Entries in the '' Категория

Да бъдеш източник за напълване на другите

каббалист Михаэль ЛайтманСега светът става глобален и всички са свързани помежду си в една система, затова радостта е възможна само в случай, че аз съм уверен, че другите са удовлетворени.

Ако на всички е добре, на мен също ще ми е добре, иначе във всеки момент може да се случи нещо неочаквано, в никой няма чувство за увереност и безопасност.

Светът стана много тесен, заплашителен, враждебен и да се постигне радост може само при условие, че ние се съединяваме заедно, това се нарича радост от добрите дела –действието отдаване.

Ако съм уверен, че обезпечавам напълването на другите хора, то те ще се заинтересуват от мен егоистически.

Аз се явявам източник за тяхното напълване и това ми дава усещането за увереност в това, че на мен ще ми е хубаво, аз ще бъда напълнен и ще напълня другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 28.10.2010

[26252]

„Мястото“ на нашата среща с Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Откъде може да се появи в мен молитва за съединение с другите и за изправяне? Как да помоля за това?

Отговор: Ние викаме и молим за изправяне – но изкуствено и фалшиво. Ние самите знаем, че това са само празни думи.

Но ако работя в групата и се поставям под нейното въздействие, осъществявайки своя единствен свободен избор, то тя ми предава въодушевление и ме пробужда за духовното.

И това вече не е лъжа, защото аз съм се впечатлил от другарите. И въпреки че изкуствено съм се опитвал да се включа в групата, но когато тя е поработила над мен, аз съм възприел това сериозно.

Така съм устроен – аз съм частица от общата система, която работи по такъв начин от сътворението на света, и затова не мога да избягам от влиянието на обкръжението, колкото и да се опитвам. А тук аз, на обратно, сам искам да ми повлияят и се старая за това.

 

Ако се обръщам към Твореца с желанието, получено от групата, то от Него непременно получавам отговор, реакция! Защото това желание е с особена природа – желание за съединение.

Но когато сам се опитвам да се съединя с групата или викам с това желание към Твореца – това е фалшиво искане. Това не се нарича истинска молитва (МА”Н) – това е лъжа. Въпреки че също е полезна, защото в крайна сметка виждам, че не помага.

Ако обаче се обръщам към групата, възвеличавайки нея и принизявайки самия себе си, и получавам в отговор от нея желание – молба, която след това отправям към Твореца, това вече се нарича МА”Н.

И тогава на този МА”Н идва отговор свише, МА”Д, който действително ще ме съедини с групата, и там, вътре, аз ще разкрия Твореца. В същата степен, в която аз внеса част от себе си вътре по своя молба – в нея ще ми се разкрие Творецът.

А от мен самият не може да изходи никакво алтруистично желание или действие.

 

Групата стои между мен и Твореца и ние се срещаме вътре в нея. Аз отправям своята молитва към Твореца чрез групата. Той в отговор чрез групата ми изпраща светлина, с помощта на която аз вече мога да се издигна в групата и там да разкрия Твореца.

Между мен и Твореца трябва да стои групата, ето защо тя се нарича „мястото”, и така се нарича също и Творецът, защото там ние се срещаме с Него.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 21.11.2010

[27184]

Светлината ще ни донесе късмет

Въпрос: Как  може човек да провери, че върви по пътя на светлината, а не по пътя на страданието? Има ли някакъв показател за проверка?

Отговор: Ти вървиш по пътя на светлината, ако през цялото време избираш най-доброто обкръжение, най-целеустременото.

В този свят, мен ме обкръжава обществото, различни групи, другари, удоволствия, а аз трябва да избирам: по кой път да тръгна? В края на пътя има цел – Творецът, и искам или не, аз трябва да разбера, че това е природата, която все пак ще победи.

Ако разбирам това, ако имам съзвучна с Твореца „точка в сърцето” – „част от божественото”, то аз трябва вместо всички други общества и наслаждения, винаги да избирам обществото, свързано с духовната цел.

За сметка на него, аз ще разкрия желанието към Твореца, което се изразява в моята връзка с това обкръжение, и тогава то ще се превърне в място, където ще разкрия Твореца.

Но всичко зависи от това, до какво искам да стигна в края на пътя. Има хора, които не виждат целта в края на пътя и затова бродят в живота, буквално носени от вятъра.

Ти трябва да провериш себе си, в зависимост от своето разбиране: какво наричаш Творец, правилно обкръжение, цел и да останеш там, където мислиш, че е истината. Ако в теб има духовна искра/“точка в сърцето“, ти ще намериш подходящото обкръжение и няма да можеш да се успокоиш на никое друго място.

А ако в теб няма точка в сърцето, тогава ще останеш в това обкръжение, мислейки, че можеш да получиш нещо. А после ще си отидеш. Тук всичко зависи не от разума, а от късмета.

„Късмет” („мазал”) – това е светлината, която сълзи („нозел”) по малко свише и се влива в точката в сърцето. Ако я има – ти ще напредваш.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 21.11.2010

[27196]

Пътеводител на желанията

Използвайки като пример статията „Нощта на годеницата”, можем да добием представа как е била написана книгата „Зоар”.

Нейните автори са постигнали Малхут напълно и са разкривали в нея фрагменти на различни части, такива като желанието за наслаждаване заради получаване („ангел Дума”) – часта, работеща под Второто съкращаване (Цимцум Бет).

Мъжката част на Малхут се нарича „цар Давид”, а съответстващата на нея женска част – „Бат Шева”.

Кабалистите са разкривали светлината, поправяща Малхут, която може да чувства себе си разделена на две части и да работи само в едната от тях.

Те се наричат „МИ” (מי) и „ЭЛЕ“ (אלה). Ние постоянно работим над правилното съчетаване на тези части и по този начин се уподобяваме на Бина, на името Елоким (אלה-ים), което се състои и от двете.

Виждайки нашите корени в Ацилут и тяхното правилно функциониране, авторите на „Зоар” разкриват наименованията, тоест числовите обозначения (гематрията) на тези части.

А след това, те разказват образно за това и обясняват, че един път в историята, ние преживяваме такива състояния, когато духовният корен се спуска и облича в материалния свят.

Но тук се проявяват само следствията, а кабалистите разказват за корените, на които трябва да се уподобим. Затова, четейки книгата „Зоар”, трябва да си представяме свойствата, силите, действията, които те са разкрили на висшите стъпала, а не персонажи и събития от този свят.

Как да разкрием духовните действия? За тази цел трябва да изпълним едно условие – да стигнем до подобие между техните и нашите свойства.

Ние искаме да се обединим, да разкрием помежду си свойствата на това взаимно обединяване и да напълним със светлината йуд-кей (י“ה) онази част на желанието, която ще се разкрие във всеки.  

Тогава ще разберем и усетим, как да разпределим своите желания и да отделим частта Давид, с която можем да работим от частта, с която не можем да работим. А към Давид ще присъединим поправената женска част – Бат Шева.

Всеки ще прояви тези части в себе си, за да се обедини с другите и да поправи общата Малхут, в която според степента на поправяне се разкрива Творецът.

Всички светове се проявяват между душите – там, където е станало скриването и отслабването на светлината. Когато се стремим към единство, скриването изчезва и ние разкриваме формата на връзката, за която разказва книгата „Зоар”, докато не постигнем неограничената взаимна връзка – света на Безкрайността.

От урок по книгата „Зоар”, „Предисловие”, 21.11.2010

[27177]

В центъра на всички кръгове и в края на линията

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е вътрешната работа в групата между „кръговете” (игулим) и „правата линия” (йошер)?

Отговор: Преди изпитвах удоволствие от успеха в материалния свят, но след това изведнъж почувствах, че нещо ми липсва в живота и започнах да търся място, на което да се чувствам по-добре. Благодарение на това усещане,  достигнах до науката кабала, но кой ме подтикна към нея?

Моите въпроси се наричат „желание за напълване” (хисарон). Аз (моята „точка в сърцето”) съм съществувал в някакво „кръгло” място и изведнъж съм се почувствал зле. С други думи, възникнало е напрежение между мен и моето обкръжение, различие, „делта”. Аз съм почувствал тази делта (различие) като зло, мъчен от въпроса „За какво живея?”, защото не се чувствам удовлетворен и в равновесие.

От това усещане обкръжаващата светлина е започнала да ми въздейства и да ме придвижва, тъй като съхраняването на равновесието е закон на природата. Обкръжаващата светлина е това, което ме тласка към състояние на равновесие.

Аз съм започнал да се предвижвам и съм попаднал в следващото ми състояние; аз съм започнал да търся отговори да допуснем в мистиката, след това съм попаднал в някаква философия и накрая съм попаднал в центъра на кръга: науката кабала.

Кой е бил този, който ме е водел през целият този път? Това е обкръжаващата светлина! Аз винаги съм съществувал в нея, но не винаги съм го осъзнавал. Така съм преминал през 1-то, 2-то, 3-то и 4-то състояние.

Във 2-то състояние съм по-спокоен по отношение на обкръжаващата светлина, защото съм усетил по-малко напрежение отколкото в 1-то състояние. Но след като съм прекарал известно време в това състояние, съм получил въздействие от обкръжаващата светлина и съм започнал да чувствам, че това състояние не е много добро. Тоест аз съм увеличил моята чувственост към обкръжаващата светлина, което ме е накрало отново да се чувствам зле! И отново съм започнал да търся.

Така аз съм тласкан от светлината всеки път. Всъщност аз сам нищо не правя; светлината работи върху моите желания, докато достигна до самия център.

В центъра е напълно уникално свойство наречено „група”. В тази точка обкръжаващата светлина (Ор Макиф) и вътрешната светлина (Ор Пними) напълно престават да ми въздействат.

Аз съществувам в централната точка на всички „кръгове” (игулим), където те не действат, а също и в края на „линията” (йошер), където тя не действа. Така че какво да направя?

И тук трябва да действам независимо, тъй като се намирам в точката на свободата на избор. Сега светлината не ми въздейства, а чака. Доколкото аз мога да изляза от това състояние на равновесие, дотолкова светлината ще започне да ми въздейства!

Свързвам се с групата и цялото допълнително желание, което получавам от нея, ме повдига! Желанието се отнася към линията, защото аз съм го получил от групата.

Когато моето желание попадне в линията, аз отново съм под влиянието на игулим (в крайна сметка, аз все още нямам екран (масах) и не принадлежа на йошер), и отново усещам разлика между мен и кръговете.

Като резултат обкръжаващата светлина започва да ми влияе. Това не е общата светлина, а принадлежаща на нея, тъй като съм получил моето желание от групата, която е линията. Обкръжаващата светлина в линията иска да ме повдигне, за да бъдем аз и тя в баланс.

В това е сгула (лекарство), чудотворната сила на Тора, защото тази светлина ми влияе и ме повдига в тази права „тръба”. Аз се издигам за сметка на обкръжаващата светлина, но тази светлина ми влияе до степента, до която реализирам моята свобода на избора в групата, като се свързвам с нея в общото учене.

В това е цялата ни работа! Баал аСулам го обяснява в книгата „Бейт Шаар аКаванот”, което е основата на всичките ни намерения да достигнем отдаване.  Затова аз мога само да се издигна „в линията” с помощта на допълнителна сила, която получавам от групата. Според желанието, получено от групата, впечатлението за важността на целта, величието на Твореца и нищожността на моят егоизъм, обкръжаващата светлина започва да ми влияе.

От урока по „Бейт Шаар аКаванот”, 14.11.2010

[26489]

За културните различия

Въпрос: Аз съм мюсюлманин и изучавам кабала от няколко месеца. Мога ли да спазвам законите на своята религия и да поправям душата си?

Отговор: Кабала е възникнала преди юдаизма, християнството и исляма. Тора разказва, че Авраам „дал подаръци” на синовете на наложниците и ги изпратил на изток, полагайки началото на източните учения. Всичко е тръгнало от един източник.

Общото желание се дели на множество части и всяка има свой път на поправяне. Някои могат да пристъпят към него веднага – те създали група, която Авраам извел от Вавилон.

Всички останали части се разпръснали по света и всяка напредва по своему, съобразно набора от собствените си свойства.

Средствата за тяхното напредване са различните религии, вярвания и култури. И няма никакъв проблем да останеш в своето вероизповедание и в същото време да следваш духовния път. В Трудовете си, Баал аСулам пише следното за последното поколение: „Формите на религиозен живот на всички народи, преди всичко трябва да задължават техните преставители да отдават на ближните си – според принципа за любовта към ближния, като към себе си. Такава е общата религия на всички народи. Обаче, като изключим това, всеки народ може да следва религията и традициите си, и не трябва един народ да се бърка в работата на друг.”

С дуги думи, не трябва да се бъркаме в работата на народите и кулурите. Остави ги – на хората това им трябва. Цялата тази „територия” няма отношение към духовното. В степена на напредване, тя се превръща за човека в културна платформа, в традиция и не пречи на пътя.

Ако искам да се издигна над своята природа, за да се обединя с всички, дори взаимоотношенията между религиите ми се представят в друга светлина. Бидейки мюсюлманин, аз изведнъж разбирам, че мога да вървя към целта заедно с християнина.

И наистина, какво може да ми попречи? Всеки е свикнал с домашната кухня и това никой не му го взема. Както пише Баал аСулам, всеки може да остане в своята религия и тук никой няма право да се намесва. По същата причина, това няма отношение към духовния път.

В крайна сметка, религиите представляват културата в нашия свят – традицията, изначално съответстваща на природата, на различните части на Малхут и съгласуваща се с корена на душата.

… Неотдавна четохме седмичната глава от Библията, в която Авраам, по указание на Твореца е трябвало да принесе в жертва единствения си син Ицхак, но в последния момент, отново по указание на Твореца го заменил с жертвоприношение на козле.

Жертва на иврит е курбан, от думите каров – сближаване (дясната линия, Авраам, жертвайки своя егоизъм, курбан, с лявата линия Ицхак, се сближава с Твореца – каров).

И ние чуваме как мюсюлманите празнуват празника курбан в чест на това, че Ибрахим по волята на Аллах, вместо Измаил, принесъл в жертва козел. Аллах – от думата Алла, елион, висш.

От урока по книгата „Зоар”. „Предисловие”, 21.11.2010

[27159]

Няма да чакаме следващия конгрес

Въпрос: Чувствам, че можем да увеличим скоростта на нашето съединение до неговата истинска висота, без да чакаме следващия конгрес. Как да направим това?

Отговор: Ние няма да чакаме следващия конгрес. Трябва още сега да преодолеем разрива и разстоянието, всеки да си представи вътре в себе си това място, на което се съединяват желанията ни, и в тях ще разкрием духовния свят, Твореца!

Заради нашето общо усилие да съединим заедно своите желания, точките в сърцето и искането Творецът да се разкрие пред нас и да ни съедини – това ще се случи. За тази цел не е необходимо да чакаме конгреса!

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел”, 21.11.2010

[27193]

Целта – не е половината път

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво всъщност ни съединява – вярата в Добрият и Творящият добро, този идеал ли?

Отговор: Нас ни съединява светлината. Никакви наши идеали, нищо, създадено от нас, няма да сработи. Единствено ако молим светлината да ни съедини – тя го изпълнява. Едно просто действие – да или не. Само светлината!

Ние сме способни единствено да достигнем до правилната молба – и то с труд. Това е нашата единствена възможност – да си изясним нашето състояние, да разберем кое е хубаво, а кое – лошо, правилно да се подготвим за следващата степен към по-отдаващо състояние, където сме по-силно свързани заедно, – и да помолим светлината да ни даде силата на отдаване.

Но, стремейки се да се съединим, ние трябва да видим в нашето състояние не целта, а средството – за да отдаваме на Твореца. Не забравяй за Хазяина!

Защото в крайна сметка, ако през цялото време мислиш за собственото си изправяне, за своите неизправени свойства, ако си потънал в това през целия ден: „Аз трябва да се съединя с другарите! Защо не сме обединени?! Аз ли не съм изправен, или те?” – защо правиш това?

Ти забравяш за целта и мислиш само за половината работа! Ти крещиш, суетиш се, но си загрижен само за средствата. И какво искаш всъщност?…

Ние забравяме, че чрез съединението си трябва да достигнем до отдаване на Хазяина. Има Творец – и ние трябва да дойдем до такова състояние, че да отдаваме Нему, да извършваме такива действия, че Той да се наслаждава от нас. Затова се съединяваме.

Окончателното действие се намира в началният замисъл. Ти винаги трябва да откриваш пътя си съобразно крайната точка. Така се планира всичко.

Изясни си точно какво искаш да получиш в крайна сметка. След това започни да си записваш какви етапи трябва да предшестват това, какво ти е нужно – какви сили, пари, знания, оборудване. А ние крещим за средата на пътя, като че ли това е всичко…

Това е много важно, защото иначе няма да достигнем дори до средата на пътя. Защо? Защото получаваме светлината от крайната точка – от същият този Творец. Затова аз не мога да поставя пред себе си половината път в качеството на цел.

Аз не мога да приема за цел малка част от работата: аз искам да постигна съединение между нас от 10 грама, за да доставя 10 грама наслаждение на Твореца. Добре! Тогава ти имаш пълното действие – Рош (началото), Тох (средата), Соф (края). Това работи.

Но ако си казваш: „Аз искам да вложа всичките си сили, за да се съединя с групата! – нищо няма да получиш, защото това е само половината.

Затова Бала Сулам обяснява в статията си, че Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът за длъжни да присъстват във всяко състояние, иначе ти се отклоняваш от пътя и не вървиш към целта. И затова краят на действието трябва да присъства в началния замисъл.

От урока по Книгата Зоар, 21.11.2010

[27153]

Духовен календар

«Зоар», глава Цав“, п. 56: Има прекратяване на работата в съботите и по празниците, при всеки – в съответствие с неговото свойство.

Както например, волът, на когото надяват хомот и магарето, на което поставят товар, така също и онези, които са поставили върху себе си хомота на небесната Малхут, а също тфилин – в събота и по празниците са освободени от това.

«Зоар» говори за състояния – делници, празници, съботи, начало на месеца (Рош ходеш). Това са специални сияния, идващи от ГАР на света Ацилут към душите, намиращи се в Малхут.

Разбитите души се издигат от световете БЕ“А в Малхут на света Ацилут (Малхут де-Ацилут) според това, как могат  да се присъединят към нея, тоест, желаят да се обединят.

Малхут де-Ацилут се обръща към З“А де-Ацилут, З“А – към Аба ве-Има (АБ“И), АБ“И – към Арих Анпин (А“А), а от А“А де-Ацилут идва обратно светлина към същите души, издигнали се в Малхут.

Тази светлина, пристигнала свише, се различава по своята сила и мощност. Има светлини с мощност алеф (1-ви ден на седмицата), бет (2-и ден), гимел (3-и ден), далет (4-и ден), хей (5-и ден), вав (6-и ден) и шабат (7-и ден, събота). Така ги назоваваме – според дните на седмицата.

Може да се каже и по-друг начин: тези светлини донасят на желанието за наслаждение различни свойства – хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут (последното свойство, шабат).

Затова, има светлини, различаващи се по свойства, които наричаме делнични дни. А след това, когато завършим стъпалото, идва специална светлина, наричана „събота“.

И тогава работата е забранена, тъй като ние не можем да работим с Малхут – с желанието за наслаждение. Можем да работим само с тази част, която можем да  съпоставим с желанието за отдаване – с шестте свойства, предшестващи Малхут.

Затова, седмият ден от седмицата е ден за отдих, почивен ден. Какво значи това? Няма работа – цялата извършена вече работа се събира и се разкрива в Малхут.

След това, има периоди от 30 дни – според луната, тоест отношението на  З“А към Малхут. Има празници – Нова Година (Рош Ашана), Сукот, Шавуот и други. Всичко това са различни светлини, идващи от Рош (главата) на А“А. Там е заложена цялата програма, по която работим.

Всички тези светлини се наричат „пробуждане свише“ (итарута де-ле-ела), защото това сияние не зависи от нас. Те постоянно се сменят и ни въздействат, предизвиквайки различни състояния.

Макар да казваме, че висшата светлина се намира в абсолютен покой, под това се разбира, че тя не сменя своята програма, път и посока.

Желаем ли това или не, тя ще извърши своята работа. Ако можем да привлечем от нея допълнително сияние – то ще ни е от полза. Ако ли не – тя ще направи всичко сама.

И затова се нарича абсолютен покой, а не бездействие. Тъй като всеки миг, светлината извършва безброй действия, на които не влияем. Но ние можем да предизвикаме нейното допълнително въздействие върху себе си.

От урока по книгата «Зоар», 21.11.2010

[27156]

Сам няма как да отидеш при Твореца

Когато се говори за „заповеди“, се има предвид желанията, които ме свързват с другите хора.

В мен има 613 (ТАРЯГ) такива желания, свързващи ме с всички. Аз трябва да ги поправя с помощта на светлината, връщаща към източника (който се нарича „Тора“).

Ако не работя над свързването с ближния – нямам какво да поправям. Сам, човекът няма как да отиде при Твореца – той няма нищо, освен духовната искра и животинските желания, които не трябва да поправя.

Ако искаш да се поправяш, ти трябва да покажеш мястото на разрива, разбитото място – а ти нямаш такова! Един не може да се разбие, нужни са минимум двама.

Затова, всичките 613 желания, които поправяме чрез светлината, връщаща към източника, е всъщност поправяне на нашите разбити връзки с останалите.

А светлината, която е изпълвала свързващото пространство между нас и е поддържала нашата връзка, е изчезнала. И сега, ние трябва да я привлечем обратно и да я  върнем на мястото. А когато светлината идва, тя първо поправя  мястото на нашата връзка, а след това го изпълва.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 21.11.2010

[27200]

Махсомът е психологическа бариера

Духовното напълване не може да бъде получено пряко – както детето хваща играчката. Под такава форма може да се получава само в този живот, в нашия свят. 

Ти и сега живееш в света на Безкрайността, в неограничената реалност. Но тъй като твоят начин на съществуване се състои в това да хванеш, да получиш, да се напълниш егоистично, от целия безкраен свят, ти можеш да разкриеш и да се напълниш само с мъничка искра от светлината, която нарича и по този начин – „тъничка светлинка”, даваща ти усещането за този свят. Повече от това, няма да можеш егоистично да получиш!

Но егоистичното напълване,  което ти е разрешено под формата на „тънкото светене” на този свят, ти е дадено преднамерено, за да можеш от този момент, от това стъпало и нататък, да можеш да се развиваш за получаване по друга методика – извън себе си, участвайки в това сам, като подобен, съответстващ и равен на Твореца!

От целия свой огромен съсъд – желание, ние напълваме само малка част, усещайки я като „този свят”. И повече от това не е възможно пряко да получим! Цялото останало желание можем да напълним само по подобие на Твореца – „заради отдаване”.

Затова Творецът разделя нашия съсъд на усещането, на две части – този свят и висшия свят, и слага между тях преграда – „махсом”. Това е някаква психологическа бариера (махсом), защото под нея, вътре в себе си, в този свят – аз получавам за себе си. А всичко останало също мога да получа, но ми се струва, че това сякаш са други хора, странични и чужди за мен!

Можеш да получиш всичко това при условие, че преодолееш този психически проблем на възприятието, при който всичко ти се струва чуждо. Трябва да започнеш да го смяташ за свое, да се приближиш и да почувстваш, че онова, което се намира извън теб – всъщност е твое. И тогава ще получиш всичко, всички светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка  – света на Безкрайността.

Най-големият проблем е да започнеш да възприемаш желанията, които ти се струват чужди, като свои собствени. И тогава, всичко, което получаваш в тях, ще стане твой духовен свят.

За тази цел е необходимо само да привлечем висшата светлина, която ще ни покаже, че всички ние сме свързани помежду си и съществуваме вътре в едно тяло. И когато висшата светлина ми отвори очите, само тогава ще започна да виждам духовния свят.

Всичко ще стане просто и ясно и в мен няма да остане никаква съпротива, защото ще видя, как всички тези части са свързани с мен – като органи на едно тяло. Ние никога и не сме съществували отделно един от друг! Струвало ми се е, че сме разделени, но всъщност са разделени само нашите тела! А ако погледнем по-надълбоко, по-навътре, там се разкрива системата на нашата взаимна връзка. И всичко това прави висшата светлина.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27120]

Трансплантация на моята душа

каббалист Михаэль ЛайтманВключвайки се в група, аз сякаш извършвам присаждане на душата от едно място на друго: от тялото, в което се намирам сега – в друго тяло.

Привеждам своята душа от усещането за това, че сега се намирам в това тяло към усещане, че се премествам в друго тяло. И това друго тяло се нарича група.

Но групата, това не са лицата на другарите ми, не са самостоятелни единици, повече или по-малко съединени един с друг. Това е нова система, и дори не тази система – това е ново желание, което се намира извън мен.

И това е най-поправеното желание, което се намира в Края на Поправянето. В него няма никакъв недостатък – в него присъства Твореца, който изцяло го напълва.

На това огромно съвършено желание не му достига само едно: моето включване в него, моето «вживяване» тук, подобно на трансплант, който трябва да премине процес на постепенно приживяване в ново тяло, да бъде почувствано от другите части, да отмени себе си пред тях, да съедини с тях своите входящи и изходящи съсъди.

По такъв начин присадения орган все повече и повече се запознава с тази система, включва се в нея и започва да функционира заедно с нея, разбирайки, че всичко зависи от него, от  това, доколко той се е «сродил» с нея, станал е нейна неотменна част – буквално губейки себе си в нея. И това се нарича, че той постига Малхут в света на Безкрайността – последната степен на поправяне.

Според степента, в която аз се включвам в това ново желание (групата), което се нарича «Шхина» – мястото, където пребивава Твореца, там разкривам Него.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[27089]

Нишки, спускащи се от Безкрайността

каббалист Михаэль ЛайтманЧетейки „Основа на намерението” на Баал аСулам, която описва системата на Висшето управление, може леко да се усети, откъде идва нашия корен – как от първото съкращение (Цимцум Алеф) произлиза прехода към Второто съкращение (Цимцум Бет) в системата в която се намираме.

Кетер на света Ацилут се нарича «Аин» («не») или «скрит разум», защото напълно се подхранва свише, от света Адам Кадмон. Първото съкращение управлява Второто съкращение, защото нищо не може да се планира, ако не произлиза от крайното състояние.

Защото трябва да видя цялата крайна картина: от къде идва мястото на всеки детайл и как се свързват заедно помежду си. А след това може вече да се разбие на малки действия: как могат да бъдат изпълнени, в каква форма, с всяка душа или от група души.

Затова Цимцум Бет, под който се намираме, се управлява свише – от Цимцум Алеф и въобще всички заповеди идват към нас от света на Безкрайността.

Общата крайна картина – заключителното, окончателно поправено състояние (Състояние 3) се определя напълно от исходното състояние от света на Безкрайността (Състояние 1) и от целия процес на поправяне (Състояние 2).

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 21.11.2010

[27187]

Да усетиш духовния живот

каббалист Михаэль ЛайтманВсеки конгрес е съединение на множество хора: начинаещи и напреднали, много различни, но обединени от една цел – да разкрият смисъла на живот, да узнаят къде се намира това място, къде сме длъжни да пристигнем, това място, заради което действително си струва да се живее, за да не премине живота ни напразно.

Това е предназначението на науката кабала – да ни доведе до най-важната и централна точка – разкриване на Твореца от творенията. Разкриване означава, че тук, в този живот, в този свят ние достигаме нивото, статуса на Твореца.

За да направим това е нужна голяма сила – в никой от нас няма такава сила, тя присъства само в обединението между нас. И Творецът е направил това преднамерено.

Защото ако аз съм длъжен да Го постигна, то трябва да имам същата тази природа, като Неговата. Да се приближа до Него означава да придобивам все повече и повече Неговите свойства.

Защото се приближавам към Него не физически, а душевно и все повече разкривам Него в своите нови свойства, които са същите, както в Него. А как да придобия тези свойства? – На мен ми казват, че те са противоположни на моята природа. Но аз не знам какво означава «противоположни».

Аз знам какво е «бяло» вместо «черно». Но какво означава «противоположни», ако изцяло и напълно пребивавам само в едната природа?

Творецът е разбил цялата действителност на две части: аз и това, което се намира извън мен. И аз ненавиждам това, което се намира извън мен, или го обичам, но само за да го използвам за свои цели.

Така на конгреса ми дадоха възможност да се съединя с много други хора, които се намират отвън. Ако започна да ги възприемам като своя част, разбирайки, че съединявайки се с тях ще достигнем до една цел – то с това съединение ние ще формираме, ще създадем, буквално ще построим такова свойство както и в Твореца. Това се нарича поправяне на духовния съсъд.

Ти и аз ще започнем да се съединяваме и тази връзка между нас, която по рано е била отблъскване, ненавист, пренебрежение, завист, власт на единия над другия и т.н. ще се превърне в любов, в съединение.

И това съединение достигаме не в теб или в мен, а между себе си! Това съединение става кли, в което ще можем да усетим Твореца: ти и аз – двамата заедно!

В това кли ще усетим своя духовен живот. То е подобно на кръв, циркулираща между клетките и органите в телата ни, носеща им кислород – живот.

Защото нашето тяло живее благодарение на тази циркулация, благодарение на връзката, съществуваща между всички негови части. Всеки орган отдава на другите, мисли не за себе си, а за другите. Така е устроено нашето тяло на животинско ниво. И именно такава връзка сме длъжни да достигнем на ниво «човек» – съзнателно, по свое желание.

От 7-я урок от конгреса, 11.11.2010

[27106]

Когато настъпва мрак

Въпрос: Как да съхраним радостта в падението?

Отговор: Всичко зависи от това, каква е твоята цел. Помня, как в детството се изкачвахме на хълм и се пускахме от него с шейни. И на нас ни беше весело не при изкачването, а при слизането.

Така че, цялата работа е в целта. Ако знаеш, че падането ти разкрива нов материал, с помощта на който да изградиш своето следващо стъпало, нима това няма да ти достави удоволствие?

Когато дойде объркаността и неразбирането, когато всичко пред очите се „размива”, аз се радвам. Защото след мрака ще придобия ново знание, ново чувство, нова близост, ново разкриване.

В падналия върху мен мрак, в помрачените чувства, в мъглата на съзнанието, аз се наблюдавам отстрани, отделям се от объркаността и унинието, и по тях измервам бъдещия подем.

По същия начин раби Шимон, усещайки се като „Шимон от пазара” разбрал, че се намира пред издигане към окончателното поправяне.

И въпреки, че ние все още не сме постигнали това стъпало, винаги когато те обхваща безсилие, когато пелена скрива слънцето, ти трябва да виждаш в това подготовка. Така се проявява материалът на следващото стъпало, който е все още нереализиран, още не придобил нужната форма.

И тогава, не чакай нещото да се случи само, не оставай на едно място събирайки сили, а напротив – започвай да работиш. Старай се веднага да преодолееш препятствието и да се измъкнеш дори от най-незначителния мрак. Именно благодарение на това, целият материал, който трябва да участва в процеса, ще се включи в работата.

Ти имаш възможност ежедневно да извършваш системна подготовка с помощта на групата и ученето. Оставай във връзката през целия ден, не изпускай духовната нишка, дори тя да идва от слушалките на плейъра. И нека ти напомнят за целта, защото в падението, ти се изключваш от нея.

Ако през цялото време се намираш под влияние на правилната среда, дори при засилване на негативите ще можеш да видиш състоянието си отстрани и да го анализираш. Това ще ти позволи по друг начин да се отнасяш към случващото се. Радостта произтича от това, че изграждаш следващото състояние.

Само пълното разкъсване на духовната връзка, предизвикано от недостатъчна подготовка, те лишава от възможността да работиш. Можеш да се подготвиш по този начин за всеки миг от живота така, че никога да не излизаш от доброто въздействие. Ако наистина цениш групата, радостта никога не ще те напусне.

От урок по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27083]