Entries in the '' Категория

От точката – до Твореца

Въпрос: Ако няма никой освен Твореца, и аз не съществувам, как мога да Го помоля да стана като Него?

Отговор: Ти молиш Твореца да станеш такъв като Него, именно изхождайки от това, че ти не съществуваш, че все още всичко е Той. Впоследствие, ти ще разкриеш също точката на своето „аз”.

В теб има само една независима точка, която Той ти е дал – точката в сърцето, за да започнеш с нея да строиш своята независимост.

Твоята независимост е именно в това, че ти изискваш от Него да станеш такъв, какъвто е Той. Когато започнеш да молиш, да се нуждаеш да станеш подобен на Него, да придобиеш Неговите сили, – тогава всичко, което ще получиш от Него, ще бъде за твоя сметка.

Защото ти си събрал това желание и си го реализирал. Това и ще бъдеш ти. А всички твои земни желания и свойства, – въобще не се отчитат, сякаш не ги е имало.

Въпрос: Но за да се обърна за помощ към Висшия, аз трябва да знам кой е Той. Как аз строя вътре в себе си този образ на Твореца, към който трябва да се обърна?

Отговор: Образът на Твореца се строи от твоите въпроси, молби и противоречия. Това е форма, противоположна на Твореца, в която постепенно се разкрива Неговият образ.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26695]

А има ли още някой?

Въпрос: Ако няма никой, освен мене, то защо съм длъжен да отида на конгреса, да се обединявам с всички и да обичам всички?

Отговор: Затова, за да стигнеш до възприемане на истинската реалност – на практика, в своите усещания.

Затова ти си длъжен да дойдеш, да видиш, че всички ние съществуваме и да изпълниш всички действия затова, за да „престанем да съществуваме”.

Въпрос: Но Вие казахте, че тук няма никого…

Отговор: Но това казах и аз! А ти сам си длъжен да дойдеш и да се убедиш в това, че тук няма никой освен тебе. И тогава ще бъдеш като Малхут на света на Безкрайността.

От 6-ия урок на конгреса, 10.11.2010

[26529]

Творението поставя условие на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманСветът на съкращението – това е Малхут, който съкращава себе си, казвайки: „Повече не желая да получавам – искам само да отдавам! Съгласен съм да получавам само, ако мога да правя това заради отдаване и, за да се уподобя на Твореца, на светлината!“

Това е нейното условие и друг избор нямаме, ще ни се наложи да се съгласим, ако искаме да бъдем заедно с Твореца, с висшата светлина.

Сега се намирам в състояние, в което съм готов всичко да получа от Твореца: дай ми, и колкото се може повече! Така говори егоизмът ми, желанието да се наслаждавам.

И затова аз не виждам Твореца, защото между нас стои Малхут на света на Безкрайността – цялото това огромно съкратено желание. Затова, дори и много да искам – нищо не получавам!

Само при условие, че се съглася на съкращение и стана готов да сложа пред себе си стена, за да не ме вълнува, колко светлина идва към мен от Твореца, а аз да не получа нищо за себе си, в тази степен аз започвам да усещам, че някой стои пред мен.

 

2010-11-19_rav_rb-biur-pticha_lesson_bb_n4-4

 

Ако аз се развия до такова състояние, когато освен Първото съкращение (Цимцум Алеф, Ц“А) в мен има също и антиегоистичен екран на 10г – то за тези „10грама” Творецът ще се разкрие и ще ми засвети с „10 грама“ светлина, която се нарича светлината Нефеш.

Ако екранът ми (желанието отдаване) се увеличи до 10кг, то Творецът ще ми се разкрие със светлина „1кг“ – светлината Руах. И така се измерват духовните степени. Аз винаги съм длъжен да бъда под съкращение и с екран – това ме прави подобен на Хазяина.

От урока по статията на Рабаш " Пояснение към Птиха", 19.11.2010

[27087]

Лице в лице с Твореца

Статията на Баал а-Сулам „Пряко и косвено въздействие на Твореца“. „Ахор ве-кедем цартани“– Отзад и отпред Ти ще ме обгърнеш“, тоест и в разкриването, и в скриването на Твореца.

Тъй като наистина Неговото царство властва над всички “ и всичко ще се върне към своя корен, защото „няма място, свободно от Него (в което Той да не е)“. Рразликата е само в това – дали в „настоящето“, или в „бъдещето“.

Тъй като, удостоеният да съедини двата свята, разкрива в „настоящето“ Неговите одеяния, защото всичко случващо се – това е одеяние на разкриването на Шхина.

Всичко, което се случва, от началото до края, идва от Теб и само, за да ми отвори очите и да ме върне към  корена. И няма място, свободно от Твоята власт, за да мога да кажа, че съм действал сам или някой друг е действал за или против мен.

Всичко е изпълнено със светлината на Безкрайността, с Твореца, и значи, няма нито една постъпка, мисъл и действие, което да не се намира под пълното Му управление. И всичко това е само, за да ни доведе до постигането Му – за да се приближим до Него, да го познаем, да се прилепим към Него и да влезем под Неговата  власт.

За да станем като Него, и да тръгнем заедно с Него, приемайки всички Негови действия и повтаряйки всички Негови движения. До такава степен, че аз вече предварително започвам да разпознавам какво се кани да прави Той и искам да го направя преди Него. Излиза, че самият аз искам да бъде така, а Той прави това след мен!

До такова тънко разбиране и усещане стига човек в цялата тази разкриваща му се система, че напълно се обединява с Твореца. Той вече предварително предчувства какво иска Творецът и както малкото дете дърпа напред възрастния за ръката, така и аз придвижвам творението към съвършенството.

Ясно е, че в този случай заличаваме времето. Няма вече минало, настояще и бъдеще. И ние се издигаме в състояние, в което всичко се случва веднага и едновременно. Бъдещето идва, за да смени настоящето.

И това е „настоящето“, т.е. и сега излиза Той в царско одеяние (също: в одеяние на Малхут) и явно показва пред всички, че в никакъв случай ездачът не е придатък на коня“, и макар отстрани да изглежда, че конят води ездача, всъщност истината е, че конят не се пробужда за никакво движение, освен когато усети управлението и юздата на своя ездач. Това се нарича изграждане на Шхина, и се нарича стадий „лице в лице“.

От 7-мия урок на конгреса, 11.11.2010

[27114]

Подготовка на почвата за работата на Давид

Въпрос: Как историята на Давид и Бат-Шева се проявява в груповата работа?

Отговор: Въпросът е правилен. Ние не работим просто над личните желания на човек, а над желанието, което е между нас. Именно това е било разбито и то трябва да бъде поправено.

В общото желание за поправяне всеки човек е със своя собствен егоизъм, който въобще не влиза в разчета. Вътре в мен има желание на животинско, растително и неживо ниво, които не подлежат на директно поправяне. Те ще бъдат поправени до степента, до която аз работя на човешкото ниво.

Това, което трябва да се поправи, е връзката между нас, нишките от връзка между нас. Това общо желание е зло по отношение на теб – намерението заради отдаване.

Остави всичко останало и работи само над човека в теб. Адам, този, който трябва да бъде подобен (доме) на Твореца. Всички останали желания автоматично ще го последват.

Затова цялата ни работа е извършена в групата. Малхут, Бат-Шева, е общото разбито кли, за което трябва да намерим поправяне, обединение. Спускащата се висша светлина АБ-САГ идва и взима част от светлината от нас. Така преминава Урия, светлината йуд-хей. Единствено вав-хей остава, с която можем да работим.

Тогава Давид взима една част от Зеир Ампин, която е предназначена за поправяне на Малхут, и започва да работи. Представлявайки екран (масах) с намерение заради отдаване, той поправя Бат-Шева и достига правилния зивуг, единство с нея, за да достави удоволствие на Твореца.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 18.11.2010

[26918]

Силовото поле на любовта и доброто

каббалист Михаэль Лайтман„Шамати“, Статия 1. Казано е: „Няма никой освен Него“, което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която би могла да направи каквото и да било срещу Твореца.

Съществува една единствена висша сила, управляваща цялото мироздание. А това, което човек вижда – че има неща и сили в света, отричащи съществуването на Висшето управление – т.е. на нас ни се струва, че като че ли в света действат множество противоборстващи си сили, взимащи власт една над друга, и можем да получим помощта на някоя от тях срещу останалите, възползвайки се от това „многовластие” – причината за това е, че такова е желанието на Твореца.

Това е една сила, притежаваща пълната власт, която иска да се загубим сред множество сили и желания, видове и свойства, и от цялата тая бъркотия да започнем сами да събираме тази единствена сила.

Струва ни се, че животът е твърде многостранен и сложен, и ние трябва да го сведем до едно желание, една цел, една действаща сила.

По този начин обикновено обучаваме децата, давайки им като упражнение да съберат и поправят нещо счупено, неготово и непълно – за да го поправят и напълнят сами. Именно така и ние трябва да действаме във всеки един миг от живота си.

Струва ни се, че в живота трябва да се трудим тежко и да полагаме усилия, но ако зад всички тези материални действия направим само едно – допълним висшата сила, за да видим, че само Той действа – повече нищо не би ни било нужно да правим!

Ние работим в материалния свят и произвеждаме множество вещи, но всъщност ние просто се крием от решението на един единствен дребен проблем – да видим, че зад всички тези пречки и дела, мисли и изяснявания, срещу мен стои една сила.

Съществуваме аз и Той, и между нас Той е построил всички тези объркващи ме декорации, за да се добера през тях до него и да почувствам, че те идват именно от него! Това се нарича прояснение.

И ако във всеки един миг от живота си, каквото и да правя: говоря с някого, някой ме напада или, обратно, идва с добро, нещо се случва със здравето ми, с парите, статуса ми, на работа, в семейството – но ако зад всеки един случай аз се постарая да разкрия Твореца, ще започна да съединявам всичко в единна мрежа, все едно бродирам картина.

Аз ще започна да виждам и разкривам тази система на връзките – Неговата програма, отношението към мен посредством всичките тези хора и всевъзможни житейски ситуации.

Аз изведнъж ще разбера какво се е случило в миналото и ще започна да се досещам какво Той ще направи с мен в бъдеще. Той ми открива мъничко какво трябва да направя с един или друг проблем, обучавайки ме като малко дете. И аз трябва да приема този живот само като живот в търсене на Него – да Го търся и намеря! И след всички положени старания винаги да виждам, че „Няма никой, освен Него”, всичко идва само от Него!

До такава степен, че в най-тежките и неприятни ситуации, когато идвам до пълно отчаяние и умора и съвършено не мога да ги свържа с Твореца, аз все пак започвам да ги насочвам към Твореца и да търся – защо всичко това е дошло при мен в такъв вид и откъде. И тогава разкривам колко хубаво е това…

Аз започвам да подреждам всички съставни в обща картина и изведнъж откривам, че Той е устроил всичко това единствено за мое добро, помагайки ми да правя все нови и нови разкрития!

А в крайна сметка откривам, че всичко около мен е една единна свързана мрежа. Неговото отношение към мен посредством цялата вселена и всички висши светове. Обкръжен съм от силовото поле на Неговата любов, в центъра на която се намирам аз. Това се нарича разкриване на Твореца от творението.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27117]

До вечността има само един миг…

Въпрос: Кога постигаме максимално използване на нашето намерение да се свържем?

Отговор: Сега седя на урока и се старая да мисля за нашето свързване, за да може светлината, скрита в книгата «Зоар» да дойде и да ни съедини, и аз да усетя, че всички ние сме свързани заедно.

Щом като се почувствам свързан с всички, усещам свързващата ни мрежа – в нея веднага разкривам духовния свят.

Когато чувствам единството между нас – в него, аз чувствам духовното! Това се нарича изход от Египет. Повече нищо не е необходимо! И то е толкова близо…

Но аз не мога да се намирам в това намерение, в този стремеж повече от един миг. Защо? Защото другите не мислят за него! Аз имам нужда от подкрепата на обкръжението.

А обкръжението мисли за какво ли не: един – за своята баба, при която скоро ще отиде, друг – за своите проблеми в работата, трети е задрямал, иска да спи и т. н.. Всеки със своите проблеми. И никой не мисли за свързването…

Затова, аз мисля сега за нашето единство, грижа се за него и призовавам „чудотворното свойство“ (сгула), за да ми се разкрие, че всички ние сме свързани заедно и се намираме в свойството отдаване.

Искам общото свойство отдаване, това висше свойство да властва над мен! Но освен това решение, нищо не мога да направя, тъй като не получавам  подкрепа от обкръжението. Какво да правя?..

Тук не са достатъчни общите усилия и задълженията на другарите един пред друг, така, че всеки да се старае да бъде в това намерение. Задължението ни един към друг се нарича „поръчителство“.

И ако мислим само за това, как да разкрием единството помежду си, светлината ще дойде и ще го направи! Тъй като ние, сами не можем да се свържем. Но можем да мислим, това да се случи.

А ако не можем да мислим за това, значи, не си въздействаме един на друг чрез  величието на целта и нейната важност.

Само над тази точка трябва да работим – и толкова. Нямаме нищо освен това. Всичко се намира тук, пред нас, толкова близо… и ние разкриваме вечността, съвършенството, целия духовен свят…

Само при условие, че вземем решение, всеки да се грижи за другите, за да не забрави никой за това намерение.

Само единство – нищо повече не е нужно! Нека светлината да ни свърже и в нашето единство ще се разкрие Творецът! Ние ще отдаваме на Него, а той – на нас. Всичко се случва в нашето свързване. Там, ние ще усетим духовния свят, Твореца, Безкрайността.

От урока по книгата « Зоар», 19.11.2010

[27027]

Последните наказания на фараона

Въпрос: След конгреса усетих някакъв блокаж – невъзможност да се съединя с другите и да напредвам. Възможно ли е по този начин да се проявява разкриването на Твореца и това зло да е Неговата обратна страна?

Отговор: Да, Фараонът е обратната страна на Твореца, която се нарича „помощ против Него”. По този начин, той ти помага и ти не трябва да го забравяш!

Когато се чувстваш сънен, потиснат, нямаш сили да си помръднеш ръката, трябва да помниш, че всички разкриващи се проблеми са целенасочени – те ти помагат да напредваш към целта! Трябва само да стиснеш зъби и да вървиш срещу тях. Творецът ти поставя препятствие. Той казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз съм ожесточил неговото сърце!”

Самият Той е направил Фараона по-жесток, и с всяко наказание ще го прави все по-несговорчив. Ти отиваш при Фараона като Моше (Моисей), държейки Твореца за ръка и гледаш отстрани как те спорят помежду си. Какво можеш да направиш, когато тези два великана – добрият и лошият се сблъскват, а ти се оказваш по средата, между двете сили на природата – дясната и лявата.

Но в края на всяко наказание, Фараонът отстъпва и се съгласява да те пусне от изгнанието, на свобода – тоест пред теб се открива пътя към духовния свят. Ти искаш да излезеш и виждаш как отново се връщаш към властта на Фараона, с още по-голямо ожесточение, и как те натоварват с още по-голяма работа и проблеми.

И тук ние забравяме, как преминава целият процес. Безполезно е да се бориш със своя Фараон и няма смисъл да спориш с другарите. Обърни се към Твореца! Защото Той самият признава, че е ожесточил сърцето на Фараона. Той от самото начало е създал егоизма и Тора, като средство за неговото поправяне. Ако искаш да го поправиш, обърни се към Твореца и той ще ти даде оръжие за тази борба.

Докато не убедиш своя Фараон, няма да излезеш от своя Египет! Всички групи през цялото време забравят за това и започват да спорят и да се съдят помежду си. Фараонът се забива като клин между нас, за да се издигнем над разкриващия се в отношенията ни един към друг егоизъм.

В началото, когато групата се създава, в нея всичко е чудесно – просто изпитваш умиление, когато я наблюдаваш, като че ли е новородено бебе. А после, то започва да расте и да проявява своя характер.

Трябва да разберем, че всичко това е правилно! По този начин се разкрива нашата природа и ще се появят още по-големи проблеми и тежки удари. Именно това е разкриването на Фараона.

Колкото по-силно се обединим срещу него, срещу нашия общ егоизъм, това и ще определя нашия успех. И тук трябва да повикаме на помощ всички средства – Твореца, другите групи, ученето. Само по такъв начин ще напредваме!

От урока по статията „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27034]

Няма лоши желания

Зоар, глава „Бешалах”, п.444: Първият, който дошъл да води война с Исраел, бил Амалек.

И затова: „Краят му – е гибел”. Както е казано: „Защото Аз безследно ще изтрия спомена за Амалек”.

Във всяко от нашите желания, даже в най-големите и най-лошите, има своя мисия. Затова ние трябва да се отнасяме правилно към всичко – и към доброто, и към злото.

И макар, че ненавиждаме скритото в нас зло, не го желаем и не го обичаме, и бихме били радостни, ако то изчезне, но ние не разбираме, колко печелим от това, че то се проявява в нас, доколко всяко разкриване на злото лекува нашият егоизъм, тялото на нашата душа, придвижва ни напред, към Твореца.

При това злото не изчезва, макар че ние го отблъскваме, а отива към изправяне. Цялото зло се нарича зло, защото аз не мога да го обърна в добро.

Аз мога само да го изясня – част от него да взема и поправя, а другата част да оставя долу. В това се състои нашето изясняване. А в Края на Изправянето (Гмар Тикун) цялото зло ще се обърне на добро, – и там ще ни потрябват абсолютно всички наши желания.

Затова всички тези желания, които се наричат „Амалек”, „Аман”, – най-лошите наши желания, в които сякаш е невъзможно да се свържем със светлината, и няма никакъв шанс да ги уподобим на светлината, – в Края на Изправянето също ще придобият намерение заради отдаване и ще се присъединят към общата душа, към Малхут на Безкрайността.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2010

[26477]

Компас, указващ към Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как мога да проверя, че вървя в правилната посока?

Отговор: Ти никога няма да разбереш това. Защото трябва да знаеш точно къде е крайната цел и къде си ти, тогава можеш да приложиш правилното направление, по правата линия между две точки.

Но ако не знаеш къде са тези две точки, какво можеш да направиш? И ти никога няма да го узнаеш!

Затова ни е дадена групата – като единствената възможност да се движим към целта. Ти трябва да се включиш в нея и колкото по-силно се присъединиш, толкова посоката ти на движение ще е по-вярна.

Как можеш да го провериш? – В този миг, в който действително започнеш да се съединяваш с тях, в това съединение между вас ще разкриеш Твореца. Той ще ти засвидетелства, че сега вървиш в правилната посока и това не е фантазия!

Това свидетелство е първият потвърждаващ факт и едва тогава можеш да бъдеш уверен, че си вървял в правилната посока. А дотогава, както се казва: „Полагах усилия – и намерих”…

Усилията те въвличат в изучаване на първоизточниците и в групата, а всичко останало е спомагателна работа.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26941]

Как да хвана светлината на изправянето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това светлина на изправянето, къде се намира и как да се присъединя към нея?

Отговор: Ние се намираме в съвършена реалност, създадена от Твореца, но относително нас тя се представя другояче.

В истинската реалност има всичко, което искаме: безграничност, светлина, съвършенство, вечност, Творец. А тук, в този свят, ние виждаме съвсем друга реалност – тъмнина, зло, егоизъм.

Едната реалност е отделена от другата от стълба със 125 стъпала, по които аз трябва да изменя своята природа.

Разликата е в това, че тук ние усещаме само този свят и се намираме в тъмнина, страдания и егоизъм – а за истинската реалност ми е необходимо да достигна намерението „заради отдаване”, вместо ненавист – любов.

Докато се намирам в природата на този свят, аз нямам никакви шансове да се измъкна от него в духовното – това е съвършено друго измерение, в което не мога да прескоча. Обаче съществува такава „чудесна сила” (сгула), която може да ми помогне.

В духовния свят всичко е свързано заедно – и в противоположност на това в нашия свят всички са разделени. Там има любов, тук – ненавист. Там има отдаване, тук – егоизъм, светлина – тъмнина, добро – зло. Тоест всичко е наобратно, както е написано: „Аз видях обратния свят!”

 

И ние бихме били в пълна безнадеждност, ако не съществуваше един детайл, който, за щастие, не е противоположен! Той ни е даден като край на спасителното въже, за който аз мога да се хвана, за да се приближа там.

На всеки от нас, разделените в този свят, е дадена духовна искра, „точка в сърцето” – това е и краят на въжето, спускащо се към нас от духовния свят. То е протегнато към всеки от нас от онова съвършено състояние, където аз се намирам в хармония и абсолютен комфорт.

Но това все пак е само една точка и аз не знам какво да правя с нея – аз само чувствам своята причастност към нещо висше. А освен това, на мен ми е дадена книга, която се нарича „Зоар”.

Материалната книга се намира в този свят, но в духовното пространство също съществува „книга”, което означава разкриване, светлина. И самото наименование „Зоар” означава висше сияние.

Получава се така, че, намирайки се в своя земен свят, заедно с книга, напечатана с някакви китайски йероглифи, ти искаш да се върнеш обратно във висшия свят, към своя корен! Тази точка те дърпа!

И сега това, което трябва да направиш, е да се постараеш да се обединиш с такива като теб, разделени един от друг, и четейки заедно книгата „Зоар”, да се стремите към светлината, за да ви повлияе тя и да ви направи подобни на себе си.

Това е всичко! Останалото не зависи от теб – това са дадени ти свойства: и злото, и ненавистта. Ти сам нищо не можеш да направиш с тях. Относно висшия свят ти имаш само две средства: групата и книгата.

И ако ги използваш, притегляш към себе си от духовния свят огромна светлина, която ти въздейства. Тя именно се нарича „Зоар” (сияние) или Обкръжаваща светлина, възвръщаща към Източника. Това е, което те променя. Светлината работи върху теб и те придвижва обратно към твоя корен.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26947]

Там, където царува безвластието

каббалист Михаэль ЛайтманРабаш, „Даргот Сулам“, статия 298, „Включване на свойството милосърдие в съда„:По време на падението, под властта на желанието за наслаждение, човек няма избор.

Когато в него действа желанието да отдава, тогава не му е нужен избор. Така, цялата му свобода е в избора на онова, което да властва над него: свойството да съди или свойството милосърдие”.

Душата се състои от десет сфирот. От Кетер до горната третина на Тиферет в нея властва Бина, желанието за отдаване, а от долната третина на Тиферет – Малхут, желанието за получаване. Единствено по средата, в средната третина на Тиферет, цари „безвластие” – това място е неподвластно нито на отдаването, нито на получаването.

И действително, понякога се случва човек да не може да се определи в кое направление е, неговите мисли и желания не клонят нито натам, нито насам. Това е и мястото на избор. Обаче в това време ние по правило сме разсеяни и не мислим за нищо особено. А времето си върви, животът преминава.

Как да използвам свободата от двете сили, които управляват свише? За това трябва да избера обкръжение – защото, тогава сам избирам кой ще властва над мен в неутралното състояние.

Аз съм пробуден от зова на точката в сърцето и доведен в групата. Сега аз трябва да установя правилна връзка между нас – така, че групата да действа върху мен, а аз – върху нея. Тогава аз постоянно ще напълвам свободните си състояния с властта на групата, която съм избрал.

Изпълнявайки, напълвайки себе си с властта на групата, аз се сдобивам с кли, в което след това ще получа светлината. Аз скланям глава пред групата и в отговор получавам от нея две неща:

  1. Голямо желание от всички точки в сърцата на другарите.
  2. Екран (масах) – осъзнаване на факта, че си струва да се работи заради отдаването.

И тогава чрез групата аз притеглям светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина (ор макиф), която ме изправя.

 

Потенциалът за избор е винаги в нас. Колкото по-целенасочено използваме наличните ни средства – учителят, книгите, групата, обучението, разпространението – толкова повече възможности за избор се появяват у нас.

Тогава ние сами ще обединяваме свойствата на съда и милосърдието, по собствено свободно желание, съчетавайки силите на Бина и Малхут – дясната и лявата линия. Ние ще започнем да управляваме себе си и мястото за избор ще стане за нас средна линия.

Привличайки колкото се може повече от Бина и Малхут, за да ги споим в едно цяло, ние постигаме духовно битие и започваме да се изкачваме по духовните стъпала.

 

От урока по статията на Рабаш, 19.11.2010

[27021]

Разумът може да бъде само общ

каббалист Михаэль Лайтман 0-аВъпрос: Защо ни е нужен външния разум, ако възприятието на реалността се извършва вътре в нас?

Отговор: Истинското възприемане на реалността се строи само отвън – в разума на обкръжението, т.е. във висшето, в Твореца, а не в моя сегашен разум.

Предвижвайки се в духовното, аз се включвам в това обкръжение като в Малхут света на Безкрайността – в мястото на своя корен от който се е родила моята душа и се е спуснала в този свят по дългия път през всички светове.

В този свят аз съм откъснат от своя корен, в мен е останала само искра – „точка в сърцето”. И за сметка на обкръжението, което ми представя сега системата на света на Безкрайността, заедно с тях аз се предвижвам обратно към същото това безкрайно състояние. Когато обкръжението ми, групата постепенно се присъединят на този път към цялото човечество, ние разкриваме, че всички достигат до един свят на Безкрайността.

И затова все повече ми се разкрива, че включването в обкръжение, струващо ми се днес изкуствено, нежелано, ненужно и нереално – всъщност е моето проникновение в собствения ми корен. Връщам се обратно именно в тази точка от която някога съм излязъл, за да дойда в този свят.

Тогава откривам, че се намирам заедно със своята група в системата на света на Безкрайността, която е запълнена със светлината Хохма. Постепенно получавам тази светлина вече по пътя, който се нарича „свят на разума” (Хохма означава „мъдрост”). И аз се ползвам от тази светлина на разума, от тази мъдрост (Хохма) заедно със всички! Това е наш общ разум, един на всички!

Тази обща мъдрост, цялата тази висша мисъл, светлината – се нарича Творец (Бо-ре – т.е. „ела и виж”).

От урока по статия „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27037]