкриващи по отношение на нас някакво характерно свойство, за да ни помогнат изцяло да се включим в нея.

„Да се разходиш в света на Твореца” означава, да стигнеш до Малхут на света на Безкрайността и да разкриеш цялата сила и богатство на връзката между нейните части, които се съединяват и допълват помежду си..

Повече нямам какво да кажа, защото е невъзможно да се обясни с думи онова, което се случва горе, след обединяването на доброто и злото, на истината и лъжата – тяхното единство и допълването им, което ние разкриваме в себе си, в общото желание на всички души, в Малхут на света на Безкрайността.

Именно това се нарича „пътешествие в света на Твореца”, когато ние можем да използваме всички сили, всички желания на Малхут на Безкрайността, постигайки всеки неин детайл и всички тях заедно.

Най-главното наслаждение е онова, което се нарича, „от разрешаване на съмненията”, когато неща, струващи ни се противоположни и ненавиждащи се, изведнъж се съединяват и между тях пламва любов, образува се място за напълване със светлина.

Така човек „се разхожда” в света на Твореца и проверява цялата хармония, в която се намира Малхут на света на Безкрайността.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27323]

Конгрес 2010, Тел Авив – „Присъединяваме се към доброто”

Днес, ние стигаме до предела на своето егоистично развитие, завършващо цялата наша хилядолетна история и това е причината, поради която човечеството усеща криза във всички области на своята дейност.

Ние не виждаме накъде повече да вървим и какво още можем да направим, затова светът потъва в депресия и наркотици.

И тук се появява науката кабала, която е очаквала точно това време – края на 20-ти век, когато е трябвало да се разкрие, за което е написано както в книгата „Зоар”, така и в други кабалистични книги.

Това се случва именно сега, когато всички разбират или започват да усещат, че се намират в безизходица, защото нашият егоизъм няма накъде повече да расте.

Ако егоизмът продължаваше да расте, ние щяхме да бягаме след него, без да се замисляме, че сме го правили във всички наши минали жизнени кръговрати, през цялата наша история, всеки път, опитвайки се да постигнем нещо в този живот, да спечелим, да създадем дом, семейство, деца, професия.

Всяко поколение е като редица от войници, преминаваща от живот в живот, от въплъщаване във въплъщаване.

И по време на всичките тези жизнени кръговрати, ние не сме преставали да преследваме своето его, защото желанието ни е подтиквало. Не е важно, че то е било ерудирано, и че сме минали през това неведнъж – ние сме го гонили и сме правили онова, което то иска.

Но тъй като днес, това егоистично желание е стигнало до своето пределно ниво, ние започваме да чувстваме, че пътят свършва. Хората, вече дори не искат да създават деца, защото не вярват, че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното.

И тук идва науката кабала и казва: „Вие можете да се присъедините към доброто!” То е бъдещето на цялото човечество. Но това добро не е в нашите егоистични представи и на плоскостта на този свят – тук вече не може да има нищо хубаво.

Защото, ако всеки иска да получи нещо вътре в своя егоизъм, той никога няма да може да се напълни. В мига, в който започне да напълва себе си – неговото наслаждение вече свършва.

Наслаждението и напълването са противоположни едно на друго, и напълването гаси желанието. А ако вече не изпитвам недостиг, тогава не се наслаждавам от получаването и не ми е необходимо да търся нещо ново

Така преминава целият ми живот – в безмислено търсене. Но за онези хора, които усещат, че трябва да намерят нещо, което е над този материален живот, кабалистите разказват как да се присъединят към доброто.

Защото аз, вече усещам, че този свят се е изчерпал и чувствам необходимост да намеря нещо, което е над него, за да разбера „за какво” и „защо”? Къде е източникът на живота и в какво се състои неговата цел? Какво е било преди него и какво ще бъде след него? Аз искам да знам какво има по-нататък, отвъд границите, в които ме е затворил този свят.

Трябва да знам причината за всичко, случващо се и да видя какво има около този свят – как започва и завършва всяко нещо, как всичко е свързано! Без това се чувствам зле – така е устроена нашата душа, която започва сега да се разкрива.

И затова се появява кабала – методиката за разкриване на душата. Защото всичко, което сме опитвали досега, е било усещано в животинското тяло, с неговите пет сетива. Напълвали сме го с вкусове, на които то се е наслаждавало или сме преживявали в него страдания.

Ние сме приключили с този свят – напълнили сме се и сме почувствали разочарование, и сега трябва да продължим нататък! Егото ще продължи да расте, но вече в друго измерение – по-високо от твоето тяло.

Това се нарича развитие на душата – още една вътрешна част, която ще се развие в теб и благодарение на нея ще постигнеш висшата реалност. И това не зачерква твоя днешен свят – той ще продължи да съществува.

Но ти ще постигнеш и онова, което е над него – всички онези сили, които се спускат отгоре и управляват нашия свят. Ще разбереш всичко, което се случва тук, долу, защото ще се издигнеш към висшите корени и ще разкриеш връзката на корена с клоните.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27255]

Духовният вирус

Баал аСулам, статията „Рогът на Машиаха (Месията)“: „…синовете на Израел ще бъдат избавени само тогава, когато в голяма степен се разкрие тайната мъдрост”.

В книгата „Зоар“ е казано: „Благодарение на тази книга (на това обединение), ще излязат синовете на Израел от изгнание“.

Докато науката кабала не се разпространи в цял свят, Исраел (ивр. „исра“ – „право“, „Ел“ – Творец), тоест всички, които се стремят към Твореца, няма да могат да разкрият светлината, връщаща към източника, която чрез тях трябва да премине към цялото човечество.

Светът трябва да бъде готов да възприеме тази наука, в противен случай Исраел няма да могат да излязат от плен на своята егоистична природа.

Откриването на книгата «Зоар» е станало именно, за да се ускори процеса на развитие на целия свят. Какво особено има в тази книга? Защо може да повлияе по този начин на света?

Работата е в това, че ние не се намираме в материалния свят – той ни се струва такъв, отразявайки се върху нашите вътрешни „екрани“. Светът е един и реалността е една.

И когато на материално ниво се разкрива духовен източник – книгата «Зоар», той работи, въздейства върху нас.

Намирайки се между всички души, той ускорява нашия напредък и, разпространявайки се като вирус, влиза във всяко желание, във всяка реакция и започва да ги променя.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 19.11.2010

[27288]

Няколко определения от „Талмуд на Десетте Сфирот”

35) Какво е кетер? (ч.2, гл.1, Ор пними, п.200)

Светенето на корена  на стъпалото се нарича кетер (корона), тъй като той я венчава, т.е. я обкръжава, защото се явява най–светлия/тънкия на всички стъпала, и затова се смята, че обкръжава всяко стъпало отгоре.

29) Какво е хохма? (ч.2, гл.1, Ор пними, п.200)

Знанието за крайните резултати на всички детайли , съществуващи във всички реалности, се нарича хохма (букв. мъдрост).

7) Бина (ч.2, гл.1, Ор пними, п.200):

Разглеждане(съзерцаване) на пътищата на причините и следствията, за изясняване на всички резултати, които се раждат и се получават от каквото и да е, се нарича Бина (разум).

24) Какво е зеир анпин? („Вътрешно съзерцаване”, ч.2, п.13)

Зеир анпин означава „малкото лице“, тъй като светлината хохма се нарича „светлината на лицето“, както е написано: „Мъдростта (хохма) на човека ще освети неговото лице“.

И в съответствие с това име, общият парцуф кетер в света Ацилут  се нарича „арих анпин“, което означава „голямото лице“, защото в него се съдържа цялата същност на светлината хохма.

И затова, 3-ят стадий (гимел), същността на който е само светлината хасадим (отдаване, милосърдие), произхождаща от бина, но в който  има също светене на хохма (мъдростта), но липсва самата светлина хохма, се нарича с името „малкото лице“ – зеир анпин, тъй като светлината на неговото лице е намалена и незначителна по отношение на 1-ия стадий (алеф).

39) Какво е малхут? (ч.2, гл.1, Ор пними, п.200)

Последният, 4-и стадий се нарича малхут (царство), за да покаже, че от него произлиза управлението – с твърдост и пълна власт, както е със страха пред царската власт.

[27306]

Да се поправим, светлината идва

каббалист Михаэль ЛайтманСветлината поправя кли много лесно: тя идва и се установява в него. И тутакси кли става „послушно”.

Нас и сега ни управлява светлината. Можем да сме умни или глупави, добри или зли – всичко това прави светлината. Тя ежесекундно въздейства на всекиго съгласно своята програма. Всички ние се намираме в море от светлина, нейните вълни ни издигат нагоре, хвърлят ни долу и ни размества помежду ни.

И затова разкриването на Твореца, разкриването на светлината, свойството отдаване, взаимната връзка между нас – всичко това е едно. Идва светлината и има поправяне. Когато тя идва, ти като че ли си „договорен” за нея и вече си неспособен, а и не искаш да постъпваш иначе. Ти съзнаваш, че в теб цари светлина и причинява всички твои действия.

Това е и твоята връзка с Твореца: Той се намира в теб и ти чувстваш как Той действа вътре във всички твои желания, като те управлява. И ти се съгласяваш с Него.

А след това, освен точките, вече присъединяващи се към твоя парцуф, ти откриваш нови точки и започваш да молиш светлината да ти помогне да се обединиш с тях. Така и се продължава редът на поправяния – винаги по твоята молба.

От урок по беседа на Баал Сулам, 19.11.2010

[27145]

Прозорците в дома

каббалист Михаэль ЛайтманРабаш, „Даргот Сулам”, статия 303, „Зарадвай ги със съвършена постройка”: „Ако иска човек да изгради здание за Твореца, то той строи съвършеното здание, тъй като Творецът е съвършен …

А Творецът им дава радост, тоест светлината на вярата и тогава те могат да завършат своята работа”.

Нашата основа, материалът, от който сме създадени, това е Малхут, желанието да се наслаждаваме. От него трябва да изградим всичко, защото друг „строителен” материал нямаме.

Ако получаваме сили от своя егоизъм, то построяваме „здание” по примера на Вавилонската кула или египетските градове Питом и Раамсес. Постройките се получават големи и красиви, но в резултат не ни доставят удоволствие, защото ние откриваме в тях празнота.

Така от векове човечеството се е изграждало, докато днес, в края на историческото развитие, ни се изяснява, че всичко, което сме издигнали, вече не ни забавлява.

Да, ние изпонастроихме твърде много, но всичко това е пусто, лишено от съдържание и истинско напълване. Сред своите съоръжения се чувстваме още по-опустошени в сравнение с преди.

Излиза, че не можем да зарадваме себе си и близките, не можем да се зарадваме на своето строителство.

Радост ни доставя само съвършеното изграждане, когато усещаме напълване в своя дом, в своето кли. Как да го напълним? Как да осветим отвътре нашия материал?

Зданието трябва да пропуска в себе си светлината. Ние строим дом от желанието за наслаждение, но той трябва да бъде дом на светостта, Храм. Святост – това е Бина, светлина, отдаване, а дом – това е кли, съсъд. Съсъдът трябва да е такъв, че в него да влиза светлината и следователно му е необходимо намерение заради отдаване.

Как да стане това? За да бъде светло в дома, ние правим прозорци в него. „Прозорците” – това са празните, ненапълнени желания. Ние пробиваме в стените на своя материал отвори за желанията, подобни на Бина, на отдаване, на откритост – тогава в нас влиза светлината.

По такъв начин стените и прозорците трябва правилно да се съчетават по между си, за да може нашето здание, изградено от желанието за наслаждение да бъде „оборудвано” с намерение заради отдаване. И тогава ще го напълни светлината.

Ако искаме да се радваме и да доставяме радост при строителството на своето здание, необходимо е да го проектираме така, че по формата си да е близко до свойството на Бина. Ние включваме свойството на милосърдието в съда – правим отвори в стените, за да може чрез тях да влезе светлината.

Тези отвори отначало ни се струват дефектни. Рабаш дава такъв пример: баща води сина си при шивач, за да му ушие костюм и синът вижда как шивачът започва да реже с ножиците парче от скъпата материя.

На него му се струва, че тъканта е загубена, но бащата обяснява: „Всичко е правилно, той ще ушие костюм, който ще ти стои добре”. С други думи, тази материя, която засега се явява просто материал, ще намери съответствието с формата на човека в теб.

Но детето не разбира. В неговите очи разрезите, отворите в материала изглеждат като пороци.

В крайна сметка, благодарение на тези „повреди”, ние след това даваме на материала правилна форма и тогава в него „се облича” светлината. Помнейки това, ние сме готови да търпим и дори да благодарим на Майстора за това, което става.

В ежедневната работа ни се разкриват все нови „повреди” от такъв характер. И от тях, както от тухли, изграждаме здание, включително и стени, и отвори за светлината.

Когато Бина пробива следа в стената, на Малхут и се струва, че домът е повреден. А в действителност става дума за противоположен подход, за съвършено друго свойство, което съвсем не е длъжно да укрепва Малхут.

Разбирайки, че включването на милосърдието в съда създава в нас подобие на Твореца, ние виждаме ползата в отказа от претенциите на Малхут. Когато Бина властва над нея, всички стени на дома могат да се превърнат в прозорци, тоест да приемат свойството Бина.

Такъв дом се напълва със светлина изцяло. Неговият материал, Малхут, напълно се пречиства със свойството Бина и в него няма да остане никаква празнота. Без да си пречат помежду си, Малхут и Бина ще действат като едно цяло.

От урока по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27015]

Всеки, който тъгува с обществото

 Бааль СуламБаал Сулам. „Плодовете на мъдростта. Беседи.” Статия „Всеки, който тъгува с обществото” (в съкращение):

Всеки, който тъгува с обществото, се удостоява да получи утешение от обществото.

Наистина доколкото е велико желанието, дотолкова то може и да се напълни. Нескърбящият с обществото усеща само своето частно желание и ето защо неговото напълване не е повече от това.

Но този, който скърби с обществото и чувства общите страдания като свои лични, се удостоява с голямо напълване – разкриването на Твореца – утешението от обществото. Защото неговото желание е общото желание. Затова и неговото напълване е също общо.

Затова е казано, че „За праведниците нямат покой”. Нали напълването се проявява в количеството на желанието и затова праведниците постоянно се стремят да се задълбочат и да разширят своето желание, защото няма ограничения в напълването, а всичко зависи само от готовото желание.

В такъв случай изцяло целта на техния живот е да се стремят да разширят своето желание, за да доставят с това удоволствие на Твореца, който желае да ги напълни.

[27048]

Кое е най-главното?

каббалист Михаэль Лайтман

Въпрос: Как ежесекундно да поддържаме намерение и да водим атака заедно с групата?

Отговор: Намерението е най-главното, и трябва само на него да се фокусираме. А Зоар нека звучи на неговия фон.

Тора т.е. кабалистичната методика, се нарича „подправка“. Моята храна – това е огромен котел с желания, който трябва правилно да се използва.

И към това е необходима единствено щипка подправка – малко светлина от Зоар. Тя идва и ние изчерпваме котела лъжичка по лъжичка, докато не реализираме всички свои желания заради отдаване.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27168]

Светът – това е твоята рентгенова снимка

Работата в групата върви в две плоскости: 1) величието на групата, на приятелите или величието на Творецът (което е едно и също), 2) собствената нищожност в сравнение с групата и Твореца.

Ако аз се ориентирам така, то получавам правилното желание, чрез което мога да отменя себе си и да се включа в групата.

И в мигът, в който аз се включа действително в групата, като само една точка, тогава започвам да чувствам себе си като духовен зародиш, потопен в светлината, изпълваща групата.

Лицата на другарите, които ние виждаме около себе си – не това се нарича „група“. Групата – това е общото желание на душите, съединени една с друга и дадени ми като място, където аз да срещна Твореца.

И относително това място съм длъжен да работя, тъй като аз съм – желание-съсъд, и това място също е желание-съсъд и с този съсъд аз работя, така че да се включа в него, да се прилепя, да разширя себе си. Аз мога да работя с тях, защото ние сме една и съща природа!

А с Твореца аз не мога да работя тъй като това е светлина. Това – е то свойство, което аз разкривам вътре в нашият общ съсъд (“място“) в такава степен, в която аз влизам в него и участвам в него.

Сега това място ми се представя като запълнено с разпокъсани, разединени частици/души. Но ако видя истинското състояние вътре, аз бих ги видял всичките като особени души и духовни парцуфим, свързани в една съединяваща ги мрежа – едно желание.

На мен ми е нужно да поправя своето отношение към тях (т.е. това е моето изправление!), така че да ги видя съединени. Групата – това е Малхут на света на Безкрайността. Няма нито един човек в света, който да е бил свързан с останалите и да не се намира в края на своето изправление.

А аз сега виждам друг свят зад своето повредено зрение, както се казва: “Всеки съди спрямо мярката на своите собствени недостатъци“.

Когато търся от тях по-голямо въодушевление и енергия за напредъка си, аз се обръщам към своето собствено отражение в огледалото!

И Творецът е устроил така целия свят, който ние виждаме пред себе си – той е мое копие, с което аз работя. Дотолкова доколкото аз изисквам от групата да работи и да се обединява – тя в отговор ми влияе на мен.

Всъщност аз работя сам със себе си, условно стоя пред огледалото и си създавам различни физиономии!

За тази цел Творецът е разделил моето възприемане на света: на мен и всички, които са вън от мен, за да имам аз възможност да работя и да достигна вътрешното усещане.

Иначе аз никога на бих успял да усетя Него – даже и не бих разбрал, че освен мен може да има още някой…

От урока по "Бейт Шаар а-Каванот", 21.11.2010

[27181]

Не е необходимо да се страхувам

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как науката кабала учи да се отнасям към неща, които застрашават моя живот: войната, терористичният акт, падащите ракети или просто разбойническото нападение?

Отговор: Докато още не сме поправени, сме длъжни да живеем в този съответно непоправен наш свят, като поправяме себе си и така поправяйки света. А засега, всеки е длъжен да се държи съгласно това, което е прието в обществото, в света.

И заедно с това, да се поправим като разкриваме в себе си и в света Висшата сила, свойството отдаване и любов. Според степента на разкриване, нашите ненавистници постепенно ни стават приятели, всичко лошо изчезва.

Но засега сме задължени да се държим съответно на своите непоправени свойства. Нали всички мои ненавистници и врагове – това е злото, затворено в мен, което в такъв вид се проявява отвън. Аз ги проектирам отвън, затова те съществуват.

Но ако вместо тях, аз виждам силата на Твореца, стояща зад тях, то изведнъж те стават мои неотменни части. Ето защо не е необходимо да се страхуваш – необходимо е да направиш поправяне.

Аз съм уверен, че нищо лошо не може да се случи с човека, ако той през цялото време е насочен към „Няма никой, освен Него”.

От 7-ия урок на конгреса, 11.11.2010

[27109]

Да се прилепя към източника

каббалист Михаэль ЛайтманКонтактът с учителя и групата предоставят възможност още един път да проявиш своето отношение към Твореца.

С групата ти работиш направо, а що се касае до учителя е необходимо да издигаш в своите очи важността на неговите думи, неговите послания. Наистина иначе не можете да сте „в курса”.

Тук е важен не само теоретичният разбор, но и практическата реализация, която засега „куца”.

А освен това, ученикът трябва да се предпазва от презрение към групата и към учителя. Наистина, това без всякакво съмнение, го лишава от възможността да се издига, оставя го настрана в продължение години. Аз много съжалявам, когато видя такива случаи.

Самото презрение е естествено, но когато човек не се бори с него – това е голям проблем. Тук е заложена възможността за анализ, нали количеството на презрението към учителя и към групата – това е мярка за презрение към Твореца. Само в случая с Твореца то е скрито.

Ако човек не се сражава с презрението, не го преодолява, то „отлита” назад до такава степен, че понякога е жалко, че той въобще е тук. Струва му се, че върви напред, а извън групата, той би разбрал, че е излязъл от пътя. Тогава би си дал сметка за ставащото и би се върнал на пътя.

Презрението е по-лошото, което може да се случи. Жалко за хората, които то отбива от пътя.

Ние сме взаимосвързани по такъв начин, че само чрез мен към вас идва цялото изобилие. Така е устроен духовният свят: аз получавам от своя учител, а вие – от мен.

Не трябва да се допуска презрение към източника. Обратно, към източника е необходимо да се прилепиш, колкото се може по-силно със сърце и с душа. Говоря това, защото иначе ние не достигаме желаното. Тук е необходима взаимна работа и по-крепко единство.

Това ще се проявява все повече. В миналите години не сме били толкова силно сплотени, не сме съзнавали, че трябва да се сближим душите си. А днешните наши състояния все повече ни задължават на това.

Както обикновено ще има проблеми, трудности, охлаждане, пренебрежение. Над тези „материали” трябва да работим и да се издигнем.

От урок по беседа за Баал Сулам, 19.11.2010

[27142]